Много ме боли.Боли ме за това че не зная как да помогна на детето си и съответно и на нас.Да ви разкажа историята си.
В 3-ия месец на бременноста прокървих и трябваше на си остана вкъщи.Лекаря коѝто ме следеше казваше че всичко е наред,да не се притеснявам,детето върви добре,малко по големичко е и с по-голяма главичка и ме насърчаваше за естествено раждане.Забравих да спомена че ходих на частно.В последните месеци на бременноста решихме да родя в държавната болница,нали и там се раждат деца,А и частната клиника беше доста скъпичко.Два дни преди да родя ме погледна пак моят лекар и нищо обезпокоително не каза.В денят на термина ми падна тапата и тръгнахме за болницата.казаха да остана да пренощувам.Цяла нощ бях с контракции но бебето беше високо.Не издържах на болките.Сутринта ми казаха да се обадя на мъжът ми да идва(присъстваше на раждането).Напъвах,напъвах ,но не се показваше бебето.Накрая ме цепнаха.Бебето беше с увита пъпна връв.Не проплака.Молехме се и плакахме всичко да е наред с детето ни.Веднага го взеха и го сложиха в кувиоз.Не подозирахме какво може да е станало.След като ни изписаха отидахме при педиатър.погледна му книжката и ни каза че АПГАР-а е бил нисък и това може да създаде проблеми.От тогава само това си мисля.Като навърши 9 месеца му направиха магнитен резонанс коѝто показва че детето има левкомалация.Всеки ден плача и се обвинявам че не родих секцио.Ходим на физиотерапия.Не мога да ям,събуждам се с тази вина сутрин и с мисълта,детето ми ще проговори ли,ще проходи ли,ще ходи ли на училище.Как да му помогна,моля кажете ми.Имам чувството че ще полудея.Много ме е страх за детето.