Следродилна депресия

  • 3 221
  • 72
  •   1
Отговори
  • Мнения: 87
niakoi moje li da mi kaje ne6to za tazi sledrodilna depresia  newsm78,predpo4itate li da ima niakoi s vas 1 mesec,maika ili svekarva ili predpo4itate da ste sami? Laughing

Последна редакция: вт, 24 яну 2006, 02:47 от Аурелия

# 1
  • Мнения: 2 663
Аз лично предпочитам съвсем в началото около 1 седмица да не съм сама.Мъжа ми ще е до мен и мисля да се преместя в къщата на родителите ми,за да съм близо до майка ми, на която имам доверие на 100%!Пък като му дойде времето ще видим колко ще останем при тях,а и къщите ни са на 500м. разстояние една от друга,та когато реша ще си се приберем!

# 2
  • Мнения: 1 489
Майка ми беше си взела една седмица отпуска,за да ми помага.След това се справях сама.

# 3
  • Мнения: 2 271
Аз бях около седмица със следродилна депресия и ако не бяха майка ми и мъжа, щеще да продължи доста по-дълго.Те много ми помогнаха,за кето ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ!!! newsm20

# 4
  • Мнения: 5 103
Дано ме подмине мене много се надявам:)

# 5
  • Мнения: 3 423
В Германия не говорят за депресия, а за Baby Blues.
Аз предпочитам да съм в Baby Blues-ът да го оставим за останалите.
Не знам как ще е, но определено на жената й трябва
някой помагач, докато се опознава и свиква с бебето.

# 6
  • Мнения: 445
Аз бях един месец с майка ми и покрай нея научих доста неща. Хубаво е да има някой, на който да имаш доверие на 100% и да ти помага в началото.

# 7
  • Мнения: 827
 Определено имах нужда от човек до себе си! И това беше мъжът ми. Не исках да ми помага с нещо, просто се нуждаех от неговото присъствие и подкрепа. Взе си отпуск от 10 дена, а когато се наложи да тръгва на работа, аз направо изпитах ужас! Но го преодолях след няколко дни.

# 8
  • Мнения: 1 382
Аз лично предпочитах да сме сами с мъжа ми.Много зависи от теб самата дали ще изпаднеш в такова състояние,считай че,ако си даваш зора да вършиш всичко,най-вече домакинството, както преди да се роди мъника - няма да стане,и това не трябва да те притеснява  Flutter

# 9
  • София
  • Мнения: 897
Искрено се надявам да ме подмине тази депресия, но както често се депресирам и то за незначитерни неща... аз лично предпочитам да има около мен някой много близък човек за 1-2 седмици докато се пооправя. И както за сега ще раждам със секцио със сигурност ако не съм депресирана то ще ме боли операцията, така, че пак ще се депресирам.

# 10
  • Мнения: 3 447
Майка ми беше при мен първия месец и много добре се бяхме разпределили - аз си се грижех за бебето, тя се грижише за мен Grinning

# 11
  • Мнения: 1 370
Ами предпочитах, но тъй като нямаше кой да е със мен и един ден, депресията ме държа доста дълго време. Не искам да си спомням за този период Cry

# 12
  • Мнения: 1 187
Мъжа ми си взе 1 месец отпуска.Ама като се има в предвид,че вечер стоеше до 2-3 пред компа,а на другия ден ставаше на обяд,все едно си беше на работа  Crossing Arms Помагаше ми най-вече с пазаруването , прахосмукачката и да оригне бебка.(то за някои мъже и това е много,та съм доволна  hahaha).През другото време сама се справям.Мерси от баби около мене!И да нямам следродилна,само като разменим няколко реплики и съм вече  Crazy Айде нема нужда от толкова помагачи! Crossing Arms Едно бебе ако не мога да оправа,кво остава като порасне и се умножат грижите и проблемите?! Mr. Green

# 13
  • Мнения: 1 181
аз определено имах нужда от хора около себе си. Не само за помощ, ами просто ей така за компания, да си поговоря с някой.

# 14
  • София
  • Мнения: 1 057
Майка ми беше при мене три седмици. Много ми помагаше - аз гледах бебето, а тя се грижеше за домакинската работа и когато се налагаше приспиваше малкия през нощта. Определено е по-трудно сама. Не съм имала следродилна депресия.
Информация може да намериш тук

Общи условия

Активация на акаунт