Хамстери

И нашия е мини и е още бебешок

влизам да похваля тази тоалетна за хамстери

Аз да се похваля също имаме със сестра ми хамстер мъжки на 3 месеца, кръстихме го мишо. Много е бърз и пъргав и не смеем още да го хващаме в ръце извън клетката му. Днес за сефте го изкарахме в новата сферата за хамстери, толкова много беше развълнуван, че после не спря да обикаля в клетката си...
Проблемът ни е, че от скоро нещо му става и вечерно време много трака по решетката....

  Хамстерите са нощни животни и е напълно нормално да са по-активни след залез

За момичето, което мислело да размножава хамстери ще напиша нашата история. Стара но златна.
Ние сме хлапета с брат ми 10-тина годишни и решаваме, че трябва да имаме хамстер. то мрънкане, то рев и накрая баща ми отсича "добре, намерете и си вземете", може би е имал тайна надежда, че няма да намерим, в града ни тогава имаше само 1 зоомагазин и хамстери не се предлагаха. Ние обаче упорити. Отидохме и се запознахме с продавача и той веднагически осъществи доставка по поръчка на 2 броя. Мъжкия обаче нещо не беше ОК и човека ни каза откровено. Съответно взехме само женския.
Хамстера Сара. На 2 ден от пребиваването си у нас сара роди (била бременна, като сме я взели) 5 бр. 1 бр. не беше одобрен от майка си и го изяде, останаха 4. 2 мъжки и 2 женски. ние запазихме 2 разнополови, другите подарихме на приятелчета (тогава още се връзваха). Сара никой не зная на каква възраст сме я взели, но едвам отгледа бебетата и умря.
Останахме с Гери и Спиди (брат и сестра). След 2 месеца има няма вече имаха бебета. От тях запазихме 1 женско. След 2 месеца и Спиди и дъщеря и имаха бебета (на всички баща им беше Гери). После още и още и още.
Ние децата приемахме това с възторг. Какво и е била на майка ми не знам. По едно време се съсредоточихме в опити да селекционираме черен цвят. Хамстерите са достигали до 26 бр. едновременно, разпределени в 4-5 аквариума.
Занесох 2 (мъжко и женско) да ги видят братовчедките ми (на по 3-6 г. по онова време) в друг град. много им се радваха и искаха да им ги оставя. Оставих ги. Там се развъдиха също и имаше раздаване и продаване в околията.
Ще заминаваме на море, но няма кой да гледа мишкарника, искаме да ги пордадем, но човека от зоомагазина казва, че няма клиенти. Примолихме му се поне да стоят там, докато ни няма.
Как ги разкарахме накрая не знам.
Хамстерите иначе са сладурски и са забавни, за разлика от морските свинчета (имам 1 от 5 г.)
Вода знам, че пият (сега го знам), тогава като хлапета вярвахме, че не пият и поилки нямаше тогава такива. Нашите си караха цял живот без вода (само от зеленчуците се снабдяваха с вода). Като бележка посочвам, че Гери беше най-дълголетния ни хамстер и баща на 80% от поколенията - умря на 3,5 г. възраст, което си мисля, че е един доста продължителен хамстерски живот. Беше и много кротък и мил хамстер, които позволяваше всякакво галене и мачкане, за разлика от Спиди, която хапеше доста.
Накратко втори път нямам намерение да въдя хамстери в този живот.
Друго от личен опит, ако искате хамстера ви да спортува (хамстерско колело) трябва да сте му го купили, докато е бил малък, защото, ако на възрастен, които не си е играл с такова нещо сложите колело никога не се научава, за какво служи тази джаджа.
Оххх дълго стана, но и одисеята беше дълга. Може и пак да пиша, ако се сетя нещо.

И ние имаме хамстер от половин година и също се казва Мишо )) Понеже имам малко по-дълъг опит, ще си позволя да ти дам съвет за тракането по решетката. Хамстерите са гризачи и предните им зъбчета постоянно растат и трябва да имат нещо за гризкане, за да ги изтъркват. Аз също не знаех това и Мишо по цяла нощ с настъвение гризеше клетката и си личеше, че нещо го мъчи. Купихме му един специален камък за гризкане и гледаме винаги в клетката да има от онези пръчици с многото налепени семена и сушени плодове (мисля, че им казват крекери по зоомагазините).
Нашият хамстер е много мило животно. Не обича да го галим, защото явно го е страх, но е социален - излиза като го повикаме, опитва се да ни привлече вниманието, когато му се играе. Никога не ни е хапал, но и ние сме се отнасяли винаги с внимание към него и не сме го принуждаваме да прави нещо, което явно не му е приятно. Понякога не ни остава време да му обърнем внимание за малко по-дълго време и това сякаш го прави нещастен - не му се играе и си стои в къщичката. Мишо става активен след 12 вечерта. Преди това се буди, но не му се играе. След 12 е готов да обиколи къщата стотици пъти. А на нас тогава ни се спи и не ни се занимава да го разхождаме в топката за игра Сутрин като станем пък той вече се готви за сън.

И ние имахме нашето Мише. Умря след операция. Женските умират по-рано ако не са раждали.

Относно гризането на решетките - когато бе в малка клетка постоянно го правеше. Даже се научи да си я отваря. После и взехме клетка на няколко нива с много проходи и няколко къщички и тайни местенца и никога повече не прогриза решетките. Катереше се по тях само когато ме поздравяваше с онова "пфиу" сутрин и преди да и дам храна.

Смяташе ме за много разхвърлен екземпляр и ми се сърдеше като и сменях талаша.  Търчеше и подреждаше купичките и разсипаните семенца, ринеше талаша и избягваше ласките ми, които иначе обичаше.

Така мишо свикна, вече го галиме, естествено опитваме се да избяга от ръцете ни но няма шанс, много яде ресначите. Дааже видяхме част от реснака върху гнезденцето му....

Какво са ресначите и реснака?

И аз това се чудех цял ден, ама се срамувах да попитам

И нашият Мишо много обича да бяга. Веднъж избяга от топката за разходка - беше се отворила незнайно как. Не го следим, когато се разхожда, понеже е късно вечер и всеки се подготвя за сън, и малкият беглец е обикалял из стаята свободно четвърт час. Научихме за приключението му чак когато сам се качи на дивана. Малката душица обича да играе, но и вероятно ни чувства като негово семейство и търси контакт.

Една нощ сам си отворил клетката и избягал отново. От тогава слагаме щипка на вратичката, защото явно беше запомнил положителния опит. Не знам какво е правил цяла нощ, но като се размърдахме и започнахме да го търсим сам дойде да го приберем.

как съм пропуснала тази тема 
хамстери имам от около година и половина, в другата тема съм качила снимки - клик
искам да си взема и мини хамстер /не си представям малката въшка как ще се гушка/, но ще изчакам някоя клетка да се освободи, защото мм ще ме изхвърли с цялото мишешко царство, ако сложа и пета "къщичка" в хола   

Аз имам 3 хамстера. 2 мъжки и 1 женски и искам да попитам един много важен въпрос. Преди около час за малко изпуснах от поглед единият мъжки и той се пъхна под гардероба, но излезе сам след дълго мъчене да го извадя. Та под гардероба имаше отрова за мишки и той беше си взел няколко зрънца и се чудя цялото ли зрънце е отровно /отровата е от тази червената която е от пшеница или нещо такова/ или само червеното от вън, защото покрай него имаше червени обелчици ? 

Живо ли е днес хаместечето? 

Да и си хапва даже, но не знам дали е нормално, защото в интернет пишеше, че отровата започва да действа след 2-3 дни.

Мисля, че щеше да има признаци ако се е отровило вече