Хей, седмицата започна къде сте?(16-22.01.06)

Гледам, че си имаме не една, ами две седмични теми, та бързам да се разпиша поне в едната!

Цял ден дебна за форума! Явно съм зависима!

Честит Рожден Ден на Гого! Да е жив и здрав и да радва мама и тате!

Мамо Иги, много ви мисля! Ти беше една от причините да пробвам форума час по час! Кажи, моля те, как сте?

Модераторките, хайде, моля ви се, вземете по-дейно участие! Направо ни забравихте! 

На Светлето - честит племенник! Да ви е жив и здрав!

На всички останали - спокойна седмица, щото моята се очертава не баш спокойна! 

 

Ами ето ви една модераторка...
Направо не ми се пише-пак сме болни- пълен комплект.
Децата са гурелясали и сополясали, а аз и мъжа ми само лежим като два търтея разплути- толкова зле бяхме, че три дни няма кой да иде да плати нет-а - и нет нямахме. Боли ме гърлото, ушите и главата трети ден ме цепи. Открих чудото на Телетъбисите- пускам ги и никой не ме търси поне 1 час. Мъжа ми се пооправи вече, но децата и аз още се влачим. Сори, че в началото на седмицата ви пиша лоши неща. Ще се стегна и ще гледам да ви зарадвам с хубави новини от нас идните дни:)

Хей, мили мами много благодаря, че сте се сетили за нас с Гого
Пожелавам ви и вие да сте много здрави, а малчуганите да са...не точно послушни...даже ви пожелавам да са много палави...защото палавото дете е здраво дете
Нека тази седмица положи едно ново и добро начало на развръзката на нашия проблем и от тук насетне да има все по-малко облаци на нашето така или иначе доста облачно небе!

  Ето ни и нас! Завърнахме се от прегледа в София още в събота, но и аз се тръшнах болна и днес чак успях да стигна до компа. Неврохирургът, който оперира Бояна, каза, че за момента възстановяването върви добре  Даже има шансове да посрещнем Баба Марта без каишки 
 
  Сега сядам да изчета всичко от миналата седмица...

  Нинка, още веднъж, съжалявам че не се видяхме, но този път програмата ни наистина беше сгъстена. В началото на март ще     дойдем поне за десет дни и тогава вече ще съм по - сериозна 

  Иги, едно голямо ЧЕСТИТОООООО и от мен! Много да се пазиш и само хубави емоции от тук нататък! И да пишеш как сте с малкия тези дни!!!

  Мире, честити ви ходещи крачета! Петко да стъпва стабилно и напето, защото с мама свършиха не малко работа и имат причина да са горди!
 
  Реза, все повече усмивки да ти подарява Дианка  ! И да обърнете гръб на болестите вече, че наистина много ви дойде...

  Любознателна, браво и на Наталката! И на следващото ходене до Бриколаж-а, минете вкъщи на кафе, поне ви е на път 

  На всички останали, които не споменах по име - много, много прегръдки      !!!

Леле вие съвсем се изгубихте, само се надявам да сте здрави и да имате примерно я градска я по-дълга отпуска.

Искам публично да похваля и да благодаря отново на мама Мая - днес идва с мен до стационара, облече и заедно си доведохме Теди до нас. С две думи както ме съветваше Надето имам си Личен Асистент. Мая възнамерява да го взема сама от болницата и да ми го води у нас.  За пореден път се питам какво бихме правили без ПРИЯТЕЛИТЕ, които Бог ни изпраща точно навреме.

За Мая      



Успешна седмица и весели хлапета от бъдещото - всъщност още не знаем пола

Хей Иги каааааааааааааак сте??????????????

Здравейте момичета и през тема са здравички и мамите да сме щастливи от малките неща, които ни се случват в ежедневието..
Искам да попитам нещо, което в началото приемах като нормално, но все повече започва да ме безпокои.
Моят син непрекъснато си вдига блузката и си гледа коремчето, ама като казвам непрекъснато, разбирайте го, че все така си играе. Като го попитам какво прави, ми отговаря, че "се къпе". Забелязах, че когато е с някое друго дете, и на него иска да му вдигне блузката и да му пипа голото коремче и започва да пищи, ако детето не му дава да му го пипа. Често си играе с братовчедка си, която е на 8 години. Забелязах ги, че тя лежи на леглото, а той и е вдигнал тениската и и прави "масаж на корема", което е силно казано де. Просто и пипа голото коремче с нетипичен за възрастта му интерес. Като цяло за мен това е много странна игра. Лятото преследваше децата в градинката и винаги в една цел- да им вдигне блузката и да им пипа коремчетата. Незнам доколко успях да ви обясня каква точно е ситуацията и точно какво ме тревожи, но се надявам да сте ме разбрали и да ми помогнете с някакъв съвет. На какво може да се дължи това фанатично влечение към голото коремче на всички и към неговото собствено?

Кремена, да ти е живо и здраво мъжлето, да те радва и да се бори и преодолява всички житейски трудности!
Много бих се радвала ако може лично да се запознаем!

Здравейте мили мои!
Много ми стана мило като прочетох, че ни мислите. За това събирам малко сили и пиша, за да не ви мъча повече. Първо, вчера след като се прибрахме, нямах сили от всички емоции, които ми минаха през главата тези 2 дена да седна или да стана, просто изключих и не бях аз, много е страшно, когато децата ни не са добре наистина. Учудващото беше, че докато всичко не мина бях много енергична и спокойна, казвах си, че няма как всичко да не е наред, даже давах сили и на нашия татко, който почти се беше сринал още първия ден и само повтаряше, колко е притеснен. И днес не се чуствам още добре, но трябва да се стягам!
ПЪРВО: ВСИЧКО Е НАРЕДДДДДДДДДДДДДДДДДД! УРА - УРИЧКАААААААААААААААА!!!!
Иде ми да подскачам от радост, но ме е страх че с моите 100 кг и еластичен под-тук е дюшаме, ще съборя старата къща и не смея!
Сега карам подред, всички знаете колко много боледува моя Мишо, накрая си стояхме с една жестока кашлица, за която никой не можеше да намери причината, описах всичко на доктора на Мишето, както той казва"на моя приятел доткон Оги", което се случва с Мишо и той ни извика на рентген с контраст. За жалост на снимката се видяха разни работи в стомахчето му, които всички ни притесниха. Предположи се, че са нишки, валми, кълбенца или нещо такова от материи, например от одеяло докато спи може да му е попаднало в устата и т.н. Да ама ние с баща му бяхме категорични, че този човек след голямата беля, която се случи с него не слага нищо в устата, не дъвче нищо, включая не е лапал и пръстите си. Бяхме много изумени и се молехме да няма нищо. Уговорихме се на дргуия ден вторник да заведем Мишо неял и непил за бужиране и доктор Оги да се опитва да вади и тия неща от стомахчето и да го бужира едновременно. И така аз почти не спах и двете нощи, сутринта Мишо разпозна отделението и знаеше, че там работят неговите приятели, но до момента в който не се качихме двамата в асансьора за операционните, е там той ми каза направо, не ме качвай мамо там моля те, там ще дойдат другите и се разплака много горчиво. А аз го и гушках(което не трябва сега) и ми подскачаше и сърцето от неизказани мисли, някой от вас знаят какво е да си дадеш пищящото дете на непознати хора да го въведат в самата операционна. След 30 минути нашия доктор каза, че нищо няма в стомахчето на Мишето и че стеснението му е добре, и въобще нашия малък страдалец е отличник. Толкова съм щастлива, толкова, душата ми иска да излети. Оказа се, че съм подтискала всичко, което ме е тревожило, наистина бях заключила всичко лошо с ключ и го бях загубила. Пожелавам и на вас всичко така леко да се разминава и да се окаже, че се е виждала просто несмляна храна, по всяка вероятност картофи, които и друг път са правили такъв номер на докторите. Сега се шегуват с нас, ядете картофи, а? Но после нашия малък човек спа часове наред в отделението от упойката, като ми разправяше в началото когато го доведоха от операционната, че имал нужда да става вече и се килваше на всички възможни посоки като препил, докато го милвах заспа и як сън му дръпна!
От нас:          

Иги, да беше драснала два реда и за себе си де - как си, бебока видяха ли го???????????
А това е за теб -         
 

привет и от мен

на Гого на Кремена, честит рожден ден, много здраве и радост да имате  

Браво на Наталия, само дето не ми харесва, че не става нищо с жената, пиши какво става по този въпрос, Любознателна

Браво на Мама Иги и домочадието, много се радвам за вас,

а на Валя - да оздравявате бързо

на всички останали   и весела седмица,

много трудно става вече с тези постове, дано мама и тати успеят да го оправят по-бързо този гаден проблем

Габи, предполагам, че е интерес някакъв от възрастта, ако искаш пусни една тема в "Нашите деца" там има повече майки, може при някое детенце да го има същото. Нормално е да има интерес към голото тяло, Яни го има отсега, а уж е малък. Той пък изпитва неописуемо влечение към сутиена ми и където свари да го докопа, умира от хилеж и се опитва да си го сложи  Бих се притеснила, ако преди време не бях чела подобни теми...
Едва ли има проблем в интереса, проблемът е по-скоро, че "тормози" другите дечица тях да "разсъблича"  , ще мине, поговори с него, че може да не им е приятно или да им е студено да им се пипат коремчетата и т.н.

Мамо Иги, толкова се радвам, че всичко е наред!!! Браво на вас!

Честито на Гого на Кремена (със закъснение)! Само хубави неща му пожелавам, здраве, радост и много късмет!

Здравейте мами,
писах в предишната ви седмична тема и сега се включвам да ви кажа, че утре сме на преглед при др Чавдаров. Не знам вече как ще дочакам до утре, толкова ме е яд на мене си, че отлагахме и слушах всички да не заведа детето по-рано на невролог. Моля се каквото и да ми кажат само да е поправимо. Изчетох историите на всички ви, и от събота насам само рева, а горкото ми дете усеща, че съм зле и дори спря да се смее, само ме гледа учудено. Стискайте ни палци, моля ви. Не знам къде е тази болница по ДЦП, но се надявам да я намерим лесно. 

Denat , стискам и палци да няма нещо много сериозно, предполагам,че без гимнастика няма да ви се размине, но това е за доброто на детето. Като гледам как хубаво седите си мисля, че поне спазъм нямате. Разбирам тревогите ти, но на детенце щом му се отразява зле, недей да го показваш поне пред нея.Между майката и малкото дете съществува много здрава невидима връзка и ако мислите ти са хубави и изпълнени с вяра, че нещата ще се оправят, това ще и се отрази положително. Още веднъж - успех!!!

Denat, не се тревожи предварително.
Повечето от децата нямат ДЦП, а се нуждаят от гимнастиката просто за развиване и укрепване. На снимката детето се вижда, че седи добре, това е хубаво.
Гимнастиката ще му помогне да позаякне.
Имаше и други майчета, чиито дечица просто не искаха да ходят, но след гимнастика тръгнаха - на около година и 4-5 мес. Едното имаше вредния навик да се пързаля по дупе на пода, и явно така му харесваше да се придвижва, другото пък имаше прекалено гъвкави стави и гимнастиката помогна да се укрепят мускулите, за да нямат проблем ставите.
Спокойно, всичко ще е наред