Kum zavurnalite se v Bulgaria

  • 25 491
  • 240
  •   1
Отговори
  • Мнения: 17
Skupi mami, ot okolo 10 godini jiveem  v chujbina, no naposleduk vse po-chesto se zamisliam za vrushtaneto ni v Bg. Tezi ot vas, koito ste napravili tazi krachka, kato polojitelna li ia otseniavate za semeistvoto ili kato otritsatelna? Nai-mnogo me interesuva kak se adaptiraha detsata v BG obstanovkata i nai-veche kum uchilishteto? Vse pak obrazovatelnata sistema v Bg e mnogo razlichna ot tazi v chujbina.
Blagodaria vi predvaritelno!

# 1
  • Мнения: 5 462
Пиши на кирилица .

# 2
  • Мнения: 1 156
Не знам къд живеете, но по добре си сегативните спестете негативните емоции.
Адаптацията е меко казано... ужасно трудна.
каквото и да решите, успех

# 3
  • Калгари, Канада
  • Мнения: 1 384
Всяко местене независимо от коя страна в коя страна си има своите неизвестни и своите тревоги. Има хора чувстващи се добре да се върнат обратно в БГ и такива, които не се чувстват така. Няма как някой да ти каже ти как ще се чувстваш. Ако не си се прибирала в БГ от 10 години, разходи се с децата, виж как ще се чувстваш, виж как живеят хората, прецени си дали би могла да се върнеш, помисли си какво ще правиш там, къде ще живееш, виж как децата възприемат обстановката и т.н., и т.н. търси си отговори на въпросите на място с една дума и за самата себе си.

# 4
  • Мнения: 801
Питай децата си. Може би след година две ще те проклинат, както аз проклинам баба ми. За щастие поправих грешката й и се оказах пак там където ми е мястото. Майка ми обаче не го доживя. В крайна сметка ти се гътваш и отърваш, а поколенията остават.

# 5
  • Мнения: 1 298
Хмм, колко са големи тези деца?
Защото аз моята 5,5 годишна щерка съм я питала.
Иска в България. Нещата за едно дете са съвсем различни.

Познавам двама, завърнали се в България след около 10 годишно отсъствие.
Добре са, не съм чула да съжаляват. Сигурно има и други истории....

# 6
  • Мнения: 17
Detsata mi sa na 7 godinki- bliznachki i kato gi pitam dali iskat da jiveiat v Bg, kategorichno otkazvat. Predpochitat v Canada. V BG e "toplo, mrusno, niama parkove i ima mnogo brumbari". Istinata e, che sega sled 10 godishno prebivavane tuk, jivotat ni e dosta podreden, niamame materialni problemi, no emotsionalno mi e mnogo prazno. Minavat rojden den sled rojden den, Velikden sled Velikden, Koleda sled Koleda, bez da sum sus semeistvoto mi v BG. Tova e, koeto me muchi nai-mnogo. Siakash dosega v tozi biag neprekusnato da se postigne neshto, da se preodolee porednoto predizvikatelsvto, da se nameri hubava rabota, da se stabilizirame finansovo, ne useshtah tolkova silno tezi emotsii. Inache istinata e, che i Canada mnogo mi haresva  i ne moga da otreka vsichki vuzmojnosti, koito tazi durjava predlaga. Daje se chuvstvam gorda, che moga da buda chast ot tova  tolkova drujeluibno i tolerantno obshtesvo. Niakak mi se iska da prenesa jivotat si v Canada v BG. Ot druga strana ne iskam da si pravia eksperimenti s detsata, tova si e tiahata rodina, ne iskam da gi mestia ot miasto na miasto prez niakolko godini. Niakak si iskam da polucha otgovorite na vuprosite, koito si zadavam predvaritelno bez da e za smetka na detsata. Osuznavam, che tova e nevuzojno obache, zashtoto estesveno che vseki prechupva realnostta prez sobstvenite si predstavi i razbirania i naistina triabva da prejiveesh i minesh prez neshto, za da usetish za teb li e ili ne, iskash li da jiveesh na tova miasto ili ne..
Sujaliavam, che ne pisha na kirilitsa, no ne sum ia polzvala ot godini, dori ne sum sigurna che ia imam na kompuitura si.

# 7
  • ENGLAND
  • Мнения: 4 070
mia77 горе в дясно , до никнейма ти има едно синьо квадратче. Кликни на него и ти излиза бг. фонетична. Пиши на кирилица, че трудно се чете.
А децата ти били ли са в България? И всички тези думи вероятно са ги чували от някой. Ако сте били в България явно не сте показали и добрите страни.
Моята дъщеря, и тя е колкото твоите, всяка година стои по месец и половина лятото и когато се приберем тук чак до Коледа иска да си ходи пак. Но там е топло, има много приятели, играе и се движи из целия квартал с приятелите, за разлика от тук. Имаме и много по-добри паркове от тук, и най-важното с много играещи деца в тях.

# 8
  • Чикаго / София
  • Мнения: 3 636
mia77 и аз ще те помоля да пишеш на кирилица. Много трудно се четат постове на маймуница. темата ми харева, но маймуницата ме отказва да чета и пиша.

Моите деца са на 8 и 6 години. всяко лято прекарват в Бг по 2 месеца. Много им харесва. Като се приберат и започнат училище, дълго време питат кога пак ще ходят там. Искат да си отиваме и живеем в Бг. където според тях имаме много повече приятели /вкключват баби, дядовци и пр роднини/.  Чакат с нетърпение юни месец когато пак ще отидат в Бг.

Това е въпрос над който всеки предполагам се замисля. Интересно ми е да чуя опита на вече завърнали се в Бг, какво им е отношението сега и как се адаптираха децата им, а и самите те.

# 9
  • Лондон
  • Мнения: 449
Миналата година имаше огромна тема по въпроса, "Отиваме си в България" мисля, че се казваше...

Моят опит е много различен от предходните, през 2008 направихме много несполучлив опит да се върнем и да заживеем отново в БГ. Родих детето си там и се опитахме да се адаптираме наново... не се получи въобще, на 4тия месец бях взела вече твърдо решение, че се връщаме обратно в Англия. Досега 3 години не съм съжалила за решението ни... Искам да уточня, че нямаме битови или финансови проблеми и на двете места...
Детето ни дойде в Англия като бебе, за нея БГ е дестинация за ваканция. Все още не може да определи някой да й липсва. Няма начин обаче да прекарва 2 месеца в БГ, просто не мога да си го представя. Ако един ден поиска да го прави, няма да я спра, но ще направя всичко възможно да е наясно с всички страни на събитието "отивам за няколко седмици/месеца в БГ".
Не зная какво е ежедневието на пишещите тук, но ние имаме доста активен живот, дъщеря ми ходи на много извънкласни занимания, има си приятели от градината, дори свободното ни време не стига да отидем на всички тържества през уикенда, имаме и доста БГ приятели, с които доста често успяваме да се видим.

Също не знам кой от къде е в България, но в квартала в София, където живеем, децата отдавна не си играят навън сами до тъмно, така че безгрижните игри през лятото просто не са реалност.

За сравнение на софийските паркове с тези в Лондон пък просто не искам да говоря ooooh! който е бил, знае за какво става на въпрос...

Казвам си мнението, което се базира изцяло на личен опит, моля да няма апострофи... Ако имаме възможност да следваме плановете и желанията си, не бих се върнала за постоянно в БГ, поне не до пенсия Wink

# 10
  • Мнения: 278
Ния, имай в предвид, 4е това за което ме4таеш и към което се стремиш - то ве4е не съществува. Живота там нее това, което е бил , когато си била по - млада и с надежди и сили за непрестанно ново на4ало, нито пък я има закрилата на роднините - в пове4ето слу4аи и те за 10г. са ужасно променени, по-пасивни, стари и болни, облъскани от живота ... Спокойствието на детството, на младостата , опората на роднини и приятели или липсва или нее същата. Заедно с това не са същите Великден, Коледа, Нова Година, Никулден ... повярвай ми, аз не съм толкова дале4е и всяка година го преживявам това разо4арование при всек ипразник.  
Аз също не мога да простя разсипването на България именно защото бях принудена да живея на друго място. Б-лгария от моите спомени винаги ще ми липсва.
Сега за теб две разкошни стихотворения в които е описана тази ме4та и е осъзната безнадеждността  :

Димчо Дебелянов
* * *

ПОМНИШ ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор в белоцветните вишни? -
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!


Помниш ли, помниш ли тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? -
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!




* * *

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.


Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...


О, скрити вопли на печелен странник,
напразно спомнил майка и родина!



# 11
  • На острова
  • Мнения: 1 271
mia77, ето линк към старата тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=302230.0

Самата ти казваш, че там ти харесва, че обществото е дружелюбно и толерантно.. Помисли добре. И аз съм страшно привързана към семейството си и ми е много мъчно, но пък и при мен полета е 2 часа и съм при тях. Живея от сравнително скоро "навън" и за себе си съм взела решение, че не ми се връща в България. Живяла съм и в Щатите, харесва ми, но самият факт за огромното разстояние ме подтискаше. Звучиш ми малко носталгично настроена, малко тъжна.. Все пак успех в решението!

За сравнение на софийските паркове с тези в Лондон пък просто не искам да говоря ooooh! който е бил, знае за какво става на въпрос...
В смисъл?
Интересува ме, защото обмисляме това да ни е следващата дестинация  Wink

# 12
  • Мнения: 1 761
Когато напуснах Бг не познавах никого тук и не знаех езика.Чувствах се много самотно и непрекъснато се обаждах на познати и приятели.След 3 месеца се върнах,убедена,че мога да бъда щастлива само в София,по начина по който си живеех преди да замина.
Още на третия ден след пристигането ми плановете ми се разбиха на пух и прах.За съжаление,завинаги.
Нищо не беше същото.Близките ми се бяха променили.Много.Приятелите ми също.
Изведнъж всеки беше влязал в своя коловоз и неусетно пътеките ни се оказаха много различни.

Очаквах,че ще ми се зарадват.
Очаквах,че съм им липсвала.
Очаквах,че бих имала някакво значение в живота на хора,които познавах над 30 години...

Останах много разочарована.Изведнъж видях Бг и живота си там от съвсем различен ъгъл.
Вероятно това ме мотивира да си намеря мястото тук,да науча езика,да опозная хората,да оценя хубавата  страна а мястото,където съм,да приема дъжда,студа и липсата на слънце като нещо,което не зависи от мен или от когото и да било другиго.


Сега си ходя всяко лято,стоя по 5-6 седмици.
Ходя и през май, по 2-3 седмици.
Зимата вече я пропускам,идва ми доста трудно с предварителното уреждане на транспорта по Коледа...

Детето ми обича да ходи там,но след 2 седмици пита кога ще се прибираме обратно в Холандия.
В Бг няма много приятелчета, те все ходят на градина,когато ние сме там.За родителите явно е по-изгодно да са нахранени и гледани цял ден с режим,отколкото да ги пуснат инцидентно с нас.Една приятелка ми сподели,че се опасява,че ако сина й прекара няколко дни с моя син няма да иска да ходи повече на градина и тя ще има проблем.Разбирам я.Но наваксването в почивните за мен е като бесен маратон,който е много изморителен.
Обикаляме по музей и паркове.Общо взето навсякъде има някакво детско забавление, което сериозно бърка в джоба, независимо колко са ти големи доходите.
В Бг дори и милионер да си няма как да избягаш от обкръжаващата реалност-тъжни,притеснени хора,изплашени от несигурността,които живеят на бързи обороти като за последно.Ужасно консуматорски настроени,но те не са виновни за това.

Отделно,но това е само в моя случай, на мен все ми се оплакват роднините ми,непрекъснато или ми се правят намеци как добре живея и трябва да споделя с тях благата, на които се радвам или съм много лоша...Никой не ни посреща,никой не ни изпраща,детето винаги е нас.

Предполагам,че ако имах на кого да си оставя детето д аго гледа и да ме чака с наготвени мусаки,сарми,пълнени чушки и шкембе-чорба може би щеше да ми е мъчно за Бг,но по по-различен начин.

Познавам много хора,които не са в състояние да живеят в чужбина,далече от мама,която да помага и им е доста трудно да свикнат,особено,ако климата е студен,алкохола е скъп и пушенето е забранено,ако съседите се оплачат,че им пречиш идва полиция, а глобите за превишена скорост са доста солени.

Тук имам моменти, в които съм наистина самотна.Доста близки приятелки заминаха за други страни или се преместиха доста далече.Поддържаме връзка,но не е същото.
Но и в Бг се чувствам самотна,дори повече.Някак проблемите и навиците със старите приятели все повече взеха да се разминават,уви.И срещите ни придобиват все по-различно усещане за близост...Понякога си задавам въпроса,ако бях зле финансово и в трудна житейска ситуация ,как ли биха ме посрещали,как биха се развили отношенията ни....
Затова не бих се върнала,освен ако нямам абсолютно никакъв друг избор.
Детето не бих го тормозила,то си има свой живот,различен от моя.Ако иска един ден-ок,но нека избора си е негов.Тук има приятели,има интензивен живот,чувства се сигурно, у дома си.

Никой не би могъл да знае по-добре от самата теб как би се чувствала,а може и съвсем изненадващо да ти хареса.Зависи от много неща, а финансовото положение не е единственото,колкото и да е съществено.

Пожелавам ти успех,където и да си!

# 13
  • Лондон
  • Мнения: 449
MiaGia, пиши ми, ако искаш, какво те интересува за дестинацията, но Лондон има около 3200 парка, някои от тях с вековна история, отлично поддържани през цялата година, и винаги пълни с деца и хора... та мнението, че БГ парковете са по... просто ме разсмя... В БГ има много хубави неща, специално като природа, но където хората са пипали Confused специално за софийските паркове сравнени с лондонските,  просто няма такова сравнение...
Имаме късмет да живеем на  5 минути от два от най-красивите в Лондон, Kew Gardens и Syon Park, и ако имате 1 ден на разположение, препоръчвам горещо да ги посетите, сега е правилният сезон до края на април Simple Smile Извинявам се за отклонението от темата Embarassed

# 14
  • Мнения: 1 298
tzvetak , под по-добри паркове, друго е имала предвид Дорет, мисля.
Че не са така поддържани е факт, но пък са пълни с деца и забавления,
тукашните паркове напр.са зелени, но скучни.
Моята дъщеря напр. обожава Морската градина на Бургас, там може да убие цял ден.
То не са колички, батути, площадки, пълно е с деца, има заведения,където да обядваш,
сладоледи... Сега са открили още нови атракции и лятото си е наистина фън.

И аз на този етап,предпочитам да съм тук, но децата ми да са цяло лято в България-
топло, море, плаж, много приятели и братовчеди, живота им там е навън до късно и то.  Peace

Общи условия

Активация на акаунт