Аз съм разведена със син на 5 години. От две години имам връзка с един невероятен мъж на 37 години, без деца - толкова невероятен, че чак ме е страх. Чувствам се прекрасно с него, обичам го много, той ме обича до безбожие - всичко е като приказка
Но понякога, когато започнем някоя по-сериозна тема относно нашето общо бъдеще, аз ставам нервна и неспокойна, свивам се в черупката си и го моля да не правиме планове за бъдещето, а да оставим времето само да си покаже какво ще стане. Но пък истината е, че всичко си зависи от нас - все пак за да се тръгне в някаква посока трябва да се направи поне една крачка.
Той е безкрайно търпелив с мен. Винаги е казвал, че разбира, че не съм готова все още и се съобразява с това.
Искам да разбера при вас как се е стигнало до решението да пробвате отново. Имало ли е такъв страх, както при мен, бяхте ли по-предпазливи, отколкото с БНД, защото аз лично, когато се жених го направих със замах. Нещо от сорта на - айде да се жениме - ами добре - готово. Нито съм се замисляла за бъдещето, нито за това, че сме толкова различни - нищо. Най- вероятно затова сега изпитвам такъв страх да не сгреша отново