имам 11 годишен син, който се превръща в тинейджър.
Хем иска да е самостоятелен, но когато му показвам и казвам как се правят нещата се дразни и ми казва, че може сам.
С цел да не изпускам контрола за важни неща (лична хигиена, уроци, спорт, взаимоотношения) съм твърда и държа на моето, но съм много толерантна в много отношения и се съобразявам с мнението му.
Вече обаче ми отвръща с непокорство:напр. "Няма да уча тия тъпи думи по английски".
Това разбира се е лек пример:)
Има ли някой опит в подобни ситуации.
Кое поведение е правилно:
а) меко: обяснявам колко са важни езиците и как трябва да се учи, как това е негова отговорност и пр.
б) твърдо: "това е твое задължение, ще ги учиш! Ако не учиш - спирам да ти приготвям вечеря и ще седиш гледен!"
Благодаря ви предварително!