Спира ли изобщо някога чувството за вина?

  • 14 881
  • 55
  •   1
Отговори
  • Мнения: 386
Идва ли някога този момент, в който спираш да се обвиняваш, че ти си взела решението да напуснеш БНД?
Да спреш да се обвиняваш, че решението ти е било егоистично спрямо детето, че е трябвало да жертваш себе си, в името на това детето да расте до баща си?
 


 

# 1
  • Мнения: 1 652
Никога не съм се обвинявала.
Това е най умното ми решение в живота Peace

# 2
  • Мнения: 5
Защо не разбирам какво е това БНД?

# 3
  • Мнения: 1 652
бащата на детето

# 4
  • Мнения: 309
Помисли за  това дали е хубаво детето да расте и да е свидетел на караници и разправии, побоища или  ако няма такива на нездрава атмосфера със цупене. И двамата да се стараят детето да не е свидетел то усеща напрежението във въздуха. Една раздяла не идва без нищо.
Това е достатъчен повод да не изпитваш чувство за вина. Чувала съм за случаи на пораснали деца, които не могат да простят на майка си затова, че не се е разделила с баща им, когато той е тормозил цялото семейство.

# 5
  • Мнения: 309
illy_  в друга тема прочетох за скандалите в твоето семейство.
Мила няма за какво да се обвиняваш. Добре, че го направи докато детето е малко.

# 6
  • Мнения: 1 931
Аз никога не съм изпитвала чувство на вина, а на облекчение, спокойствие и щастие след фактическата раздяла и не разбирам чувството на вина и защо. За да се вземе решението за раздяла, трябва да е обмислино това решение и да е окончателно.

# 7
  • Мнения: 309
Да съгласна съм с balgovesta, за раздяла трябва вътрешно да се узрее.
Аз не съм изпитвала чувство за вина. Знаех, че е окончателно и връщане назад няма.

# 8
  • Мнения: 386
pavlinka1, побоища е нямало при нас, но скандалите и обидите бяха ежедневие. Аз съм разумна, знам че това не е здрава среда за едно дете, но не знам от къде ги изкарвам тези терзания. Може би ми трябва повече време да се осъзная  Confused

Аз от  толкова отдавна събирам смелост, мечтаех си за деня в който ще си тръгна. Не знам защо сега съм слаба, но в никакъв случай не съжалявам  Mr. Green !

# 9
  • Мнения: 309
Както си писала и в друга тема мисля, че си направила достатъчно за да запазиш семейството. За съжаление не става с усилията на единия в семейството.
 Майката, която се жертва  и заряди детето живее в скандали не може да е пълноценна за него.
Жените просто много емоционално приемаме всичко.
Пожелавам ти  БНД да не ти създава неприятности в бъдеще.

# 10
# 11
  • Мнения: 6 164
Не знам какво е това чувство. Толкова търпях с единствената цел, че когато настъпи момента да кажа "Стига", ще съм с ясното съзнание и чиста съвест, че съм дала от себе си всиииичко за тази връзка и ако не става - не става, но не е у мен вината. Ето защо подобно чувство никога не се появи. Явно още се колебаеш и не си сигурна дали постъпваш правилно. Докато има колебание, ще има и вина.

Не знам твоите причини, но е добре да имаш до себе си някой. Не само за подкрепа и да не си сама, а с отношението му към теб да ти напомня всеки ден защо НЕ трябва да си с БНД и защо си го напуснала. Може би и това ми помогна да нямам угризения. Всеки ден ми напомняше какво наистина заслужавам аз. Нямаше как да чувствам вина. Пак ще повторя клишираното: щастлива мама - щастливо дете. Банално, но и сина ми стана много по-спокоен откакто се разделихме. Слава богу 3 години след развода вече с БНД да не казвам силна дума и чукайки под масата в момента сме почти приятели и дори може да разчитам на него в трудни моменти. Така, че с времето всичко става по-добре.

Последна редакция: сб, 17 мар 2012, 22:06 от Misty

# 12
  • Бургас
  • Мнения: 5 617
Няма нито една минута съжаление. Няма и минута чувство за вина. Преди да взема решението ми беше трудно и си мислех, че трябва да направя нещо заради детето, семейството.....Но когато решението за развод беше в главата ми, чувството за вина изчезна.

# 13
  • Мнения: 8
Няма нито една минута съжаление. Няма и минута чувство за вина. Преди да взема решението ми беше трудно и си мислех, че трябва да направя нещо заради детето, семейството.....Но когато решението за развод беше в главата ми, чувството за вина изчезна.
А така

# 14
  • Мнения: 54 045
Не знам какво е това чувство. Толкова търпях с единствената цел, че когато настъпи момента да кажа "Стига", ще съм с ясното съзнание и чиста съвест, че съм дала от себе си всиииичко за тази връзка и ако не става - не става, но не е у мен вината. Ето защо подобно чувство никога не се появи. Явно още се колебаеш и не си сигурна дали постъпваш правилно. Докато има колебание, ще има и вина.



И при мен беше така . Peace

Общи условия

Активация на акаунт