за приятелите в чужбина

  • 1 815
  • 17
  •   1
Отговори
  • Мнения: 398
Мамита,
Имам чувство, че голяма част от българите в чужбина си живеят в затворено общество – като си общуват само по между си. Вие имате ли приятели от местните  или или се виждате и чувате само с нашенци. При мен картината е шарена, но наистина имам повече познати българи. Въпреки това сред по-близките ми приятели преобладават чужденци.
И имам още един въпрос – колко от вас работят. Не е ли по-трудно да работиш и да гледаш дете в чужбина, отколкото в БГ, където може да се разчита на роднини, а и приятелите са повече и по-качествени.

# 1
  • Мнения: 391
Аз не познавам един българин тука. Никога не съм и ги търсила, но съм сигурна че има някакви тъй като един познат ми каза че той познавал една мадама българска.

Имам доста познати и няколко близки приятелки. Те предлагат да помагат, но не се чувствам удобно да ги моля, както ще мога моите български приятелки.

Трудно е без подкрепа, но се свиква.

# 2
  • Мнения: 163
Аз имам приятелски семейства и роднини тук, но си ми липсват родителите и приятелчетата от БГ. HO Колкото пъти се сближа с баш Канадки тук после съжелявам. Все някои иска нещо от теб, ей така да не можеш да отпуснеш душата и все да си нащрек. С носталгията се боря чрез интернет, icq и е-мейли. Помага. Hug
По трудно е да гледаш дете тук без помоща на баби и дядовци. Каквото и да ми се наложи да правя го минавам през шефката/малката.  newsm78 Не мога да спра да мисля в множествено число.

Последна редакция: чт, 26 яну 2006, 05:17 от SweetyP

# 3
  • Мнения: 3 146
Имам толкова много познати и приятели тук, че и аз започвам да се изненадвам. Бразилка, няколко китайци, лаос, няколко французойки, ливанци, алжирци, доста българи, 3-4 приятелки кебекуа, руснаците и украинците не ги броя - много са. Сещам се за двойка от остров Мавриций, Доста от Хаити, една мацка от Гвинея ( щерка на племенен вожд и обещана за жена, но избягала в Канада), индийци, дна жена от Шри Ланка, една от Бангладеш,Мароко, Алжир , Тунис  няколко туркини,  румънци също познавам, но не ги кльопам ...изобщо много е интересно тук.
Мога да кажа, че приятелите в Бг не ми липсват. Поне засега така чувствам нещата.

# 4
  • Мнения: 1 184
Не знам изобщо дали има други българи тук, поради което и приятелите ми са от други националности. От липса на помощ не мога да се оплача. Всичките са много готини и си помагаме доста. Определено ми липстват роднините и приятелите в БГ, но плановете ми са като се персионираме да се върнем у дома /дай Боже/, а надеждата крепи човека  Laughing.

# 5
  • Мнения: 76
Аз мисля,че всичко е много индивидуално....
според характера....аз лично никога не сам страдала от липса на контакти...
много зависи какво търси човек

# 6
  • Мнения: 2 051
Много рядко се виждам с други българи и нямам голямо желание, защото говорят само за ядене и пари  Rolling Eyes
Тези пък, с които може да се говори и за друго нямат грам свободно време. С тях чат-пат телефон и хайде по задачи...
Повече се виждам с каталанци, други испанци и някой и друг от Гърция, Франция, Латинска Америка, Китай и Япония.

# 7
  • Мнения: 1 793
тук при нас има много малко българи. Тези, които познавам и с които общувам са всъщност две жени /възможно е да има и още сънародници, но не ги познавам/. Всички останали дружки са англичанки, като едната от тях е половин филипинка. Специално нейното семейство е страхотно и дори си ходим на гости, събираме децата да играят. На Коледа имах възможността да се запозная с родителите й и брат й - ами много са готини /като хора имам предвид/. Иначе мъжът ми има колега индиец, с който много се имат и дори мога да кажа, че са приятели /не от най-близките, но все пак се разбират много добре/. Така че откъм приятелства с местните не мога да се оплача.

# 8
  • Мнения: 1 366
Моите най-близки приятели са българи, но не просто българи, а такива, които малко или много са на моето положение. Не съм ги подбирала специално така, разбира се, но като съм анализирала нещтата сьм установявала този факт. Не мисля, че е случайно, разбира се. Имам и мнооого приятели местни с различен произход. Аз работя и от там също имам доста близки колежки.
За децата - моят опит с отглеждане на деца в Б-я е кратък и неблагоприятен, така че смятам безспорно, че е най-добре за всички да ползваш чужди услуги за гледане на детето (градина или бейби ситьр) и по този начин не си "длъжна" нукому нищо, а пък в градината детето получава педагогически подход, който обикновено баба/кака или леля, няма.

# 9
  • Мнения: 6 390
първите три години нито един българин не познавах тук, въпреки, че има мнооого...
отидохме на море в Приморско, и се срещнахме с един наш приятел, местен от тук, много му харесваше там  Party, а българите и особенно българките  Wink Laughing били супер, че той се бил запознал и тук с един българин, много му бил симпатичен, че щял да ни запознае като се приберем  newsm78 Laughing и съответно този българин ни запозна с страшно много готини българи тук, между който имаме доста големи приятели вече  Wink та идеята ми е всичко с времето си  Wink Grinning
въпреки че между най близките ни приятели тук са главно местни или чужденци и няколко българи   Wink
приятелите от БГ не ми липсват вече много време, намерихме много нови  Wink

а за децата, не мисля че е по лесно в БГ  да се гледат, и там пак аз бих си я гледала  Wink

# 10
  • Гърция
  • Мнения: 2 348
Аз също нямам приятели българи тук. Общуваме само с гърци,но ни идват често на гости приятели от Бг.
Предполагам, че затворени общества на българи се срещат по-често извън Европа (по мое мнение Wink).

# 11
  • Мнения: 20
Аз също тук  не съм  намерила нови приятели. Единствената ми истинска приятелка тук е българка с която се познаваме от България (на курса по гръцки се запознахме:-). Три години с нея  живяхме в различни градове, но общите проблеми ни сближаваха и поддържахме телефонна връзка. Сега вече сме в един град.
От гърците тук имаме само приятелите на мъжа ми, ама те пусто като не са женени с кого да си говоря за нещо по-различно от компютри и научна дейност...
Сега покрай докторантурата ще имам и аз възможност да се запозная с нови хора. Да се надяваме...

Teopr, вие да не сте в Солун или Халкидики?

# 12
  • Мнения: 1 363
Приятелките ми българки тук са момичета, с които сме били приятелки в БГ.
Хората, с които се виждаме, каним и ходим на гости са все местни (малки изключения от смесени бракове) и това са все хора, които познаваме от години ( +някои от сегашните колеги на мъжа ми и мен).
А детето ние си го гледаме на смени. Няма баби, няма гледачки. Трудно е, но не се оплакваме.   Simple Smile

# 13
  • Мнения: 1 793
.....
А детето ние си го гледаме на смени. Няма баби, няма гледачки.....

и ние сме така

# 14
  • Мнения: 1 017
да, имам много приятели  Hug.
да, много е трудно да няма на кого да раз4ита6 да ти гледа детето, и да, трудно е да работи6 и да си мама. но: много по убийствено би ми било да съм в Бг, въпреки нали4ната физи4еска помо6т от баби, роднини и про4ие...И се свиква, дори не ми идва на ум, 4е правя някакъв вид жертва...
не раз4итам на приятелите си да гледат Гого, просто купоните се вихрят по съвсем прили4ен на4ин (все пак сме на по 30 години) у нас...или у приятели и на места, където Гого може да бъде. водя го на кино, концерти, театър, екскурзии, винаги вси4ки се съобразяват с него, без да правят кой знае какви жестове...а той освен фински се "оправя" с о6те 3 езика (съвсем разговорно, разбира се)...май съм просто късметлийка  Heart Eyes

и о6те не6то по отно6ение на работе6тите мами: нямам праки4ески наблЮдения от други държави (освен България и Финландия). Това което знам е, 4е тук всяка моя професионална стъпка е съобразена с Гого, и това не ми пре4и да имам добра кариера. Не съм практикува6т (в болница) лекар, но съм избрала съобразена с образованието си професия, която задоволява за сега амбициите ми и ми позволява да работя понякога и от вкъ6ти...

Общи условия

Активация на акаунт