Как се решихте да опитате отново след БНД

  • 3 704
  • 42
  •   1
Отговори
  • Мнения: 15 229
Здравейте мамчета.
Аз съм разведена със син на 5 години. От две години имам връзка с един невероятен мъж на 37 години, без деца - толкова невероятен, че чак ме е страх. Чувствам се прекрасно с него, обичам го много, той ме обича до безбожие - всичко е като приказка
Но понякога, когато започнем някоя по-сериозна тема относно нашето общо бъдеще, аз ставам нервна и неспокойна, свивам се в черупката си и го моля да не правиме планове за бъдещето, а да оставим времето само да си покаже какво ще стане. Но пък истината е, че всичко си зависи от нас - все пак за да се тръгне в някаква посока трябва да се направи поне една крачка.
Той е безкрайно търпелив с мен. Винаги е казвал, че разбира, че не съм готова все още и се съобразява с това.
Искам да разбера при вас как се е стигнало до решението да пробвате отново. Имало ли е такъв страх, както при мен, бяхте ли по-предпазливи, отколкото с БНД, защото аз лично, когато се жених го направих със замах. Нещо от сорта на - айде да се жениме - ами добре - готово. Нито съм се замисляла за бъдещето, нито за това, че сме толкова различни - нищо. Най- вероятно затова сега изпитвам такъв страх да не сгреша отново

# 1
  • Мнения: 43
Нищо не пречи да опиташ, с смисъл такъв, че вече си минала пред този ад, кошмар и т.н. Колко по-зле може да бъде?!?  Вероятно ти е много голямо разочаровието от БНД, но не може цял живот да си така - преценяваща, невярваща и страхлива. Животът е риск в известна степен.....Довери се на вътрешния си глас. Аз вероятно бих опитала. Не съм разведена, но имах разделяне с моя мъж. С него съм в момента. Успех  Hug Hug Жените сме силни  Simple Smile

# 2
  • Мнения: 15 229
Страх ме е най-вече заради сина ми. Защото той много се привърза към приятеля ми. Не искам да стане така, че да се сближат прекалено много и после да не се получи. Страх ме е че може да имаме дете един ден и той просто да стане и да си тръгне, търсейки по-млада от мен и оставяйки ме самотна майка на две деца. Толкова много неща ме притесняват, а знам, че ако мисля така ще си остана сама, което в никакъв случай не искам.

# 3
  • София
  • Мнения: 4 349
Интересно е какво мислите в тази тема.

# 4
  • Мнения: 6 214
Страх ме е най-вече заради сина ми. Защото той много се привърза към приятеля ми. Не искам да стане така, че да се сближат прекалено много и после да не се получи. Страх ме е че може да имаме дете един ден и той просто да стане и да си тръгне, търсейки по-млада от мен и оставяйки ме самотна майка на две деца. Толкова много неща ме притесняват, а знам, че ако мисля така ще си остана сама, което в никакъв случай не искам.
Мисля, че всички ни е страх заради децата  Hug

 Аз още нямам опит след БНД, но си мисля, че много трудно ще допусна мой партньор в живота на детето ми. И сигурно ще се скъсам да я предупреждавам малката да не се превързва, защото може пак да ни зарежат  Crossing Arms

# 5
  • София
  • Мнения: 4 349
Страх ме е най-вече заради сина ми. Защото той много се привърза към приятеля ми. Не искам да стане така, че да се сближат прекалено много и после да не се получи. Страх ме е че може да имаме дете един ден и той просто да стане и да си тръгне, търсейки по-млада от мен и оставяйки ме самотна майка на две деца. Толкова много неща ме притесняват, а знам, че ако мисля така ще си остана сама, което в никакъв случай не искам.
Мисля, че всички ни е страх заради децата  Hug

 Аз още нямам опит след БНД, но си мисля, че много трудно ще допусна мой партньор в живота на детето ми. И сигурно ще се скъсам да я предупреждавам малката да не се превързва, защото може пак да ни зарежат  Crossing Arms

А така няма ли да създадеш комплекси в малката, че винаги ще бъде зарязвана. Защо винаги пренасяме нашите страхове върху децата си? Те определено ще си имат свои, с които ще трябва да се справят. Не им трябват нашите.

# 6
  • Мнения: 6 214
Оф, и това го има. Но на мен тия въпроси все още са ми много емоционални и ирационални, и съм на принципа "страх лозе пази".

# 7
  • Мнения: 43
Страх ме е най-вече заради сина ми. Защото той много се привърза към приятеля ми. Не искам да стане така, че да се сближат прекалено много и после да не се получи. Страх ме е че може да имаме дете един ден и той просто да стане и да си тръгне, търсейки по-млада от мен и оставяйки ме самотна майка на две деца. Толкова много неща ме притесняват, а знам, че ако мисля така ще си остана сама, което в никакъв случай не искам.


Не се страхувай, живей смело   bouquet

# 8
  • Мнения: 2 327
Никога не знаеш какво може да ти се случи утре, но ако прекалено много се пазиш накря на живота няма да има какво да си спомняш, защото няам нищо да си преживяла Simple Smile
Това оправдание с децата е за пред нас си, децата се справят по-лесно с тия ситуации. По адаптивни са от нас.
И мен ме беше страх, но реших да започна без да очкавам прекалено много, а каквото стане. Първата ми връзка не потръгна, но пък преживхя много хубави моменти.

# 9
  • Мнения: 6 365
Изобщо не ме притеснява историята с привързването и опасностите от него. Смятам, че мога да изградя у сина си самооценка, независеща от човешки фигури и тяхното одобрение и присъствие.

В крайна сметка всеки човек трябва да изгради такава самооценка. Започваме живота си, търсейки отговорите сами, намираме фигура, понякога бащинска, която може би има отговори- но в края на краищата пак оставаме сами с разрешението да търсим отговори сами за себе си. Бащинската фигура не е краят на нещата. Може би е само началото.

По-скоро няма да повторя превръщането в снаха, присъединяването към род и клан и всякакви еснафски ритуали, свързани с тази обществена роля. Нито пък търся мъж-зет. Всъщност проблемът с предишния ми брак беше, че трябваше да се грижа не само за връзката си, а и да съблюдавам правилата на клана, да се координирам с неговите цели. Но, разбира се, целта в живота ми е като видя вехти нафталинени правила, да ги разруша.

# 10
  • Мнения: 15 229
Ето една стряскаща история:
Моя позната се разведе отдавна. Има дете на 10 години. Преди година и малко започна да се вижда с едно момче, което имаше връзка. С времето нещата им се задълбочиха, НО само от нейна страна явно. Той й обеща, че ще вземе някакво решение, после й каза, че е решил да бъде с нея, но чака подходящия момент да остави момичето до него /той не е женен и няма деца/, после почна да й обяснява, че още не е дошъл момента и всеки път, когато е решавал да й каже, все нещо се е случвало и т.н. и т.н.....
Моята позната много силно се влюби в него, плачеше по цели нощи, тормозеше се, не спеше, не ядеше, направо се стопи от нерви за една година

Разказвам тази историа, като пример, че понякога нещата не се случват както искаме, а ако се влюбиме лудо ОТНОВО става още по-зле.
А аз, хем искам да имам семейство и да не съм сама, хем пусто не ми стиска.
Та питането ми беше, как се случи при вас решението и действията по втория опит, колко време ви отне да решите, да пробвате отново - питам, защото ми трябва малко мотивация  Peace

# 11
  • Мнения: 43
Нейният живот не е еднакъв с твоят и няма как да знаеш бъдещето си. Все пак сама трябва да узрееш и да вземеш твоето решение. Има 2 варианта - или оставаш сама, или пробваш с този мъж. Аз винаги бих имала едно наум поне в началото, докато съвместното съжителство придобие някакъв вид......

# 12
  • Мнения: 2 510
Не е добре да отлагаш до безкрайност във времето.
Две години са сравнително добро време за да прецениш дали можеш да живееш с този човек. Никой не може да бъде застрахован от неприятни изненади. Едно дете на 5 години е също добра възраст човек да се ориентира в желанията си. На един мъж на 37 също му е "време " вече.
Хвърлянето в нова връзка преди да е "погребана" старата, а и очакванията при това не го одобрявам, но и безкрайното отлагане за нещо по- сериозно при една връзка също не е добре. Най- вече, че човек, включително и детето свиква, че е удобно да си живее така.
Започнала ли си, да се замисляш за развитието на тази връзка, добре ще бъде да предприемеш или приемеш някакви действия, не от днес за утре, но все пак...

# 13
  • София
  • Мнения: 17 142
Две години не можеш да се решиш?
Честно казано, това ми се струва много странно. Може би подсъзнанието ти подсказва нещо за този мъж, което не можеш да вербализираш?
Че ние с моя втори съпруг сме с 3,5 годишна връзка и не само живеем заедно, ами и сме женени и имаме бебе. Може би аз съм бързачка, не знам, но 2 години са страшно дълъг период.
Я хубавичко си помисли за някакви сигнали, които може подсъзнателно да си уловила и които да те спират. Защото срещу историята на твоята позната аз мога да изправя поне 10 с обратен ефект, включително моята. За да се вторачиш в тази история, нещо има, което ти светва някаква лампичка. Поне по себе си съм установила такава закономерност - ако се чудя за нещо прекалено дълго, значи не трябва да го правя.

# 14
  • Мнения: 15 229
С БНД бяхме гаджета 4 години, след това 3 години бяхме сгодени, оженихме се и 1,5 г. след това започнаха проблемите и 3 години проблем след проблем, скандал след скандал и т.н.
Та затова 2 години ми се струват малко май май  Rolling Eyes

Общи условия

Активация на акаунт