ПОМОЩ - ДЕВИАНТНО ПОВЕДЕНИЕ

Сложна е ситуацията.Ако специализираните служби не могат да се справят,ние какво да кажем.Незнам.Според мен детето има нужда от помощ,трябва някой да поговори с него,да го изслуша спокойно.То крещи направо ,че му е зле и иска помощ.Нека майка му да седне и да си поговорят,да бъде максимално откровена с него,да го прегърне,да му покаже колко много го обича и да говори с него като с приятел.Друго незнам какво да кажа.То е ясно,че е хиперактивно,ама сигурно може да се вкара в някакви граници тази негова активност.И това трябва да го направят близките му,никой друг няма да успее.

Аз пък си мисля, че преди да тръгнат да превъзпитават детето, първо трябва да се заемат с майката и бабата. На тях да им се разясни как да подходят. Не го разбирам това, че опитвайки да замести бащата, го е била.
Детето просто "крещи" за внимание. Ако му се покаже, че е обичано, ако се подходи с търпение и постоянство, може да има успех. Защо не му се даде възможност само да избере какъв спорт да упражнява. 
Воденето наред по психолози и др. може още повече да го накара да се затвори и да го стресира. Нека само един се заеме или евентуално страничен човек, на когото това дете има доверие, да подпомогне да се оправи кашата.(примерно твоите родители) Изпращане в пансион...това няма ли да го накара да се чувства отблъснато и от тези, които са му най-близки.  Тогава може и по-трудно да стане

А психологът само това ли е казал - да го водят на спорт?
Все пак става дума за 14 годишен с видими проблеми в поведението!
Пубертетът е трудна възраст за всяко едно дете.
А щом отказва де се занимава със спорт, трябва да се намери алтернатива...да рисува, да играе в театър...
Не смятам, че изпращането му в пансион е изход, освен ако не се налага лечение, но това според мен ще прецени медицинско лице - невролог например.
И да опитат с психолог, но по-упорито, ако трябва при друг да го заведат.
Трябва да се реагира бързо и адекватно.

Според мен въпросът е за специалист - едва ли майка му не му е показала, че го обича и не е направила всичко по силите си, за да излезе от това положение. Явно и е много, много трудно и тя също има нужда от специалист. Ние много можем да си дискутираме, но колко от нас са се сблъсквали с такова поведение и могат да изкажат компетентно мнение..........

От страни лесно се дават съвети, а едва ли има майка, която да не се е питала поне веднъж дали не е "изпуснала конците".....

Аз си мисля,че това момче има нужда от мъжко присъствие, от модел на поведение, който в къщи няма как да открие.И вероятно това е причината прихологът да е препоръчал спорт-поне наставленията на тренъор могат да облекчат малко нещата.
Не знам майката защо го е била,но това не може да заместо контрола, който един нормален баща може да осигури.Възможно е и самото дете да вижда в поведението на майка си нещо, което според него е причина бащата да ги изостави.Когато децата задават въпроси, на които ни е неудобно да отговорим,те търсят сами отговора.
И още нещо-ако детето е влюбено или има някакви емоционални преживявания, поведението му е абсолютно обяснимо-то не знае как да се държи в такава ситуация.
Според мен преподавател мъж или такъв възпитател може да помогне(стига да не е някой педофил или обратен, за което искрено се надявам да не е).

Според мен детето има нужда от професионална помощ и наистина е добре майката да е по-упорита. Това еднократно ходене при психолог ? И той какъв точно специалист е, защо не ги е пренасочил, ако не се занимава с подобни случаи. Освен това в интернет е бъкано с алтернативни начини на помощ – от групова терапия до разни домашни изпълнения  в стил ‘Да си помогнем сами’.

Мен нещо друго ме впечатли – не можах да си обясня викането на полиция? Какъвто и да е повода това със сигурност ще задълбочи проблема? Не съм наясно каква точно е ситуацията (Fighty  много накратко го е предала) но ходенето в ДПС не е шега работа, няма да е зле добре да се поинтересуват преди да пращат детето там

Не е хубаво да се говори наизуст за чужди неща, но все пак - струва ми се, че е добре майка му да поговори с него много откровено.
Да му разкаже за баща му, обстоятелствата около неговото раждане. Естествено е момчето да е объркано - то живее с две жени и няма мъжки модел на поведение (това с биенето не е мъжки модел, просто е тъп модел, сори). Сега е в пубертета и е нормално да се стреми да се оразличи от майка си и баба си!
Майката може да му каже, че разбира тези неща, и да му предложи да засили отношенията си с някой свой приятел - мъж, с брат си, с чичо си, все има някой свестен мъж в това семейство. Не с любовник обаче. Трябва да му се предложи позитивен мъжки модел - не с тези думи, разбира се. И е трябвало да стане отдавна.

Няма какво да пращат детето на педагогическа стая, други да оправят това, което фактически е проблем в дома.

Проблема не е възрастта или нещо временно- той беше такъв и преди, просто сега става по-голям , по-силен и става все по-страшно. При друг психолог- не могат да го накарат да иде. Предствете си една баба , която глези внучето ужасно и една  майка , която живота така е очукал ,че е истерясала, няма помощ от никъде и не може да се справи с детето си. Представете си малкия как на всичко казва "няма" .
Проблема със сигурност е започнал от това ,че няма мъжки модел за поведение вкъщи и че живее с две жени, които са неспособни да възпитат момче. Но детето поради тези причини има психологически проблеми.Дълбоки.Беше започнал по едно време като малък да повтаря като ехо - казва например едно изречение и веднага след това си го повтаря тихичко сякаш на себе си- това определно беше нещо на нервна почва.
Те звънят постоянно вкъщи-иска им се баща ми да се занимава с него, но той самия има достатъчно проблеми, не би могъл да го поеме психически. А и какво- колко време е необходимо да замества баща му?Месец, година, две? До живот?
Положението е много гадно.Малкия не можеше да реже хляб като дойде при нас.На 14 години!!!!Баща ми като му даде каза:"Майка ми и баба ми ако ме видят ,че държа нож ще полудеят"На въпроса защо- "защото е опасно, мога да се порежа". Не го оставят сам вкъщи, не му възлагат никакви задачи и отговорности- представете си за колко неадекватно поведение и възпитание става въпрос. Не го пускат да играе навън много, защото в квартала им имало много цигани. Баба му само го моли да яде, той яде само сандвичи. Оня ден хвърлял салам.Баба му го питала защо, а той казал |:"защото имаме много". Имал някаква кола , с която сега по цял ден стържел по стените.И съседите побъркал.
Проблема е там,че според мен , за да се оправи детето или трябва да замине далеч от бабата и майката за известно време (затова споменах пансион) , или да се обучат те двете(което за съжаление е МНОГО трудно, да не кажа невъзможно).Просто ми се струва , че са в задъдена улица.

Малкият син на най-добрата ми приятелка,който е почти на 7 год. също е хиперактивен. Дори учителките в детската градина им бяха казали да го водят на невролог и психиатър,че не бил "наред с главата".Пълни глупости!!!Заведоха го на детски психолог и се оказа,че е хиперактивен.Дадоха им цял том с препоръки как да подхождат към него и как да го заинтригуват,за да не прави бели и да се концентрира.Хич не е лесно;трябва много търпение и спокойствие.Детето на твоите познати пък е в пубертета,което допълнително утежнява положението.Спортът наистина е добро решение или някакво хоби.Ако има някой човек на когото момчето има доверие,нека той да го насочи,да го заинтригува.Със заплахи и скандали нищо няма да стане.

На това дете му трябва специалист, а и на майката и бабата също.
Заплахите, скандалите и ДПС няма да помогнат. Наистина е най-
добре момчето да се занимава с нещо, но такова което на него
му е интересно. Ако има човек на когото има доверие той може да го насочи. В крайна сметка на детето му е най-зле от ситуацията.
Сигурно се чувства изоставено и най-вече неразбрано, а най-
близките си хора вероятно вече смята за врагове. Тези неща
без специалист трудно, дори не е възможно да се оправят.
 Надявам се да намери верният път и всичко това да остане
лощ спомен.