Здравейте!Искам първо да кажа на всички майки(а защо не и на татковците-и те страдат) преживели загубата на детенце, че искерено съжалявам.За мен няма значение дали си направил аборт в ранна бременност, дали се е родило мъртво бебенцето, починало е на 20дни или на 20год.-все е болезнено.Аз обаче ще си позволя да споделя съдбата на едно наше приятелско семейство.Те се ожениха през октомври, а през април очакваха първата си рожбичка.Понеже аз вече имах бебенце споделяхме двете с Вени всичко свързано с раждане и отглеждането.На 7-ми март ни бяха на гости и бяха толкова щастливи-казаха ни как ще се казва бебето-Любомир, какво искат да купят и т.н.На 8-ми март трябваше да излезнеме заедно ДА ПРАЗНУВАМЕ, но те решиха че ще спестят някой лев за малкото бебе.В навечерието на женския празник решили да излезнат(на къде никой и до ден днешен не знае).Когато пресичали улицата един пиян шофьор прави тройно изпреварване и буквално ги изпраща не метри от удара.Вени(бременна в 8-ми мес.) е в съзнание и милата се влачи придържайки корема си към тротоара.Ивчо е поел удара с главата си и е в безсъзнание проснат на мръсния асвалт.Идва линейка и тръгват да качват първо момчето, защото е по-зле, но той за последен път в живота си идва в съзнание и казва"вземете жена ми, тя е бременна".По-късно в Пирогов отварят корема на Вени и изваждат момченцето от плувналата в кръв утроба на майка му.Няколко минути се борят то да проплаче и УСПЯВАТ!Бебчето е с хематом на мозъка и с церебрална парализа.В Българската Коледа се събраха парички за операция(сега е на 3год.)Майка му си отива още същата нощ, поради множеството разкъсани органи и кръвоизливи, без дори да е разбрала че има момченце и е живо!Ивчо беше с разкъсана мозъчна кора и след 8месечна кома си замина на небето при съпругата си.Много ми е мъчно и в момента, когато пиша това, защото бяха най-щастливите и добри хора, които просто имаха ужасна съдба.Пиша всичко това, защото ние-тяхните приятели все по-рядко говориме за тях, но всеки път, когато празнуваме си казваме, че щеше да е много хубаво, ако и те бяха с нас-СЕГА.Дано душите им са намерили покой!Искам да кажа и на всички майки, да се радват на дечицата си, защото няма по-ценно нещо от това да растат пред очите ни!И нека никога не забраваме хората, които вече не са сред нас!Обичам ви всички и ви целувам.Извинявам се за дългото писание...
- Публикувана: 14 ян. 2006, 15:04 ч.
- Последно мнение: 4 юли 2006, 20:37 ч.
Да дариш живот, с цената на твоя
Това семейство ми бяха комшии .
Не сме били близки , познавах по-добре родителите на момчето .
Докато бях бременна при всяко пресичане на този булевард се сещах за тях , всеки път...
По въпроса на къде са били поели на осми март ... отивали са при майката на Вени да и честитят лично празника , така поне ми сподели на Иво майка му .
Не сме били близки , познавах по-добре родителите на момчето .
Докато бях бременна при всяко пресичане на този булевард се сещах за тях , всеки път...
По въпроса на къде са били поели на осми март ... отивали са при майката на Вени да и честитят лично празника , така поне ми сподели на Иво майка му .
Здравей Женя!Аз също живея в този блок(ако имаш предвид като казваш комшии, самия блок), може би се познаваме или поне сме се виждали в квартала.Не искам да го обръщам на спор, а и няма смисъл, но доколкото знам аз, те са отказали на майката на Вени да се видят тази вечер и едва ли са отивали там.Няма никакво значение всъщност това.Аз също изтръпвам всеки път, когато пресичам там.Дори веднъж с моя син пресичахме(на пешеходната пътека!) и една пикла със слънчеви очила за малко да ни удари.Е направо ми идваше да я извадя от колата и да я нашамаря едно хубаво, но и тя се изплаши.А за малкия нямам думи, колко беше изплашен
Да, за там става дума.Ние тогава бяхме направили подписка и искахме да ни поставят светофар, но не успяхме да се пребориме.Казаха, че бил много скъп-ние казахме, че ще събереме парите сами.После казаха, че трябвало да има определен поток от хора на един час, но при нас нямало толкова хора.Накрая се преборихме за "бягащите човечета".Правихме протест- жива верига и затворихме пътя за един час.На самия протест пред патрулката с полицаите се удариха две коли пред очите им.И какво от това- на никой не му пука, нали неговото дете не пресича там.Има много случаи с ударени деца и стари хора, но...За жалост нищо не се прави по въпроса.Карат като луди, пияни шофьори.Почти всеки ден има катастрофа там, да не говоря, че моя блок е до булеварда и като чуя свистене на гуми изтръпнала чакам да чуя и удара...
И изобщо не гледат... Или майки с колички да се бутат между колите... 
Колко е преживяла тази жена... 
Всеки път като влезна във форума се заричам да не чета тук и все чета. Всеки път плача като магаре и ме задушава яд и искам да викам. Дано бебчето се оправи и мир на праха на родителите. В момента съм на гости в БГ за 1 месец и като съм на улицата като пешеходец или в кола се моля да оживея. Дъщеря си още не съм изкарвала навън и мисълта за каращите като побеснели по улиците ме влудява. Яд ме, че с нищо немога да променя нещо...
ПОложението е ..............всъщност не мога да намеря думи, просто се задушавам от яд и страх....
ПОложението е ..............всъщност не мога да намеря думи, просто се задушавам от яд и страх....