Темата е провокирана от няколко случая в детска градина, където майки протестират и заплашват персонал, че ще бъде уволнен, задето не успява да укроти децата /най-палавите/.
А ето накратко някои случаи:
Дете в тоалетната, къса и хвърля тоалетна хартия навсякъде;хвърля играчка в казанчето и след като е попитано защо го е направило, то започва да се тръшка и не иска да се върне при децата, а да си продължи с поразиите.Персонал му се моли /защото други мерки не са позволени/, използва различни похвати, но диването си е диване и накрая бива дръпнато за ръчичката и вкарано при децата;
Друг случай:Дете си мие ръчичиките, а лелята е отстрани.Решава, че му се ходи в тоалетната, а лелята започва да мие някаква кофа.Детето уж си свършва работата излиза отново да си мие ръцете и започва да си игра е с течния сапун, разсипва по земята, маже на косата, присъединяват се и други деца.Лелята ги подканва да се върнат и да си продължат занятията, но те не чуват и работата става страшна.На помощ идва госпожата и тя се моли, подканва, приканва, но не става.Накрая биват издърпани леко понамокрени и разбира се вече за пребличане.Прибират ги, преобличат ги и в този момент започват да идват родителите, възмутени и наскачали срещу персонала как е възможно да им задърпат децата за ръката.Естествено заплахите са срещу персонала...
Случаи мога да напиша още, обаче не мога да разбера защо все другите са ни виновни, макар да виждаме, че не сме прави.Дали това, че вече дори едно ухо не могат да издърпат в градината/училище /началните класове/ е по-ефективният метод на възпитание или не?
/пускам темата тук, а не в детския подфорум умишлено/.
Ще ми бъдат интересни всякакви гледни точки и мнения по дадения казус.По-нататък ще се включа и с други случки, на които съм пряк наблюдател.