Нисък АПГАР и левкомалация

  • 2 642
  • 15
  •   1
Отговори
  • Мнения: 139
Здравеѝте.
Много ме боли.Боли ме за това че не зная как да помогна на детето си и съответно и на нас.Да ви разкажа историята си.
В 3-ия месец на бременноста прокървих и трябваше на си остана вкъщи.Лекаря коѝто ме следеше казваше че всичко е наред,да не се притеснявам,детето върви добре,малко по големичко е и с по-голяма главичка и ме насърчаваше за естествено раждане.Забравих да спомена че ходих на частно.В последните месеци на бременноста решихме да родя в държавната болница,нали и там се раждат деца,А и частната клиника беше доста скъпичко.Два дни преди да родя ме погледна пак моят лекар и нищо обезпокоително не каза.В денят на термина ми падна тапата и тръгнахме за болницата.казаха да остана да пренощувам.Цяла нощ бях с контракции но бебето беше високо.Не издържах на болките.Сутринта ми казаха да се обадя на мъжът ми да идва(присъстваше на раждането).Напъвах,напъвах ,но не се показваше бебето.Накрая ме цепнаха.Бебето беше с увита пъпна връв.Не проплака.Молехме се и плакахме всичко да е наред с детето ни.Веднага го взеха и го сложиха в кувиоз.Не подозирахме какво може да е станало.След като ни изписаха отидахме при педиатър.погледна му книжката и ни каза че АПГАР-а е бил нисък и това може да създаде проблеми.От тогава само това си мисля.Като навърши 9 месеца му направиха магнитен резонанс коѝто показва че детето има левкомалация.Всеки ден плача и се обвинявам че не родих секцио.Ходим на физиотерапия.Не мога да ям,събуждам се с тази вина сутрин и с мисълта,детето ми ще проговори ли,ще проходи ли,ще ходи ли на училище.Как да му помогна,моля кажете ми.Имам чувството че ще полудея.Много ме е страх за детето.

# 1
  • Мнения: 2 510
Детето е все още много малко и нищо не може да се каже.
Когато нещата се изяснят тогава ще се установи и каква ще бъде реакцията.
Съответно детето трябва да се наблюдава.
В момента трябва да помогнеш на себе си.

# 2
  • Мнения: 2 327
Виж в тази тема една мама е писала със същата диагноза:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=599330.0

Моят съвет е да спреш дамислиш какво може или не може да стане след години с детето, а да правиш всичко възможно което сега може да се направи - физиотерапия, работа с логопеди, психолози, занимания вкъщи. Така ще дадеш най-добър шанс на детето да развие потенциала си.
До колкото прочетох от интернет възможно е това заболяване да го е имало още по време на бремеността ти, не се обвинявай, че не си родила секцио и заради това се е получило. По-голямата главичка може да е била симптом и лекарят е бил длъжен да го провери.
Така или иначе миналото няма да се промени, но можеш да промениш бъдещето Simple Smile

# 3
  • Мнения: 317
Здравей,
един постинг едва ли е достатъчен да опишеш какво чувстваш и да ти помогнем. И все пак ще опитам. Познавам това чувство, минала съм през един дълъг и труден период, подобен на твоя. Най-ужасният в живота ми, не пожелавам на никой... Да ти се роди дете и да си изправен пред тежка диагноза, пред неизвестността какво ще стане и пред невъзможността да заличиш всички увреждания и много страшно в началните моменти. Тези чувства обикновено постепенно затихват с времето, когато детето започне да прави прогрес - понякога голям, понякога малък, понякога нищожен...  Така или иначе предполагам детето ти напредва. Радвай се на тези моменти. Миналото не можеш да промениш - каквото е станало - вече е станало. А може би е трябвало да стане, за да откриеш нови сили в себе си:) Не се обвинявай, че не си направила нужното - мислиш ли, че всички ние, другите майки тук, не сме си правили всякакви изследвания, не са ни гледали на ехографи 3D, 4D и какво ли още не... Ето, мен са ме гледали, гледали са ме през цялата бременност, 2 дни преди раждането, по време на раждането - колко човека гледаха и никой не видя... А е можело да се види.
 Можеш да промениш обаче настоящето и бъдещето - работи с детето максимално много - рехабилитация, логопеди, психолози, ако нямате много средства за последните спокойно можеш да го занимаваш и вкъщи - има много информация в Интернет, и тук във форума ще намериш много ценни съвети. Работи в настоящия момент и не мисли какво ще бъде. Какво ще бъде никой не знае. Може детенце да навакса, до към 3-годишна възраст особено. Може и по-късно. Може, може... Никой не знае, нито пък лекарите могат да ти кажат. Ти трябва да вярваш. Имай предвид, че много деца се раждат с ниски показатели, впоследствие обаче голяма част от тях се справят - детският мозък е пластичен.
Друго нещо - влизай повече във форума, чети, контактувай с майките, споделяй - на мене лично това много ми помогна, защото разбрах, че не съм сама, не съм единствената, синът ми все пак има някакъв потенциал. От майките тук се научих да се радвам на успехите на малчо. Ако обаче не се справиш, е много важно да получиш психологическа помощ - ако имаш нужда от такава, пиши тук, ще дадем координати.
Страхът ти е разбираем, но не е градивен - нито за теб, нито за детето. Абстрахирай се и от ужасните и най-тежки диагнози, за които четеш. Мисли за това какво е научил, мисли за това какви положителни емоции можеш да му даваш, за това, че тези моменти няма да се повторят и че точно сега трябва да му дадеш цялата си любов! Ще видиш, че ще се справиш Hug

# 4
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
присъединявам се към съвета да се мобилизираш! не можеш да промениш миналото но бъдещето е твое!
 Heart Eyes
Надето ти е далаа ценни съвети какво да предприемеш за да се бориш със страха и болката, дала ти е и насоки как да помогнеш на детето.

Аз ще ти кажа още нещо - много здрави деца се разболяват...лечимо и не толкова. Живота е пъстър и спасение дебне отвсякъде...но и ужаси и беди - също.
Това което една майка прави е да се мобилизира  да живее пълноценно, за да даде всичко от себе си на малкото! Защото най-доброто за детето е майчината любов, а майката може да даде любов само ако не е изтощена и ако не е готова да се поболее от самообвиняния!
Ще дам пример с огромната загуба на 22 деца тия дни - това значи ли, че не трябва да пускаме децата си да пътуват? Не. А това значи ли и че техните родители трябва да се самообвиняват?
Няма как да избягаме от вината...но е слабост да й се даваме и тя да ни поробва, обсебва и да ни отклонява от нашата основна цел - грижата за децата ни!
 Heart Eyes бъди силна и смела

# 5
  • Мнения: 139
Благодаря ви момичета,чета и плача.Знам че не съм сама,знам че има много болка и във вашите сърца,само незнам как аз да помогна на детето си.Водим го на физиотерапия,вкъщи също правим упражнения.Първо дете ни е и незнаем как да се занимаваме с него,на какво да го учим,какво да му показваме.Лошото е че ходя на работа,в чужбина сме и няма коѝ да ми показва.гледа го братовчедка ми.от кога трябва на логопед.А тези психолози за кого са,предполагам че за нас родителите става на въпрос.

# 6
  • Мнения: 1 630
Детенцето ти е на 10 месеца още. Малко е. Водите го на рехабилитация. Правите каквото трябва и може. Логопед и психолог са за по късен етап. Опитай се да не четеш диагнози и какво може да стане. Радвай се на детенцето и на всеки негов напредък. На това постепенно ме научиха майките  от форума. Не се самообвинявай. Детенце усеща, когато нещо не е наред.  Hug

# 7
  • Мнения: 2 327
Кажи какво може вече да прави детето, може да ти дадем някакви насоки с какво можеш да го занимаваш. Тук има и тема за консултация с логопед. Не е рано ако имате съмнения че може да изостава да се консултираш. На тази възраст детето се подготвя да може да говори с храненето. Важно е да започне да дъвче храна, да се научи да пие от чаша и други такива.
Всички занимания са под формата на игра - игрите развиват детето. Ако щеш и най простата игра на ку-ку, за тях е изключително забавна, занимателна и опознавателна. Постепенно се преминава към учене на форми, цветове. При някои деца това става някак си от само себе си, при други не.
Аз няма да забравя колко се радвах когато почти на 3 години синът ми най после ми каза как прави кравата. За първи път осъществихме някакъв контакт словесен Simple Smile
Занимания с психолог не знам от кога могат да се водят, но при маките деца те също са под формата на игра.
Не знам къде сте в чужбина, но на доста места има доста по добри условия от тук за развитието на потенциала на децата с увреждания.

# 8
  • Мнения: 1 630
На 10 месеца да пие от чаша! Храненето не, че не е важно, но от практиката мога да кажа, че не е някакъв абсолютен показател. Пък моето дете като проходи на 10 месеца и си качваше стълби рано и скачаше и....не говори. А други деца дето проходиха на 1.4 месеца редят изречения....
Има подходящи занимания за деца на тази възраст. Играчки колкото си искаш.... Рингове, форми за вгнездяване, животните да учите да имитира...

# 9
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
На 10 месеца да пие от чаша! Храненето не, че не е важно, но от практиката мога да кажа, че не е някакъв абсолютен показател. Пък моето дете като проходи на 10 месеца и си качваше стълби рано и скачаше и....не говори. А други деца дето проходиха на 1.4 месеца редят изречения....
Има подходящи занимания за деца на тази възраст. Играчки колкото си искаш.... Рингове, форми за вгнездяване, животните да учите да имитира...

Не съм съгласна! Всеки опит да развиеш у дете с проблеми дадени умения е най-доброто, което можеш да направиш за него!
Ранната терапия е най-доброто за деца с проблеми! Тя може да даде много или малко резултати, бързо или бавно, но винаги има резултати!
10 месеца е добра възраст за занимания както с логопед (но подходяш, не просто логопед), въобще това е възраст за активна работа и на семейството и на специалистите.

Стън е дала добри съвети от личен опит - ако се вслушате в тях и просто обгрижвате детето и го занимавате, резултатите сами ще дойдат!

# 10
  • Мнения: 2 327
Храненето подготвя детето за говоренето като развитие на моториката. Ако не може да дъвче и не е свикнало да си служи с езика, няма да може да произнася добре думи и звуци. Но има все пак още един аспект на говоренето и това е психическото развитие на детето, за което се правят други занимания/игри.
Моториката и психиката трябва да се стимулират едновременно, за да иам резултат. И колкото по-рано се почне, толкова по-добре. Играчки наистина има много, но не всички са подходящи, а понякога трябва малко по целенасочено да се работи в някаква посока, за да се навакса изоставанетона детето в даден аспект.
И да - на 10 месеца децата могат да пият от чаша и дори не такава с накрайник. Ако си поставиш за цел можеш и много по-рано да го научиш. Тук имаше една мама, която беше научила детето си да яде с лъжица и да дъвче, понеже никой не и казал, че дете с тяхнат диагноза по принцип не може да се научи. Синът ми на 2 години и малко не говореше, но разпознаваше геометрични фигури като квадрат триъгълник и не помня какво още, пак защото никой не ми беше казал че е малък, за това.
Вместо да се мисли какво детето няма да може и да се чака да стане голямо че да си покаже е по-добре да се почне отрано да му се помага в развитието. Както казах някой деца израстват и се учат сами, други имат нужда от помощ. Но пък успехите са по-сладки Simple Smile

# 11
  • Мнения: 317
zai4eto 81, дай конкретика относно развитието на детето - двигателно и нервно-психическо. Ако ти е трудно, вземи някоя таблица от Интернет за развитието на децата в норма по месеци и кажи какво прави и какво - не. Има доста материали, които могат да се изпратят и по Интернет, както и съвети за занимания, които да ти дадем.
Относно конкретната страна, в която сте, също може да ти даде някой тук съвети - ако искаш, може да споделиш. При всички положения е добре там да се обърнеш към местни структури, които да те насочат към специалисти, по всяка вероятност ще имаш и право на специални интеграционни добавки. Ако не успяваш да намериш сама, във форума вероятно има и подфорум на майки от страната, в която се намираш.

# 12
  • Мнения: 139
Здравеѝте милички.Закъснявам с отговора си и се моля да ме извините и разберете.Мога да кажа че малчо до скоро почти не се интересуваше от играчките си.Има 3 които предпочита и като ги види и размахва ръчички.Тези дни чак овладява прехвърлянето на играчка от едната ръчичка в другата,чак сега се отпуска да пълзи и когато е прав с опора иска да ходи но явно се страхува,защото  спира.Повтаря само ма-ма,ба-ба,ооооо,ги-ги.Когато се срещаме с приятели им се усмихва,но при среща с други бебета не ги удостоява с внимание.Може би защото много рядко се срещаме с други деца(което ме натъжава,просто от работа не ни остава много време за излизане).На играта дзак си играем,но като само наднича и търси с поглед,подава "здравеѝ“.При подаването на бисквита полека я слага в устата и след това я изпуска.Това което ме притеснява е че не се съсредоточава.Не може да реди кубчета или рингове,да събира играчките в кутия и след това да ги вади.Посъветваѝте ме с какви ирачки да и игри да се занимаваме и да го подпомагам в развитието,защото както виждате много изоставаме.Ако трябва да следя този саѝт http://www.d-rmario.com/mesec_10.php в повечето не се вместваме.Дали не е по добре да си остана вкъщи и да си го гледам.Оставянето понякога сами да си играят добре ли е,или децата с проблеми не могат да имат тази самостоятелност.
Ако аз не съм видимо разтроена,ще е съпругът ми.И двамата сме със мислите  и страховете си.
Благодаря ви за подкрепата.

# 13
  • Мнения: 2 327
По това което казваш детето не е толкова изостанало. Щом се опитва да пълзи и може да стои изправено. Все пак децата се развиват много индивидуално, има такива дето прохождат ан 9 месеца и такива дето прохождат на година и няколко месеца. И двата варианта са в рамките на нормалното.
За игрите и съсредоточаването - това с реденето на рингове и прибирането и ваденето на играчки не им е интересно на всички деца. По принцип на тая възраст те не могат да се съсредоточат за кой знае колко време и много лесно се разсейват. Понякога ако имаш късмет може да си хареса играчка с която да се забавляват малко повече, но много бързо им омръзва всичко. За това и по трудно се забавляват сами. Но не е проблем да го оставиш и сам да открива света. Особено като се научи да се придвижва сам по някакъв начин ще има мног оповече стимули.
Може би е добре да наблегнеш на фината моторика. Давай му по-често неща, които сам да яде - на малки парчета, които да хваща с пръсти  или пък солети, бисквити. По това време харесват играчки, които вдигат шум - включително има такивакато кутии в които като пуснеш играчка и издава звук. Събирането на играчки в кутия си е добро забавление, но не очкавай че ще стане отведнъж като му покажеш. Давай му предмети от бита - примерно шарени щипки, лъжици, чинии. Децата обичат не само с играчки да се забавляват. Ако го къпеш в корито му дай чашки да може да се полива и разлива вода.
И не се отчайвай ако не иска да играе с нещо определено или пък не се справя добре. Опитай с друго, опитай по друг начин. Сама ще намериш пътя към детето си.
За напускането ан работа - ти си прецени. Най добре ще му е да го гледа мама, но ако това ще ви затрудни фнансово, може и да не е най-доброто решение. Повечето пари при дете с проблеми в развитието никога не са излишни.

# 14
  • Мнения: 139
Не съм се включвала защото съм много натоварена.по малко часове работя сега и като се прибера започвам с малкият.И от известно време мисля че тъпчем на 1 място.Постоянно иска да го взимам на ръце,не му се занимава много с игри.Като ходим на физиотерапия много бързо се изморява,подгъва коленете.На ерготерапията пък като че много не го вълнуват играчките.Като ми казаха че финната моторика и съсреточаването са за 6 месечно и се сринах.Ами като иска само топката и музикалната си играчка.да му дам друга играчка-завърти я,погледне я и я изпуска.да му дам нещо за ядене в ръка,толкова силно си дърпа ръката назад и започва да мрънка и плаче.От притеснение започнах да пуша.Незная дали ме разбира какво му говоря.Като питам къде е това или онова не се обръща да го търси.На вън му говорят на гръцки,вкъщи на бг,съвсем ще го омотаем.Ако се приберем на БГ и потърсим необходимата помощ от специализирани градини,как ще е.Мисли,мисли и накрая нищо,пак отчаяние.

Последна редакция: чт, 05 апр 2012, 15:20 от zai4eto 81

Общи условия

Активация на акаунт