"Нероден Петко" или докъде стигат страховете, плановете, мечтите за децата ви?

  • 2 241
  • 29
  •   1
Отговори
  • Мнения: 11 870
В последно време се улавям, че си мисля все напред във времето за детето.Понякога мислите ми са в розови краски, иска ми се да порасне бързо и да е разумно човече.Но в повечето случаи ме владеят страхове и то за неща, от които възрастово е много далече.
Вчера например, го накарах да ми обещае, че когато един ден има мотор, няма да го кара с превишена скорост.Което е твърде прекалено, с оглед възрастта на детето ми, няма още 7г.Съзнавах, че е едва ли не налудно, но не успях да се сдържа.

Вие колко напред във времето мислите за децата си?Дори да не става въпрос за обмислени планове, а просто за мисли, които ви отвеждат някъде  в бъдещето?И дали мислите в стил "Нероден Петко" или успявате да си налагате да мислите само за хубавите и щастливи дни, които предстоят на децата ви?

# 1
  • Мнения: 10 547
Хих, мисля, разбира се, кроя планове, които да ги доведат до успешна реализация и успехи в живота. Laughing
Но това са моите кроежи, дори не ги споделям на глас, не желая да наслагвам модели, които те да се чувстват длъжни да следват.
А страхът го има и  винаги ще го има, дори когато ги видим успели и слагащи винаги колан, когато шофират.

# 2
  • Мнения: 4 965
Единствените мимисли за бъдещето им са свързани с надеждата да са живи и здрави, да харесват живота си, да са щастливи от изборите си и да постигнат мечтите си.
Всичко друго е тук и сега.
Не си градя илюзии какво ще учат, какво ще работят, какви семейства ще имат и т.н. Това искам те сами да направят, а аз единствено ще ги подкрепям и съветвам, ако имат нужда.

# 3
  • Мнения: 2 216
Минават ми разни мисли, но не кроя планове. Нямам програма - на 3г - английски и балет, на 5г алианс, на 6г -  курс по незнам к'во си
Имам си и страхове, но и в тази посока не залитам......
Много ми се иска всички деца да са здрави, а другото - каквото такова

# 4
  • Мнения: 9 990
Oooo,не, не кроя нищо далече в бъдещето.По-скоро Бързам, да мине едно определено време.Защо-защото в настоящия момент следват едни болезнени интервенции за детето ми, та мечтая да са зад гърба му чисто и просто.Останалото...каквото детето си нареди като порасте.Всичко ми е в близко бъдеще, не в далечно.Под близко бъдеще=няколко месеца напред.

# 5
  • София
  • Мнения: 6 999
Вчера например, го накарах да ми обещае, че когато един ден има мотор, няма да го кара с превишена скорост.

Аз пък накарах дъщеря ми да ми обещае, че когато се омъжи един ден, ще спя м/у нея и мъжа й в леглото им.  Mr. Green

Естествено, че си фантазирам за бъдещето. За съжаление съм много силна и в страховете си, най-вече ежедневните, а не тези в бъдещето.

# 6
  • в моя гьол
  • Мнения: 370
В духа на нероден Петко, най-запомнящи са мечтите и плановете ми от бременността. Затварях очи и си представях малко човече, пораснало дете, млада жена, че даже и внуци дондурках в мислите си Laughing
Нищо общо с реалността, която преживях и продължаваме да живеем.
Планове спрях да кроя, когато оня горе реши да ми ги разбие няколко пъти.
Страховете ги имам, като всяка майка, но се опитвам да ги крия в себе си и да не я натоварвам с тях, защото още търпя страховете на майка ми.
Утре заминавам за няколко дни и вместо да ми пожелая приятно изкарване, слушах наставления, които обикновено се дават на 4 годишно дете, а не на 40 и кусур годишна жена. Карай, свикнала съм и отдавна и си повтарям "Да не ми се случи онова, което го мисли майка ми."

# 7
  • Майничка
  • Мнения: 12 483
И да съм правела някакви планове за №1, тя винаги се е постаравала да ми ги направи на пух и прах. Mr. Green Сега вече не се и опитвам, нито за нея, нито за №2. По-скоро ми е интересно да пусна някаква "въдичка" и да видя какво се получава.

# 8
  • Winterfell
  • Мнения: 590
Планове не правя,по-скоро се отнасям в мечти да стане добър човек.Да се реализира.Страховете ми са повече.Много е своенравен и палав.Днес се наложи да го пази леля му.Разплакала се милата от що е бесно.От това май се страхувам най-много.Да не стане хулиган.Страх ме е да не се проваля като родител,от което той ще пострада.

# 9
  • Мнения: 11 870
Всъщност плановете са ми най-краткосрочни, най-много година две напред във времето.Като обмисляне на училище, в което да подадем документи за първи клас, кога ще навърши определена възраст за спорт, за който се изисква такава/ като беше по-малък /и др.То е ясно, че е несериозна работа да вземаме решение за времето, когато детето ще бъде достатъчно осъзнат човек.

Мечтите ми са по-далечни и те са свързани по-скоро с неговото израстване, а не с някакви натрапени модели.Иска ми се да порасне малко повече, да заякне, да е по-разумен като поведение.

Но страховете ми ме отнасят съвсем далече ,с години напред.Което зная, че не е нормално, старая се да не ги предавам на детето, защото аз бях твърде подплашена като дете от страховете на майка ми.
Не пропускам да му изнеса лекция по безопасност на движението.За наркотици още не сме говорили.Но на моменти чак нерви започват да ме тресат от някои мрачни човешки прояви, които нямат нищо общо с възрастта му.Но не мога да изляза от тези мисли.

# 10
  • n/a
  • Мнения: 3 341
И аз така вчера - помолих детето си да ми обещае, че като
порасне ще пресича стегнато и концентрирано на пешеходна
пътека. Поводът бе, че три девойки се низаха като народна
песен пред нас, все едно не са на пътя и явно разчитайки на
добронамереността на всички шофьори. Е, да, ама не винаги
я има (особено след новините за двете загинали жени на пе-
шеходната пътека). Като чухме новината, детето рече: А,
мамо, сега разбрах защо ми поиска онова обещание.

# 11
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 852
Досега не ми се е случвало да правя планове за бъдещето на детето. Всъщност, ако това включва терзанията ми отностно в какво училище ще учи, кога да започне да учи английски и кога и на какъв спорт да я запиша, тогава - да, правя планове. Но отвъд тези неща, не съм се замисляла за бъдещето, съответно и не съм изпитвала страхове. Някак си все още я приемам за малко момиченце (каквато си е, де) и тези неща са ми твърде далечни.

# 12
  • София
  • Мнения: 18 679
Планове и мечти за по-далечно бъдеще не правя, не ми допада, даже ме притеснява Confused Не говорим на темата "какъв ще стана, когато порасна", нито за семйства, деца и пр. Само се моля да са живи и здрави Praynig И за момента съм се концентрирала в това да ги отгледам физически да задоволявам емоционалните им нужди - за толкова ми стигат силите Confused

# 13
  • София
  • Мнения: 23 036
Е, как да не кроя планове. Моята щерка вече е завършила Харвард и е щастливо омъжена за чужденец с добро сърце, който я боготвори.  Joy
Няма нищо по-естествено от това една майка да иска най-доброто за детето си.  Peace

Майтапът настрана, много държа дъщеря ми да получи добро образование, но не и тук в Бг.

# 14
  • София
  • Мнения: 38 209
Нашите ужасно много ми бучаха за "бъдещето".
Аз лично съм виждала, виждам и ще виждам как плановете не стават точно така, както си ги мислим, още повече ако става дума за друг човек, пък бил той и собственото ни дете.
Затова гледам да не планирам 5-10 години напред.
Дъщеря ми и тя си умира да си прави планове /примерно отсега за РД, който е в края на годината/.
Tака че гледам и нея да я уча да си гледа живота тук и сега.
И да пресича правилно и да спазва правилата сега.

Последна редакция: вт, 27 мар 2012, 15:09 от L'Agent

Общи условия

Активация на акаунт