Моето секцио в "Света София"

Ами,дойде и моя ред да разкажа как протече операцията.Преди да родя се бях начела на страшни безумства и се бях настроила,че секциото е нищо работа.Тази илюзия ми изигра лоша шега,защото изобщо не бях психически подготвена за малкия ад по време и след операцията.Има неща,които ако се знаят най-малкото могат да бъдат предотвратени или поне да не ти дойдат неочаквано.Ясно е,че няма леко раждане.Ето как проточе моето:

Бях си избрала да ми прави секциото Д-р Красимир Недялков,който е шеф на оперативна гинекология в бившата Тина Киркова.При него ходих и на консултации преди да родя.Хубав мъж и жесток професионалист,макар и не от мазните доктори,които ти свалят звезди от небето.Впоследствие разбрах,че анестезиолог ще ми бъде Д-р Николова(препоръчвам я).

Влизаш в предродилна,където ти дават ношница и ти взимат нужните документи,за да те впишат.Лягаш на магарето,бръснат те ако не си го направила вкъщи,а после ти правят клизма-най-безболезненото от всичко.Вкарват ти едно маркуче,на което има супер тънък накрайник и трябва да ти влеят една банка вода(а може и половин,ако усетиш,че ти е много)Хубаво е ден преди секциото да не сте яли тежки и мазни храни.След клизмата тичаш до тоалетната,където е хубаво да стоиш поне 3 мин.После отиваш в другата стая,където ще ти сложат абокат-нищо особено като усещане,система и катетър.Слагането на катетъра е меко казано отвратително.Не е точно болка,макар че някои ги болеше.Аз усетих самото вкарване в канала,което е доста гадно.Ако може да Ви го сложат след упойката ще е най добре.

Слагат те в количка и те водят към операционната.Там преди операцията ти слагат шапка и ти разперват ръцете на облегалки-на едната ръка имаш уред,който ти измерва кръвното,а на другата е системата,където,ако се наложи ти вливат разни работи.За упойката трябва да се свиеш много хубаво на кълбо и да не мърдаш.Аз бях със спинална упойка,която е в гръбначния стълб.Боцнаха ме 2 пъти,защото 1 път не ме хвана.Не е нищо особено като болка,мен само 2 път ме заболя по-силно,може би защото анастезиоложката беше сменила иглата.Усещаш топлина на стъпалата,после малко по нагоре и си блок.Караха ме да се обърна сама,но аз не успях и го направиха те.Не е приятно,парализиран си от кръстта надолу.Николова постоянно ми говореше нещо,за да ме разсее.На 2-рата мин ми падна кръвното,чух,че изравнявам граници,вкараха ми нещо в системата и после ми сложиха кислородна маска.Междувременно сестрата и анестезиоложката гледат постоянно да те разсеят с приказки...Самото рязне не съм го усетила.Имах чаршаф,който беше доста на високо и не съм видяла,кога Д-р Недялков е взел скалпела.След като ми се оправи кръвното получих сърцебиене и не можех да дишам.Не си спомням какво точно стана.Пак бях с кислородна маска и анастезиоложката повтаряше името ми и ме питаше дали съм добре.Започнаха да дърпат бебето.Усещах го точно като някакво растение с корен,имах чувството,че и тялото ми се повдига.Не можаха да я издърпат и в продължение на 2-3 мин започна най неприятния ми спомен от всичко-някакво яко натискане на ребрата ми с всичка сила,от което започнах да се заушавам.Извадиха бебето ми.Чувствах се адски изморена и отпаднала.Имах сили,обаче да се обърна(тя беше някъде зад мен) и да я потърся с очи,защото не я чух да изплаква.Криси беше много измъчена,с лилавеещо личице и много подута.Показаха ми я за секунда.Поставиха ни и на двете номерчета.Сложиха ме на едно легло и ме заведоха в реанимацията.Там започва вливане на физиологичен разтвор,тресе те яко близо час и нещо.След два часа някъде те отпуска упойката и започват страшни болки в областта на матката,която контрактира.Идват сестри,които ти натискат корема(много боли),за да видят дали всичко е ок и които ти сменят превръзката.Боцкат ти болкоуспокояващи,които действат не повече от половин час.Не прекаляват с тях,защото предозирането водело до повръщане.Някои от жените в стаята си носеха болкоуспокояващи на таблетки.Аз не пиех нищо.Бях стиснала зъби и търпях.Кървях яко,което сестрите казаха,че е добре.Не можеш да се обърнеш на страни.Лежиш по гръб,като е хубаво да помръдваш с крака и да се опитваш да се обърнеш(много внимателно),за да се възстановиш по-бързо.Нощта не се спи от болки,приличат на менструалните умножени в пъти.На сутринта идват и ти помагат да се изправиш.ТРЯБВА да го направиш и да стоиш колкото се може по-дълго права.Спомням си,че първите ми две крачки бяха страхотно усилие,но и страхотна радост.Колкото повече се движиш,толкова по-бързо ще се възстановиш.Легнеш ли след като си станала,после пак отначало-страшна болка...За това аз и не легнах близо 4 часа.На 5 час вече ходих макар и приведена.Пишкането не беше страшно(катетърът ти го махат сутринта и не боли).Пропуснах да добавя,че ни казаха да пием много сок от зелена ябълка(към 2 литра),а след операцията е хубаво да имаш спортна минерална вода(от тази с биберона),защото няма как да се повдигнеш,за да пиеш от нормалната.На 3 ден ме махнаха от реанимацията,взех си бебето при мен и я водих само,за да и сменят памперса и да ни дават шишета с изкуствено мляко и вода,защото още нямах кърма.Благодарение на Криси се възстанових бързо.При всяко плачене нощем ставах да я утеша и така болката,която бавно отшумяваше отиде на последен план:)

В болницата бях 5 нощи,на 6 ден ме изписаха...

Смятам да имам още едно дете,но този път ще бъде секцио с пълна упойка.

Родих на 1 март,правих секс на 30 ден ,но още се възстановявам от операцията.Няма лесно раждане,но нека мамите,които сами са си решили да раждат със секцио добре да си помислят с каква упойка да бъде и дали наистина да е секцио...И ако някой иска нещо да ме пита или да ме ругае може свободно да го направи на лични.На всички бъдещи мами им пожелавам най-прекрасните и здрави дечица

жалко, че си преживяла толкова болки, но невинаги и не навсякъде секциото е такъв ужас. аз бях секцио с пълна упойка - абсурд е за мен да си представя дори, че съм в съзнание и ме режат- и наистина не мисля, че е толкова ужасно, а аз съм много страхлива. Не бих се и замислила втори път - със сигурност секцио с пълна упойка.

Аз пък два пъти съм раждала секцио и изобщо не е толкова страшно и болезнено.

Честито  
Аз бях с пълна упойка и си спестих всичко това  
Възстановяването е индивидуално, на мен ми отне само 8 дена  
И мен като MIAOW не ме болеше толкова, менструалните ми болки преди раждането бяха с пъти по-силни 

съвсем нормално секцио явно при теб прагът на болка е по-нисък, по-чуствителна си...
честито ти бебе, а това ще го забравиш

Честито бебче  !
Съжалявам,че така е протекло раждането ти.Аз също раждах секцио със спинална упойка.Е,не мога да кажа,че всичко беше песен,но поне моето,не беше така ужасно,като твоето.

И аз не видях нищо страшно и различно от моето секцио.
Няма безболезнено раждане, нормалното боли по време, секциото след.

Реших да споделя моето секцио,защото от прочетеното във форума преди да родя,бях останала с впечатлението,че то не е нищо особено.И болката наистина ме свари неподготвена.А и си трябваше да е с пълна упойка.Не искам никога вече да изживявам този ад по време на операцията,която уж била лека

И да не забравя мерси на мамите  Бебка е страхотна и си умирам за малкото ми човече Целувки по дупетата на вашите пораснали бебоци

Мама миа. Радвам се че всичко е зад гърба ти! и секс на 30-ти ден-ихаа-ти си герой за мен-честно!
Само ще вметна че истинската епидурална упоика когато е направена както трябва не те парализира -е не моге да ходиш нормално, но си движиш краката и в същото време нищо не усещаш. така че не бих казала че анестиозоложката си е свършила работата. Аз лично препоръчвам епидурална упоика и нормално раждане-става фасул-колкото страх брах предварително-а после беше песен

Сега, като те чета, си мисля, че явно си е до праг на болка....и може би съм щяла и по нормален начин да го изкарам без проблем, ама нещата се закучиха, та под ножа.
Не беше толкова отдавна моето секцио, ама като те чета тебе-узтръпвам. При мене сложиха пълна упойка и единственият негатив е леко предраното гърло и кашлица, която избива, а не можеш да кашляш.
Но чак непоносими болки-май не съм изпитвала? И за спането по гръб се преживява, даже после у дома продължих по навик да ляяяяягам постепенно и да ставам на лакти.

Епидуралната - да, но спиналната те блокира напълно от гърдите надолу, все едно изобщо нямаш крака.
Иначе... явно всичко се възприема много индивидуално. Манипулациите, които си описала, бяха едно към едно с мойте (дори и повдигането от леглото, когато вадят бебето). Но на мене ми се стори леко, може би заради адски болезнения ми мензис Болките след операцията ми бяха в пъти по-слаби от менструалните
Бързо възстановяване и целувки на бебчо 

 
 

Явно при всеки е различен прагът на поносимост към болка, както са казали някои мами по-горе.Аз раждах също със спинална, готова бях на 10-та минута да повторя.След това боля, но за мен съвсем поносима болка беше.Така, че е индивидуално

И аз съм със секцио в същата болница, като те прочетох и ме втресе и ми се дорева какво ме чака, ох дано не е така при всекииии, ужас