Бях си избрала да ми прави секциото Д-р Красимир Недялков,който е шеф на оперативна гинекология в бившата Тина Киркова.При него ходих и на консултации преди да родя.Хубав мъж и жесток професионалист,макар и не от мазните доктори,които ти свалят звезди от небето.Впоследствие разбрах,че анестезиолог ще ми бъде Д-р Николова(препоръчвам я).
Влизаш в предродилна,където ти дават ношница и ти взимат нужните документи,за да те впишат.Лягаш на магарето,бръснат те ако не си го направила вкъщи,а после ти правят клизма-най-безболезненото от всичко.Вкарват ти едно маркуче,на което има супер тънък накрайник и трябва да ти влеят една банка вода(а може и половин,ако усетиш,че ти е много)Хубаво е ден преди секциото да не сте яли тежки и мазни храни.След клизмата тичаш до тоалетната,където е хубаво да стоиш поне 3 мин.После отиваш в другата стая,където ще ти сложат абокат-нищо особено като усещане,система и катетър.Слагането на катетъра е меко казано отвратително.Не е точно болка,макар че някои ги болеше.Аз усетих самото вкарване в канала,което е доста гадно.Ако може да Ви го сложат след упойката ще е най добре.
Слагат те в количка и те водят към операционната.Там преди операцията ти слагат шапка и ти разперват ръцете на облегалки-на едната ръка имаш уред,който ти измерва кръвното,а на другата е системата,където,ако се наложи ти вливат разни работи.За упойката трябва да се свиеш много хубаво на кълбо и да не мърдаш.Аз бях със спинална упойка,която е в гръбначния стълб.Боцнаха ме 2 пъти,защото 1 път не ме хвана.Не е нищо особено като болка,мен само 2 път ме заболя по-силно,може би защото анастезиоложката беше сменила иглата.Усещаш топлина на стъпалата,после малко по нагоре и си блок.Караха ме да се обърна сама,но аз не успях и го направиха те.Не е приятно,парализиран си от кръстта надолу.Николова постоянно ми говореше нещо,за да ме разсее.На 2-рата мин ми падна кръвното,чух,че изравнявам граници,вкараха ми нещо в системата и после ми сложиха кислородна маска.Междувременно сестрата и анестезиоложката гледат постоянно да те разсеят с приказки...Самото рязне не съм го усетила.Имах чаршаф,който беше доста на високо и не съм видяла,кога Д-р Недялков е взел скалпела.След като ми се оправи кръвното получих сърцебиене и не можех да дишам.Не си спомням какво точно стана.Пак бях с кислородна маска и анастезиоложката повтаряше името ми и ме питаше дали съм добре.Започнаха да дърпат бебето.Усещах го точно като някакво растение с корен,имах чувството,че и тялото ми се повдига.Не можаха да я издърпат и в продължение на 2-3 мин започна най неприятния ми спомен от всичко-някакво яко натискане на ребрата ми с всичка сила,от което започнах да се заушавам.Извадиха бебето ми.Чувствах се адски изморена и отпаднала.Имах сили,обаче да се обърна(тя беше някъде зад мен) и да я потърся с очи,защото не я чух да изплаква.Криси беше много измъчена,с лилавеещо личице и много подута.Показаха ми я за секунда.Поставиха ни и на двете номерчета.Сложиха ме на едно легло и ме заведоха в реанимацията.Там започва вливане на физиологичен разтвор,тресе те яко близо час и нещо.След два часа някъде те отпуска упойката и започват страшни болки в областта на матката,която контрактира.Идват сестри,които ти натискат корема(много боли),за да видят дали всичко е ок и които ти сменят превръзката.Боцкат ти болкоуспокояващи,които действат не повече от половин час.Не прекаляват с тях,защото предозирането водело до повръщане.Някои от жените в стаята си носеха болкоуспокояващи на таблетки.Аз не пиех нищо.Бях стиснала зъби и търпях.Кървях яко,което сестрите казаха,че е добре.Не можеш да се обърнеш на страни.Лежиш по гръб,като е хубаво да помръдваш с крака и да се опитваш да се обърнеш(много внимателно),за да се възстановиш по-бързо.Нощта не се спи от болки,приличат на менструалните умножени в пъти.На сутринта идват и ти помагат да се изправиш.ТРЯБВА да го направиш и да стоиш колкото се може по-дълго права.Спомням си,че първите ми две крачки бяха страхотно усилие,но и страхотна радост.Колкото повече се движиш,толкова по-бързо ще се възстановиш.Легнеш ли след като си станала,после пак отначало-страшна болка...За това аз и не легнах близо 4 часа.На 5 час вече ходих макар и приведена.Пишкането не беше страшно(катетърът ти го махат сутринта и не боли).Пропуснах да добавя,че ни казаха да пием много сок от зелена ябълка(към 2 литра),а след операцията е хубаво да имаш спортна минерална вода(от тази с биберона),защото няма как да се повдигнеш,за да пиеш от нормалната.На 3 ден ме махнаха от реанимацията,взех си бебето при мен и я водих само,за да и сменят памперса и да ни дават шишета с изкуствено мляко и вода,защото още нямах кърма.Благодарение на Криси се възстанових бързо.При всяко плачене нощем ставах да я утеша и така болката,която бавно отшумяваше отиде на последен план:)
В болницата бях 5 нощи,на 6 ден ме изписаха...
Смятам да имам още едно дете,но този път ще бъде секцио с пълна упойка.
Родих на 1 март,правих секс на 30 ден ,но още се възстановявам от операцията.Няма лесно раждане,но нека мамите,които сами са си решили да раждат със секцио добре да си помислят с каква упойка да бъде и дали наистина да е секцио...И ако някой иска нещо да ме пита или да ме ругае може свободно да го направи на лични.На всички бъдещи мами им пожелавам най-прекрасните и здрави дечица