Значи историята е следната:
там, където работя има около 3000 мъже-ужас
Даже с един пич щяхме да се сбиеме, понеже ми удари колата и се опита да офейка и ми е колега на всичкото отгоре Не,че се знаем, но нали уж на едно и също място работим Това беше офф!
Та значи, решил някой си там от офиса да ме кани на среща Каква среща бе, питам аз колежката си (парламентьор)-та всички, които ме познават, знаят,че съм женена, че имам малко дете, че нямам други близки освен мъжа си тук, който обичам страшно много! И пак ,моля ви се ме питат, ами не искаш ли да излезеш Абе какви излизания бе, питам аз, това за мен не е нормално, бракът ми е стабилен, току що си купихме дом....бла бла
Ами нормално било, човек трябвало да се забавлява Ами аз си се забавлявам, опитвам се да обясна, нали си имам мъж, тук таме приятели, пък и съм толкова заета, че нямам време да се обърна от ангажименти, камо ли да хукна по срещи!
Оф, не ги разбирам тези щури хора-женят се и се развеждат под път и над път и послел.............аууууууууууууу вие българите какви сте странни
Дори не попитах от чисто женско любопитство кой е това, пък и ми е все едно-едва ли има същото като в погледа на мъжа ми като ме погледне