Как да разговаряме с децата
Нови начини за похвала и порицание
Някои възпитални похвати са нож с две остриета
Отговорност и самостоятелност
Дисциплината: търпимост и ограничения
Един ден от живота на детето
Ревност
Някои източници на тревожност у децата
Полово възпитание
Сексуална роля и социална функция
Деца, нуждаещи се от професионална помощ
Родители, нуждаещи се от професионална помощ
Представени са случаи от практиката на автора като психолог с конкретни примери от действителността. Като я четох, открих, че и аз допущам някои грешки и то неволно. Ето един цитат:
ЗАПЛАХИТЕ
Покана за непослушание. Децата възприемат всяка закана като покана да повторят забранената им постъпка. Като кажем на детето "Ако направиш още веднъж...", то не чува думата "ако", а само "направиш още веднъж". Понякога то тълкува изказването така: "Мама очаква от мен да го направя още веднъж, инак ще я разочаровам".
Подобни предупреждения - колкото и недвусмислено да ни изглеждат на възрастните, са не само безполезни. Нещо повече - те гарантират повтарянето на нежеланото действие. Предупреждението е предизвикателство към детската автономност. Ако детето уважава поне мъничко себе си, то трябва отново да престъпи правилата, за да покаже на себе си и на другите, че не е страхливец.
Въпреки многото предупреждения петгодишният Оливър продължава да цели прозореца с топката. Накрая майката казва: "Ако топката още веднъж удари стъклото, обещавам ти, че ще те пребия." Минута по-късно трясъкът на счупеното стъкло съобщава на майката, че предупреждението й е подействало - топката за пореден път е ударила прозореца. Лесно можем да си представим сцената, последвала тази поредица от заплахи, обещания и непослушание. За разлика от нея следващият епизод ни показва как трябва да се справяме с лошото държание, без да прибягваме до закани.
Седемгодишният Питър стреля с пушката играчка в по-малкото си братче. Майката се намесва:"Не по бебето. Стреляй в мишената" Питър отново стреля по белбето. Майка му отнема пушката и му казва:"По хора не се стреля".
Майката прави това, което чувства, че трябва да бъде сторено, за да предпази бебето и да не се нарушават същевременно нормите за приемливо поведение. Питър научава последствията от своите действия, без това да е в ущърб на неговото Аз. Очевидни са подсказаните му алтернативи - да стреля в мишената или да се раздели с пушката си.
При този инцидент майката успява да избегне обичайните клопки. Не тръгва по пътя, водещ неминуемо до провал:"Престани, Питър! Толкова ли си глупав, че да стреляш по брат си? Нямаш ли по-добър прицел? Ако го направиш още веднъж, чуваш ли ме - още веднъж, няма да видиш повече пушката си!" Детето, освен ако не е прекалено покорно, ще отговори на подобна закана, като повтори онова, което му се забранява. Едва ли е необходимо да описваме какво би се случило по-нататък - всеки родител може лесно сам да го възстанови.
Има и други интересни неща, но ще препиша някои по-късно, че съм на работа.