Поста ми щи стане дълъг,но искам да представя нещата както са се случили.Съпруга ми за по-малко от месец ни напуска 3-пъти и 2-пъти се връща.Просто един ден ми изръси"нещата мужду нас не вървят искам да се разделим т.е разведем" 
Искам да подчертая,че нямаме проблеми,няма скандали,а по-скоро спорове.Обоснова се по следния начин"Когато се скараме на мен ми минава за 2часа,а теб те държи понякога и 2дни/когато нещо ме нарани много,да,но такава съм си била винаги /,постоянно ме караш да правя нещо/единственото му задължение е да хлърля буклука,всичко друго си правя сама/,живота МИ е много монотонен/с две малки деца аз по мога да се оплача от монотонен живот,но пък и защо чака и това от мен,защо той не организира някакво излизане или почивка/,правил много компромиси/еми ,че той живота си е компромис,не можеш винаги да получаваш каквото и когато го поискаш,в брака винаги и двете страни правят компромиси/.Попитах дали има друга жена-НЕ НЯМА.Помолих го да помисли добре какво прави,защото с решението си преобръща живота на децата си,а отговора беше"Децата нямат нищо общо!Мислил съм го и реших,че е време да помисля за себе си,а и не те обичам вече!".С тези думи изнесе целия си багаж при второто си "бягство",като дори не погледна 10месечния си син.След няколко дни поиска да поговорим,каза че ме обича,но трябва да се променя,а аз бях готова на всичко/поне така си мислех тогава/за да израстнат децата ни с баща си.След няколко дни ми съобщава,че всъщност не е взел окончателно решение и още щял да си мисли,но вкъщи.Междувременно разбирам,че има жена с която разговаря и се вижда почти всеки ден-били просто приятели 
.Но когато на осми март ми се прибра без и едно смачкано кокиче,вече изгърмях.И пак се почна обичам те,не те обичам,не изпитвам вече онази страст както през първите години,само те уважавам и ме привличаш физически 
,не си жената на живота ми и пак страстта я няма...Тая страст да не е очаквал да я има вечно,та нали в един момент семейството започва да се крепи на уважението?И така си тръгна 3-тия път отново без да погледне децата си.На другия ден ми каза да му приготвя багаж само за няколко дни,защото пак щял да мисли!!!А аз вече не зная какво да мисля-това някакъв нервен срив ли е или някой/коя му мъти главата,как можеш да поставяш себе си пред децата си,защо отказваш да дадеш шанс да променим нещата,и най-вече как човек се променя коренно за един ден,без преди това да е показвал ,че нещо го притеснява или тормози.Кажете вие какво мислите и как бихте постъпили?
Искам да подчертая,че нямаме проблеми,няма скандали,а по-скоро спорове.Обоснова се по следния начин"Когато се скараме на мен ми минава за 2часа,а теб те държи понякога и 2дни/когато нещо ме нарани много,да,но такава съм си била винаги /,постоянно ме караш да правя нещо/единственото му задължение е да хлърля буклука,всичко друго си правя сама/,живота МИ е много монотонен/с две малки деца аз по мога да се оплача от монотонен живот,но пък и защо чака и това от мен,защо той не организира някакво излизане или почивка/,правил много компромиси/еми ,че той живота си е компромис,не можеш винаги да получаваш каквото и когато го поискаш,в брака винаги и двете страни правят компромиси/.Попитах дали има друга жена-НЕ НЯМА.Помолих го да помисли добре какво прави,защото с решението си преобръща живота на децата си,а отговора беше"Децата нямат нищо общо!Мислил съм го и реших,че е време да помисля за себе си,а и не те обичам вече!".С тези думи изнесе целия си багаж при второто си "бягство",като дори не погледна 10месечния си син.След няколко дни поиска да поговорим,каза че ме обича,но трябва да се променя,а аз бях готова на всичко/поне така си мислех тогава/за да израстнат децата ни с баща си.След няколко дни ми съобщава,че всъщност не е взел окончателно решение и още щял да си мисли,но вкъщи.Междувременно разбирам,че има жена с която разговаря и се вижда почти всеки ден-били просто приятели .Но когато на осми март ми се прибра без и едно смачкано кокиче,вече изгърмях.И пак се почна обичам те,не те обичам,не изпитвам вече онази страст както през първите години,само те уважавам и ме привличаш физически ,не си жената на живота ми и пак страстта я няма...Тая страст да не е очаквал да я има вечно,та нали в един момент семейството започва да се крепи на уважението?И така си тръгна 3-тия път отново без да погледне децата си.На другия ден ми каза да му приготвя багаж само за няколко дни,защото пак щял да мисли!!!А аз вече не зная какво да мисля-това някакъв нервен срив ли е или някой/коя му мъти главата,как можеш да поставяш себе си пред децата си,защо отказваш да дадеш шанс да променим нещата,и най-вече как човек се променя коренно за един ден,без преди това да е показвал ,че нещо го притеснява или тормози.Кажете вие какво мислите и как бихте постъпили? 
На колко години е тоя образ? 
