Аз избрах децата тогава, но пак си ми е тъжно и тежко...
До септември месец работих, а от тогава съм си вкъщи..Като прибавим и двете едно след друго майчинства, предшестващи тази ми работа (около 6 месеца работих...) - доста годинки вече съм домакиня. Не че се оплаквам, но съм сигурна, че всяка една от вас знае как писва в един момент.
Ето какво се случи - работното ми време порастна от нормално( до 17) до ...такова от 7:30 до 19:30, което беше нормално за естеството на работата. Понякога и до по-късно. В началото, докато децата бяха на у-ще и градина, свекърва ми ги гледаше у нас, но с излизането им във ваканция.... стана чудо. Почти не ги виждах, което по принцип се преживява, но като ги виждах - все е дно не бяха моите деца.
Бабата е мнооого ларш, въпреки че е добър човек , почти никога не се съобразява с правилата които се опитвам да им изисквам да спазват - например - да си лягат рано, да се хранят, когато трябва и то на масата с прибори и възпитано, да не се гледат филми и разните му там предавания предназначени за големите хора....., да се попрочита това онова, да се пише (когато има желания за това ест.)...
Може и да съм прекалено строга, но си държа на тези неща! А какво се получи - Планетата се бичи по цял ден, въртят се едни гюбеци едно нещо , разказват ми се разни филми, четем любовни романи.....Чудоооо!!!
Разбирам я и нея донякъде , защото горе-долу по същото време загуби единият си син( най-големият ми девер почина) и както се казва не беше на себе си, но всичко се отрази много отрицателно на малките. На всичкото отгоре започнахме да се караме и с половинката....той по принцип беше против да работя.
Та в крайна сметка се примирих и в името на семейството и децата напуснах работа.
И сега ме гризе отвътре - дали постъпих правилно?
Понякога си казвам- ами ако бях останала? Кой щеше да обяснява задачите на каката, английският и т.н? Кой щеше да ги води на тренировки и пеене?
Друг път обаче си мисля - защо пък само аз да се притеснявам?
Не знам....много съм объркана....Мъжа ми казва, че не си струва за 100-150 лв. чисти (като се махнат разходите за път д раб. място и дневни)да оставям децата на самотек и то в такива важни възрасти като началното у-ще и предучулищна. И е прав, но....Постоянно надничам из сайтовете за работа или по обявите във вестниците- дано излезе нещо на 4 часа, но нейсе....Обикновенно се търсят шивачки, сервитьорки, барманки и разни такива....Да не говорим колко лошо те гледат като чуят , че си с две малки деца(нищо, че не са толкова малки вече..).
Просто ми се иска да чуя и вашето мнение.... И ако имате някакви идеи как да се измъкна от тоя омагьосан кръг...