Как да успея да превъзмогна негативните чувства, които изпитвам ?

  • 18 404
  • 135
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 62 595
О, това за втората година майчинство си е баш така! Аз бях изперкала тогава, искаше ми се някой ден да изляза да купя хляб и като по филмите -  да си купя билет занякъде и повече да не се върна. Но при нея има и утежняващи обстоятелства заради това, че няма партньор, в чиито очи да вижда, че е харесвана и оценена, да консумира една любовна връзка. Затова казах, че тук се  търси мъж.

# 61
  • Мнения: 6 214
Има и много жени с партньори, които през майчинството се оплакват тук, че мъжете им се интересуват от всичко друго, но не и от тях.  Confused

# 62
  • София
  • Мнения: 62 595
е, то често този, дето се възхищава не е татко на бебето, нито живее с жената и не спи нощем, защото детето е болно!  Wink Тя поне има това предимство, че може спокойно да се оглежда в мъжките очи извън къщи.

# 63
  • Мнения: 10 547
Втората година от раждането на детето е сюблимна, така да се каже. Всичко взема връх- и ескалиращите грижи по детето, и недоспиването, и рутината на ежедневието, и грижите по дома. В тези моменти се изясняват и истинските лица на партньорите.

# 64
  • София
  • Мнения: 19 143
Виж си щитовидната жлеза. Говоря съвсем сериозно, хиперфункцията й може да предизвика депресия, безпричинни изблици на плач и т.н., особено след като си имаш съвсем реални причини.

Има хора, които могат и сами да бъдат щастливи, има и такива, които без партньор са като без 1 ръка. И разбера се, най-много са някъде по средата между двете.
Има хора, които държат да обичат, има и такива, за които най-важно е да ги обичат. И по средата. И така до края на света...
Важното е да си в мир със себе си. Не че аз съм го постигнала, още много далеч съм

Последна редакция: ср, 27 фев 2013, 11:11 от Cuckoo

# 65
  • София
  • Мнения: 62 595
и хипофункцията предизвиква същото. Люшкане между нервност и депресивност.

# 66
  • Мнения: 6 214
Аз щитовидната си я изследвах, при мен не е от нея.

# 67
  • Мнения: 10 547
и хипофункцията предизвиква същото. Люшкане между нервност и депресивност.

които изненадващо изчезват с промяна на ежедневието.

# 68
  • София
  • Мнения: 62 595
да, особено като започнат да се случват хубави неща!

# 69
  • Мнения: 54 061
Мисля , че Кими е разочарована от себе си . От факта , че е сама с дете , но изцяло зависима от близките си . Те също й го натякват и това я озлобява и изпълва с негативни чувства .
В момента в който тя покаже , че е в състояние да поеме живота си и този на детето си в свои ръце , ще повиши самооценката си , близките й също ще се успокоят и нещата ще си дойдат на мястото .
Но кога ще се случи - зависи от нея ! Peace

# 70
  • Мнения: 6 214
Понякога хубавите неща се случват и ние не можем даже да им се зарадваме.  Confused

# 71
  • София
  • Мнения: 19 143
и хипофункцията предизвиква същото. Люшкане между нервност и депресивност.

които изненадващо изчезват с промяна на ежедневието.

Конкретно при мен има наследственост, която за тези неща е много важна. Преди 30 години майка ми изпати много, защото си я подмятаха насам-натам с диагноза "нерви"

# 72
  • София
  • Мнения: 62 595
не казвам да не се изследва. Дори още преди няколко страници написах, че ако не е нещо физиологично като щитовидната, то един нов мъж ще промени доста мисленето й, защото ще се почувства избрана поне като сексуален партньор.

# 73
  • Мнения: 7 947
Втората година от раждането на детето е сюблимна, така да се каже. Всичко взема връх- и ескалиращите грижи по детето, и недоспиването, и рутината на ежедневието, и грижите по дома. В тези моменти се изясняват и истинските лица на партньорите.

Вероятно е така, аз обаче не съм я усетила, защото тръгнах на работа, преди детето да стане на 2. Ето защо отчитам като огромен плюс за самата мен. И съответно си мисля, че с тръгването на работа – не само авторката на темата, а повечето жени – определено възвръщат така да се каже предишния си живот.

# 74
  • София
  • Мнения: 62 595
възвръщането на някакъв минал живот е илюзия и фактически невярно. Както се казва, не можеш два пъти да влезеш в една и съща река. Колкото до проблемите около 2-годишната възраст на детето, това е просто едно изпитание, през което се минава. Плюсове може да има за майката, но не и за детето. Точно като става на 2 и нещо, и когато се опитва да се заяви като личност, и майка му изчезва и го хвърля на възпитателките в яслата или някакво трето лице! Чудничко! И после се чудят защо на "стари години" не се понасят! Ами, то трудностите сближават!

Общи условия

Активация на акаунт