Честно казано, не понасям Людмила Филипова, но ползвам казаното от нея по- горе за повод да поговорим по тема, която отдавна ме вълнува.
Манията по изучаване на чужди езици от люлката у нас е заела такива застрашителни размери, че в момента е почти невъзможно да се намери частна градина, която да не е със "засилено изучаване" на чужд език. При училищата драмата става още по- голяма и почти няма начално училище, не от частните, а от всички, в което да не се изучава чужд език от първи клас.
Въпросът е прост- Защо? Първо, шанса в детска градина или начално училище да се научи чужд език е нулев, освен ако въпросното заведение не е чуждестранно. Такива има само няколко. Останалите бълват часове по чужд език на деца, които все още не владеят родния си и около мен вече имам доста примери на деца в 6- 7 и тн клас, които не умеят да четат и пишат правилно на български, но вече от 7 и повече години учат поне два чужди езика. Тях също не владеят дори на елементарно ниво.
Второ, за упражняването на колко професии или занятия у нас реално е нужно владеенето на чужд език? Със сигурност не за повечето. В сайтовете за предлагане на работа, обаче няма да намерите и една обява, за която не се изисква "перфектен английски", а защо не и втори западен език и то без самата работа да бъде свързана с ползването на такова знание.
Какво е вашето обяснение? Участвате ли в тази истерия и защо?