Как да не се чувства едното дете ощетено?

Ами аз много се сърдех, когато му позволяваха повече свобода и никога не са настоявали да се занимава с нещо сериозно (английски, математика, дори рисуване - беше малко на самотек). Пък аз какво - училише и пиано.  Е вярно че беше по-голям и трудно си задържаше вниманието на едно нещо - но мен това много ме дразнеше.
Ходи баща ми командировка - на брат ми играчка, на мен книга или ноти за пианото (тогава бяха много кът). Абе такива ми ти работи.
Но най-вече ме дразнеше отношението спрямо направените от двамата бели - на него все му се разминаваше по-леко.
А като цяло ме дразнеше повече отношението на едните баба и дядо - за мъжките чеда всичко ОК, а за мен и братовчедката - не.
Иначе за материалното - всичко беше по равно.

Мечтица, мисля че се справяш много добре. Наистина много е трудно с две деца, но трябва да вярваш, че това което правиш е най-доброто за тях. Те със сигурност го усещат .

Сестра ми се е чувствала пренебрегната заради мен като дете. И сега май е така в някои отношения. На мен ми е много мъчно, но и аз и тя знае, че вината за това не е наша. Позволявам си да говоря за вина, защото такава според мен има. Важно според мен е да има равнопоставеност и да не се показват явно предпочитания. Сигурно е много трудно да се постигне, но според мен това е верният път

Мечица,  изглежда, че ти се справяш добре   

Благодаря ви, много сте мили! Много ми е важно да се справям добре, защото си обожавам дечковците и си мечтая как след 20-тина години ще бъда една младолика, модерна баба на сюрия внуци и те и децата ми ще ми гостуват постоянно и ще ми пълнят живота с хубави емоции-явно съм малко

ами аз гледам за двете ми деца почти никога нещата да не са по равно. не искам да растат с мисълта, че ако едната получи нещо, другата трябва непременно да бъде компенсирана. не говоря само за материалните неща, а също и за време, ходене/канене на гости и т.н.

още преди да се роди габриела, обяснихме на виктория (тогава на 7 г.), че бебето ще започне да получава много повече внимание както от нас родителите, така и от роднините и приятелите ни. първо, бебето се нуждае от постоянни грижи, защото е физически зависимо от някой по-голям и второ, то ще представлява нещо като сензация за известно време и всички ахкания и други прояви на внимание ще бъдат насочени предимно към него. това, разбира се, не означава, че някой е спрял да я обича. давахме й примери с новите играчки, новите приятели (за които за известно време говорим по-често, отколкото за другите) и тя разбра. нямаше прояви на ревност. прояви голямо разбиране и участваше в грижите около бебето.

след четири месеца ще навършат съответно 4 и 11 години. когато купуваме нещо на едната, не е задължително в същото време и другата да получи подарък. купуваме например новия хари потър (книга или двд) за виктория; габриела не се вълнува от него, но знае, че при поява на новия мечо пух ще бъде неин ред да получи подарък. да, понякога се налага да кажа, че мога да купя нова дреха само на едната, която в момента има по-голяма нужда, а другата ще изчака до следващата заплата. не се сърдят.

по отношение на времето: ако виктория има нужда от внимание за нещо, свързано с училището, габриела трябва да се занимава тихичко без да участва в нашата работа. четенето на приказка преди лягане обаче е време само за габриела и четящия (мама, татко или кака). гушкането сутрин преди детска градина също е много лично нещо.

мисля, че успяваме да постигнем баланс. старая се винаги да ги уверяваме, че ги обичаме такива, каквито са. нямаме предпочитания към едната от тях. казвам им, че когато не са послушни ме ядосват и натъжават, но дори и тогава ги обичам точно толкова, колкото и когато са най-добрите и лъчезарни деца.

не знам дали има точна рецепта. вярвам, че съм открила най-подходящия подход за моите деца. при някой друг, решението може да е по-различно.

и да си призная: не твърдя, че всеки път се справям добре. старая се...

Все още нямам второ,но имам сестра.При нас деленето не е било на материална основа/за едната да има шоколад,за другата да няма/За мен по-страшно беше,когато майка ми миказваше-ти направи едикак си,а сестра ти-виждаш ли тя какво направи?За всичко,от училище,до характер,до интереси.Дори репликите-тя заслужава,а ти не- не са били обосновани.До ден днешен е така-каквото и да се случи с мен-няма похвала или подкрепа,а повод да се каже как сестра ми би се справила.Същото се опитва да прави с детето ми,но понеже няма друго внуче за сравнение-използва това на колежката.
И сега,когато в моето семейство се е зародила идеята за второ-вътрешно се разкъсвам,защото ме е страх да не повторя това върху собствените ми деца.Искам второ не заради първото,да му е другарче или нещо такова.Искам го заради него самото.И да-естествено-ще се опитам да ги възпитам така,че винаги да са заедно и да не се делят.С материалната част бих се справила-да купувам по равно.

Няма рецепта.
Всичко е строго индивидуално и зависи и от детето, според мен.
Ако то си пада егоистче - винаги ще се чувства ощетено, защото винаги иска повечето за себе си. Ако ли пък не е - ще си му е добре.
Номера е да нацелим златната среда - нито да е прекален егоист, нито пък да позволява да го тъпчат. Между другото - реших се на второ дете именно по тази причина - за да науча голямата щерка, че не тя е центърът на вселената.
Сега всяка си има нейн кът с нейни си любими нещица, но голямата част от играчките, книгите,че дори и някои дрешки са общи. Трудно беше, спор да няма, но има успех. Просто им повтарях непрекъснато ( когато се сдърпат за даден предмет), че едно нещо щом е в нашата къща и в тази къща живеят 4 човека, които са семейство, то нещото е на всички. Ами ако аз кажа - телевизора си е мой! Няма да ми го гледате!?
Та така. Иначе всичко друго е поравно - ако играем, играем всички, ако учим , учим заедно(е, малката само се прави че учи, но с голямо удоволствие )ако пазаруваме- пак поравно, макар и понякога да отлагаме покупката за някоя от двете,  ако се наказваме - наказанието търпим дружно особенно ако и двете са взели участие в мероприятието.
Не винаги е успешно, пък и  не се сещам за дете, което никога да не се е почувствало ощетено.
И за себе си не мога да го твърдя!
А вие можете ли?

Здравейте,

Ще се опитам и аз да се включа.Аз съм майка на три слънчица- Петър-13г.,Симона-9г. и Андрей-11м.Знам,че няма някаква рецепта за успешно възпитание.Както всички знаем,всяко дете е уникално и толкова различно от останалите...Не е лесно винаги да ги разбираш или винаги да си в точната кондиция,за да ги "издържиш".Не се притеснявайте за това дали получават еднакво-то просто е невъзможно.Според мен е важно да получават еднакво количество ЛЮБОВ,така че и когато има проблем да знаят,че са обичани.
Аз също съм била пренебрегвана заради по-голям брат-много талантлив и умен и знам колко е неприятно.
Мисля,че да си родител е цяло изкуство.
Желая на всички успех!
Теди

Много е трудно. Откакто се роди малкия -големият се промени/е, вече полека,лека влиза в релси/.Постояно се чуства пренебрегнат.Смята че на брат му обръщаме повече внимание.А наистина не е така.С баткото уча, обяснявам всичко, което иска да разбере, но с малкия се гушкаме повече,и това го дразни.Постояно обяснявам чче когато той е бил бебе не е имало друго дете, че цялото внимание е било за него, и малко по-малко започва да разбира.Иначе ввинаги гледам да съм справедлива и да накажа този,който е виновен. С материалните неща нямаме проблеми- на всеки се купува тогава , когато и от каквото има нужда.А и съм обяснила, че на малкия се кпува по-малко, тъй като играе с играчките на батко си, и носи от неговите дрешки...Но наистина ми е трудно. Все пак се надявам че ще успея да дам и на двамата това от което се нуждаят.