Публикувана: 25 март 2012, 18:39 ч.
Последно мнение: 29 авг. 2012, 14:01 ч.

За раздялата в съвместното съжителство

30 020
242
1

25 март 2012, 18:39 ч.

Мнения: 4 275

Отдавна не чета и пиша в този подфорум, но ми е много тежко в момента и имам нужда да споделя и да прочета мнения на хора, минали по същия път.

Решихме, след близо 7 години съвместно съжителство, че няма смисъл да продължаваме да бъдем заедно. Превърнахме се в съквартиранти, които просто си делят наема. А годините си минават. И бъдеще заедно не виждаме. Всеки си живее в неговия си свят, интересува се от неговите си неща, никакви допирни точки. Коренно различни хора сме. Рядко сме на едно и също мнение. А от колко време не сме били интимни, няма да казвам, но си е доста време. Всъщност, аз съм тази, която нямаше желание за секс. Той правеше опити, но с времето спря да ме "закача". Все още обаче обичам да се гушкам в него, но това пък на него не му допада.

И така, от скоро се оглеждам за квартира. Прецених, че няма да понеса да остана в този апартамент без него, без неговите вещи. Прекалено болезнено ми идва. Обичам го по някакъв начин, но не и като мъжът, с когото искам да остарея. Но все пак боли. Толкова, че само като си помисля за събиране на багажа и изнасяне, очите ми се пълнят със сълзи, в гърлото ми се надига буца, а болка срязва сърцето ми.

Как се преодолява този момент? Cry

Как да си събера багажа и да се изнеса? Направо умирам като си помисля. Cry

# 1 25 март 2012, 18:44 ч.

Мнения: 2 199

Ами не се разделяйте, опитай се да внесеш свежест във връзката ви.

# 2 25 март 2012, 18:48 ч.

Мнения: 293

Мишелин,едва ли можеш да повярваш колко добре те разбирам.

НО ако наистина си взела категоричното си решение - действай със замах и не губи повече време.
Ще направиш услуга и на себе си и на него.
След време ще го оцениш,а и той вероятно.
Тъжно е,няма как да е друго ... но с времето нещата ще се наредят и болката ще избледнее.
Всеки има право да бъде щастлив. И ти и той.
Не се чувствай виновна ...,че не се чувстваш щастлива с този човек!

Подкрепям те и те гушкам! Кураж Hug

Последна редакция: нд, 25 мар 2012, 21:29 от *Dreaming

# 3 25 март 2012, 18:53 ч.

Мнения: 2 457

Трудно ти е, защото дори и да не го обичаш вече, си свикнала с него, нормално е да ти е мъчно. То за животно ти е мъчно, ако трябва да се разделиш след толкова време, та камо ли човек. Не знам какво да ти кажа, само една прегръдка и от мен Hug

# 4 25 март 2012, 19:12 ч.

София
Мнения: 4 349

Навикът също спира, както и любовта!

# 5 25 март 2012, 19:58 ч.

Мнения: 2 216

Трудно ще ти е да се изнесеш, но е наложително. Според мен си минала по-трудното т.е да вземеш решение да сложиш край. Сега остава да го направиш....
Прекрасно е, че ще си имаш ново местенце, само твое. Ангажирай мисълта си как ще си го подредиш, как ще си каниш гости там....Да, трябва да си с приятели в този период.
Дано по-бързо да мине

# 6 25 март 2012, 20:07 ч.

Мнения: 1 129

Когато нещо е изчерпано и болката бързо отминава. Навикът е много силен, но все пак...

# 7 25 март 2012, 20:44 ч.

Мнения: 646

Щом и двамата не се чувствате добре във връзката ви просто няма смисъл да продължавате да сте заедно.Най-трудната част вече сте я минали а именно да решите да се разделите.По-добре сега ,защото колкото повече време минава, толкова по-трудно става.Ангажирай мислите си с всевъзможни неща за да нямаш време да мислиш за случилото се.
Дано всичко да отмине бързо . bouquet

# 8 25 март 2012, 21:01 ч.

София
Мнения: 15 985

В полезните съвети по списанията винаги пише за криза на 7та година. Няма как чак сега да сте разбрали, че сте коренно различни хора. Винаги сте били така, но в началото това ви е било интересно, съгласявали сте се един с друг. Трябва да се правят отстъпки, да се обсъждат нещата.
След като ти е толкова мъчно защо не пробваш постепенно да се сближите отново. Може пък да се върнат хубавите дни.
Най-лесно е да си събереш багажа и да си наемеш квартира. А после - самота сред 4ри стени...

# 9 25 март 2012, 21:12 ч.

София
Мнения: 1 577

Цитат на: Мишелин в нд, 25 мар 2012, 18:39

Как се преодолява този момент? Cry

Преодолява се съвсем банално - с времето.

Има една поговорка - като затвориш една врата, се отваря нова, или нещо от сорта беше. Е, при мен винаги, за всичко, е било така. Нюейджистите твърдят, че Вселената не търпи вакуум, и май са прави. Не се плаши, че ще остане празнина в живота ти. Ще се запълни много бързо.

Кофти е, но ако преминеш през това с кураж и достойнство, дядо Боже ще те възнагради, бъди сигурна.

# 10 25 март 2012, 21:13 ч.

Мнения: 3 066

Труден казус.
От теб зависи дали искаш да останеш или тръгнеш. Все си мисля,че в една връзка се иска и да се работи по нея, не става само със сходствата и привличането,но се иска и желание да го правиш.
Hug

# 11 25 март 2012, 21:17 ч.

Мнения: 4 275

Момичета, благодаря ви за отговорите.

Буцата все още си е гърлото, но сякаш събрах малко сили и кураж. Наистина навикът си казва думата. А и като цяло съм човек, който трудно понася раздели, било то с хора, близки и не толкова, било то с вещи...

Дълго време гледах обяви за квартири преди да се престраша да се обадя. А след първото обаждане по обява, се прибрах и горчиво плаках. Постоянно се опитвам да разбера какво му е на него, понеже не е от хората, които си споделят чувствата. Sad

Разказвам му за какви апартаменти съм звъняла, на какви огледи съм била. Пък белким покаже някое емоция - облекчение, тъга. Но нищо.

Aisha, не е кризата на седмата година. Аз отдавна знам, че се разминаваме. Просто нямах смелостта да кажа край. И сега не го казах аз. Просто повдигнах темата една вечер. Питах го дали ме обича и дали има бъдеще нашата връзка. Надявах се и той да го е осъзнал. Започна с нападки - как аз нямам цели в живота, как не искам деца, секс, как само котки и кучета са ми в главата и... че няма смисъл да си губим времето.

За него най-големия проблем е, че няма секс. А няма от може би две години. За мен проблемът е, че няма нежност. Каквото и да кажа или направя, за него е глупост. Гушканията ми са лигавщина и не ги "приема". Странно му се вижда, че нямам желание за интимност, а искам да се гушна в него. И така, с времето взаимно се отблъснахме.

# 12 25 март 2012, 21:33 ч.

Мнения: 45

Извинявай ама 2 години да нямаш желание за секс при жив мъж... Shocked

иди на лекар- нещо не ти е в ред! Нито един мъж не би изтърпял подобно нещо освен ако не си намериш импотент.
Странно ми е как той те е търпял толкова време та сам не си е тръгнал.

Мъжът в дома не е мебел или удобна възглавница в която да се гушкаш. Може би го възприемаш като домашното животинче, което да е до теб за да не ти е скучно?

Аз изобщо не разбирам по какво може да тъгуваш когато нито от твоя нито от негова страна няма чувства.

# 13 25 март 2012, 21:45 ч.

София
Мнения: 1 577

По навика тъгува жената! И това е съвсем нормално. 7 години са това, и без да има чувства, пак не е леко да ги захвърлиш. За 7 години човек става част от живота ти.

Виктория Токарева има много хубав разказ - "Близки роднини". Един уж иска да напусне жена си, защото вече не я обича, а има и любовница. Обаче разбира, че и жена му има любовник и също иска да се разделят. И й отказва, защото след толкова години брак вече били близки роднини. С любов, без любов, роднина не е лесно да отрежеш от живота си Wink

Мишелин, нещата явно са приключили между вас и това е за добро, приеми го. Трудно е в началото, ама минава по-бързо, отколкото очакваш. Само дръж главата горе и мисли повече за себе си, по-малко за него. Той какво си мисли, дали му е кофти, дали ще му липсваш - това за теб не е важно сега. Голям мъж е, ще се оправи, гледай и ти да се оправиш по-бързо.

# 14 25 март 2012, 21:47 ч.

Мнения: 4 916

Ще ти мине.
Сега си се фокусирала върху познатото, с което ще се разделиш, но с времето то ще избледнее.

Препоръчани теми

Задушаваща връзка, как да изляза от нея

Аз ли съм прекалено груба или той само на думи иска семейство?

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Важна ли е религията в отношенията на двама души

Причина:

Причина: