Здравейте на всички,колкото и странно да ви се струва аз сам на 18години,а приятелят ми на 32год.Живеем заедно от една година,след няколко месеца имам и бал(абитуриентка съм),преди около месец засегнахме темата за бебе и стигнахме до извода,че и двамата го искаме и имаме финансова възможност за това.Искам вашето мнение за решението ни,как мислите вие????Наистина го искам и съм доста по-отговорна от връстничките ми.Но все пак как мислите вие??И проблем ли е разликата между нас???
- Публикувана: 13 март 2012, 13:43 ч.
- Последно мнение: 16 март 2012, 13:31 ч.
15 години разлика,много ли са при решение за бебе???
Според мен проблемът не е в самата разлика, а в това, че си много млада. На 18 си, още не си завършила дори гимназия, как си представяш живота след година-две-пет? С какво ще се занимаваш? Не мисля, че на 18 си достатъчно зряла, за да бъдеш родител. Едно бебе освен финанси изисква грижи, зрялост, отговорност. В друга тема споделяш, че бащата редовно пуши трева. Мислиш ли, че това е отговорно, че е най-добрият пример за едно бебе? Изчакайте още няколко години, може би моментът ще е по-подходящ.
И все пак това е моето мнение, не си длъжна да се вслушваш в него. Успех, каквото и да решите
И все пак това е моето мнение, не си длъжна да се вслушваш в него. Успех, каквото и да решите
Разликата в годините не е толкова голяма, нито е толкова важна. Важна е твоята възраст в момента, а тя е малка все още. Има много майки, родили на тази възраст, че някои и по-рано, но почти никога не е било планувано.
Ако много го искате и нямаш намерение да учиш повече, както и си сигурна, че това е мъжът с когото ще бъдеш - действайте
А това, че приятелят ти често пуши трева... не ми се струва много зряло и отговорно, аз бих си помислила дали да не поизчакам с бебето. Това като съвет само
Ако много го искате и нямаш намерение да учиш повече, както и си сигурна, че това е мъжът с когото ще бъдеш - действайте
А това, че приятелят ти често пуши трева... не ми се струва много зряло и отговорно, аз бих си помислила дали да не поизчакам с бебето. Това като съвет само
Самата разлика във възрастта не мисля, че е проблем. Ние с мъжо имаме значитена, но важното е да се обичате, разбирате и уважавате.
По-скоро тук биха оказали влияние други фактори, като това, че ти толкова млада. В днешно време без висше образоване човек е наникъде. Винаги ли искаш да си финансово зависима от този човек? Примерно... По темите, които пускаш, ми се струва, че май нещо те гложди отвътре, ти наистина ли искаш бебе, цъкнал ли ти е наистина биологичният часовник, или приятелят ти настоява? И както ти писах и преди, тревата е желателно да излезе от уравнението. Аз не съм пушила такова чудо никога, но си мисля, че в името не едно бебе, човек би могъл да се откаже.
Моля те, приеми горното съвсем добронамерено... Пожелавам ти успех и много щастие!
По-скоро тук биха оказали влияние други фактори, като това, че ти толкова млада. В днешно време без висше образоване човек е наникъде. Винаги ли искаш да си финансово зависима от този човек? Примерно... По темите, които пускаш, ми се струва, че май нещо те гложди отвътре, ти наистина ли искаш бебе, цъкнал ли ти е наистина биологичният часовник, или приятелят ти настоява? И както ти писах и преди, тревата е желателно да излезе от уравнението. Аз не съм пушила такова чудо никога, но си мисля, че в името не едно бебе, човек би могъл да се откаже.
Моля те, приеми горното съвсем добронамерено... Пожелавам ти успех и много щастие!
И моето мнение е същото като на Рюя и Блонди. Разликата в годините няма никакво значение, щом и двамата го искате. За да си готова за дете не е достатъчна само финансовата възможност, но и да си достатъчно зряла за това. Това е една голяма отговорност и се замисли дали наистина си готова да я поемеш. Аз бих се замислила и дали човек, който пуши трева ще е достатъчно отговорен. На 32 е и мисля, че трябва да се държи по-зряло.... Това си е мое мнение, не искам да прозвучи като нападка. Въпросът е вие двамата как го чувствате, колко го искате и дали сте готови за бебе.
И аз мисля като Епона - усещаш, че нещо не е както трябва....дали самата връзка, дали това че най-вероятно на теб не ти е приятно той да пуши, а явно не го интересува твоето мнение. Това което прочетох в другата тема, че си спряла кафе, цигари и т.н. е наистина много отговорно ако мислиш за дете, но не и с мъж който пуши трева. Предполагам колко поучително ти звучим, но това е истината. Замислила ли си се ако премине на нещо по-силно, тогава ще може ли ад разчиташ на такъв мъж за себе си, а какво остава и за дете. Моят съвет е не бързай, обмисли и огледай всичко.
Благодаря на всички за мненията,поуките и въпросите.Сигурни сме,че го искаме и че ще се справим,мисля разбира се да продължа да уча,имам подкрепата и на семейството и на приятелят ми.Знам,че е голяма отговорност и няма връщане назад,готова съм за всичко.
Това е важно, че имаш подкрепа а е чудесно и щом смяташ да учиш
.Желая ти успех
Съгласна съм с останалите. Първо си завърши гимназия, а после като те грабне истинският живот, ще разбереш дали наистина ти е дошло времето. Според мен от ученичка директно майка не се става 
Докато си ученичка нямаш кой знае какви задължения и отговорности, докато създаването на дете не е шега работа. Хубаво е първо да видиш как ще ти потръгне живота извън училище и после да вземаш такива големи решения.
Докато си ученичка нямаш кой знае какви задължения и отговорности, докато създаването на дете не е шега работа. Хубаво е първо да видиш как ще ти потръгне живота извън училище и после да вземаш такива големи решения. 
Каквото и да напишем, решението няма да го вземем ние. Но все пак мисля да ти кажа при мен какво се случи, защотото съм била в тази позиция.
На твоята възраст също излизах с едно по-голямо момче и бях напълно убедена как искам дете точно тогава и от него. Ситуацията ми изглежда абсурдна от сегашната ми позиция. Безкрайно съм щастлива, че не предприехме тази крачка. Не мога да си представя да бях изпуснала всички прекрасни моменти като студентка и вместо на 20 да купонясвам и да се срещам със всякакви хора, да трябваше да сменям памперси. Да не споменавам, че отдавна вече не сме заедно с онова момче.
Не е задължително при теб да е по същия начин. Аз само споделих своя опит. Ти си тази, която ще прецени ситуацията. В крайна сметка никога не можем да сме сигурни дали вземаме правилно решение, докато не предприемем крачка
На твоята възраст също излизах с едно по-голямо момче и бях напълно убедена как искам дете точно тогава и от него. Ситуацията ми изглежда абсурдна от сегашната ми позиция. Безкрайно съм щастлива, че не предприехме тази крачка. Не мога да си представя да бях изпуснала всички прекрасни моменти като студентка и вместо на 20 да купонясвам и да се срещам със всякакви хора, да трябваше да сменям памперси. Да не споменавам, че отдавна вече не сме заедно с онова момче.
Не е задължително при теб да е по същия начин. Аз само споделих своя опит. Ти си тази, която ще прецени ситуацията. В крайна сметка никога не можем да сме сигурни дали вземаме правилно решение, докато не предприемем крачка
Моето мнение е същото като на останалите, които са ти писали - годините нямат значение. При мен положението е почти същото.По-важно е ти как се чувстваш - ако си готова, действайте. Не мисля че едно дете е бреме за 20 годишна студентка. Ако се организираш и имаш подкрепата на родителите ви - не виждам проблем да излизаш и да си купонясвате, да следваш и в същото време да отглеждаш детето си.
Това вече че бащата пуши трева е отделен въпрос. Както са ти писали и по-горе не мисля че е много зряло и подхожда на 32 год маж, който смята да създава семейство. Поговорете на тази тема, ако се налага му постави и ултиматум, защото все пак това негово поведение, ако не сега след време ще окаже влиание върху детето ви.
дано вземете правилното решение!
Това вече че бащата пуши трева е отделен въпрос. Както са ти писали и по-горе не мисля че е много зряло и подхожда на 32 год маж, който смята да създава семейство. Поговорете на тази тема, ако се налага му постави и ултиматум, защото все пак това негово поведение, ако не сега след време ще окаже влиание върху детето ви.
дано вземете правилното решение!
Наистина смятам,че всички сте прави и за тревата и за отглеждането на дете.Доколкото за купонясването мога да кажа,че мисля че ми е било достатъчно за сега.Преди всяка вечер дискотеки,купони и наркотици дори съм пробвала и не смятам,че това е най-важното в живота.Преживяла съм много трудности.Преди две години майка ми ни изостави,а ние сме 4 деца(аз съм втора),по-голямата ми сестра е женена и има детенце на 2 годинки вече,грижих се за по-малките ми брат и сестра,готвех,чистих и също така работих 2 години и все пак имах време и за купонясване.Живота ми не е бил от най-хубавите,нито от най-лесните,но сега съм щастлива с мъжа до мен и съм сигурна,че ще се справя с майчинството(със сигурност по-добре от моята майка)
