всичко в едно

  • 1 959
  • 16
  •   1
Отговори
  • Мнения: 0
ХРАНА
Защо когато се изпокараме с половинката ми храната която сготвя става или солена или безсолна.Все безвкусна.И конфликта се задълбочава.Думите  ‘пак си сгафила с яденето’ или  ‘въобще не можеш да готвиш’ ме накарах да се замисля от къде излезе всичко.А то излезе от снощи и от предната вечер и от по предната вечер,когато той се прибра в къщи  уморен изнервен от финансовата криза,а аз си исках своето-да ме гушне да ме стопли.И така аз реагирах студено и го отрязах сексуално.Мислите ми текат в главата сещам се за много подобни случаи.Къде беше разковничето,къде бъркам.Скочих,захванах се с кухнята,изчистих я приготвих му любимото ядене.Приготвих масата за празник въпреки че не беше такъв.Внесох красота в дома ни.Погледнах децата ни,прегърнах ги,дадох им любов,усмирих ги.Създадох им  неща с които да се занимават.Седнах на приготвената маса,огледах какво още мога да направя.Всичкото това беше само за една прегръдка.За да я получа трябва да направя толкова много.И се замислям че по същия начин и той за да ми я даде е необходимо да се пребори с войната навън.Това ме стимулира,скочих и се направих красива.Обичах себе си,но обичам и него.Но за да ми даде любовта,той трябва да ме види.Толкова е простичко.Когато пристигна той беше кисел.Аз вече знам защо е.Ядосан.Скара ми се ‘какво се правиш на хубава’.Отговорих му че го правя за себе си и за него.Просто искам да запаля онази искра в нас.Не ми обърна никакво внимание,седна и заяде лакомо.Не му се сърдя.Той е мъж.Ипитах чувства че това е мъжката природа,че това е мъжката природа,че мъжете са глупави ,недодялани ,но това ме направи още по-нежна.Стоп на войната.Не искам война.Той е мъж,а аз жена.Силна и слаба,нежна,горда.Мога да воювам,но ще го правя с любов и интуиция.Стана огледа дома ни и единственото нещо което каза ‘хубаво е’.Отиде да се къпе,интуицията ми подсказа че трябва да влезна заедно с него.Скастри ме ‘какво правиш  в банята’ ,аз свих перки и казах ‘ами не мога да си изтъркам гърба имам нужда от тебе’,а се чувствах толкова силна в себе си.Погледна ме и каза ‘хайде ела’.Но вместо той да ми прояви нежност аз го направих.Беше прекрасно.С моята интуиция огъня ще се запали.
СЪБУЖДАНЕ
От този момент нататък аз се събудих.Реших,че ще се боря,ще наблюдавам  и изучавам  и ще предавам на останалите жени.Изглежда всичко е в дребните неща.Скочих облякох си най хубавите дрехи,изпратих децата на училище,отидох на работа,а там поредната глупава йена ме сдъвка.’Какво си се издокарала, да дърпаш погледите на мъжете ли?’Усмихнах се и и казах ‘не съм се приготвила за хората,просто съм щастлива от снощната вечер’.Т я ме погледна озадачено и замина.Но при мен дойде едно младо момиче и ме попита какво съм направила,дали не съм ходила тайничко някъде снощи тоест кръшнала.  Аз и отговорих ,че осъзнах,че най-голямото ми дете  е собствения ми мъж и промених нагласата си.Не на войната.Разбрах че той е мъж,но еслаб,а аз съм много силна.И с любовта си ще го направя много по-силен.Децата са си деца,но те ще пораснат,ще намерят своите си половинки и аз за да избягам от самотата и от неправилния си начин на мислене,ще си го приема като мое дете и ще променя чувствата си.С тази си нагласа денят ми беше много пъстър и изтече като един миг.Всички идваха и ме питаха какво става с мен,мъжете флиртуваха  с мен а моята мисъл беше единствено към него.През цялото време се питах как ще се прибера,как ще използвам  интуицията си,за да се заиграя с него-истинското ми дете.А двете ми деца ще се научат от това което виждат.И осъзнах че от този момент няма да имам страх нито от света ,нито от кризата,нито от мъжа си.За първи път  времето  на работата ми мина като един миг.Началниците ми разбраха,че аз работя с жар.Не правя грешки,полагах усилия за да съм добра.И знаех защо го правя.Аз имам едно голямо дете,за което да се  грижа.И ако съпруга ми изкарва пари за децата,аз трябва да изкарвам пари за него.Разбрах в този ден,че  всеотдайността ми към него и мен е най-вайното нещо.Това е съчката на любовта ни.Само като си представя че преди седмица се чудех с кой мъж да изфлиртувам,за да получа малко топлина като жена,да запълни сърцето ми и се разгневих на себе си.За да получа трябва да дам.Закона за даването и получаването.Най-глупавата постъпка е да търся отвън за да внасям в къщи.Замислих се върху  това неговите неща къде ли отиват.Защо не е нежен към мен и интуицията ми подсказа’бях за белязала как говори с майка си,другата жена в живота му’.Записах си го на тефтер.От тук настне ще записвам всичко,което ме впечатли.Когато се прибрах въпреки умората ми си наложих отново да раздавам.Въпреки хапливия език на съпруга си.Гледах го не с очите на жена,а с очите на майка.Наблюдавах себе си как прощавам на децата си за всичко,а защо не го правя към него?Войната.Тя спря
СЪБОТНИЯ ДЕН
Странен ден.Отново напрегнат.Уж сме в почивка.Наблюдавах изостреното му лице,негативното му отношение към децата,към мене.Въпреки че имаше хаос от седмицата,въпреки умората ми,скочих и заприготвях закуска за него.За първи път отбутах децата си на заден план.Оставих ги да си играят.А той ми беше на първо място.Изкарах му най-хубавите дрехи,хитро му ги подадох да се облече.Прегърнах го размачках му гърба,интуицията ми го подсказа.Скъпи искаш ли да отидем при майка ти?Сякаш исках да го върна в детството му да му върна спомените  като дете и тя щеше да ми помогне,напълно несъзнателно.Той се обърна погледна ме,стъписа се и каза ‘че ти нали не я понасяш’.Усмихнах му се нежно и казах ‘аз се научих да плувам в живота,тази жена те е родила и отгледала така както сега ние гледаме нашите деца.Той се обърна и ми каза.’Тя има нуйда от помощ,аз не знаех как да ти кажа’.Ти вземаш всичко от мен.Седнах срещу него на спалнята,погледнах го нежно и казах нежно ‘скъпи живота е страшен .Реших –Господ ме осени,че живота е тук и сега.За мен и за теб.Аз съм правила груби грешки към теб,ти си правил грешки към  мен,но аз завися от теб от твоята мъжка подкрепа,а ти зависиш от моята женска подкрепа.Най-голямата грешка,която с теб сме направили е това че всеки един разговор го правим във война, а не акцентуваме на правилните неща.Жената притежава интуицията,а мъжа логиката.Мъжа дава такава материалност на жената каквато тя не може да си я направи, а аз поемам грижата за всичко останало.Ти се бориш със света навън а аз се боря със света в къщи.Ако аз не усетя къде да вложа твоите пари в дома ни и да не проявя егоизъм,ще намаля твоите проблеми навън.Единственото нещо е когато моята интуиция проработи ти да го анализираш и да го приложиш.Готова съм да се оставя в ръцете ти напълно,единственото нещо е когато имам усещане ти да го чуеш.Последнот заключение ти ще го вземеш и аз ще се съглася с теб.От нас зависи да бъдем щастливи.Децата ще пораснат,годините ще се изтъркалят и накрая ще разберем колко глупаво сме постъпвали.Сега е моментът да мислим заедно.Той замълча.Нищо не каза.Разбрах че му трябва време и му го дадох.И пак се опрях на интуицията.Скочих оправих децата  за тръгване.Тези деца не бяха само мои,не бяха само негови.Те носиха както от моя род така и от неговия род.И аз го приемах.Но ги гледах вече с различен поглед.Те отстъпиха място на на мъжа ми.Истинската ми половинка.Истинското ми учение.Те бяха деца на БОГА.Деца на творението.На творението между мен и мъжа ми.На първо място сме аз и мъжа ми,после те.За първи път се научих да степенувам по важност хората.
РОДИТЕЛИ
Тази странна дума.Погледнах я отстрани.Както моите,така и неговите.Спомних си за войните войните които съм водила с моите родители,спомних си за войните с неговите родители.Съзнателни и несъзнателни.Мое ,твое за  предмети. В основата на всичко стоеше егоизма.Всеки дърпаше чергата към себе си.За първи път осъзнах че не материята ме интересуваше,а човека.Аз бях откраднала най-ценното в техния живот,техния 20 годишен труд.Че на цялата история исках и още.Имоти.И се засрамих.Погледнах в очите на майка му и видях себе си.Видях нейната грешка.Всичко му беше дала а сега не го пускаше.Искаше той да и дава отношение разбиране.А аз не разрешавах.Борих се срещу това.Осъзнах че нейната грешка аз щях да я повторя.Щях да вложа всичко в децата и щях да забравя за него.Както и моите родители бяха направили.Разделени самотни изоставени от нас.Заради малките неща,и старите програми,старите разбирания.Казано е да уважаваме родителите си,но да обичаш половинката си.Замислих се върху това.Да обичаш е едно,а да уважаваш е друго.Любовта означава всеотдайност.Уважението –любов с граници.Какво значи половинка?Толкова е просто.Моята част на леглото ,твоята част на леглото.Това е всичко.Децата са в отделна стая-те са различни.Ние можем да ги обичаме,уважаваме напътстваме,но дотам.’Ако обичаш някого то го пусни’ –може би се отнася точно за децата.А половинката си я дръж до тебе.Спомените ми вървяха в главата случка след случка,действие след действие.Нима аз в живота си не исках да се чувствам по-добре?Нима  порива ми да направя семейство не е от желанието да се почувствам по-добре макар и несъзнателно.И съм потърсила мъжката сила и подкрепа.Както към моя мозък,така към моето сърце и към моето тяло.Ако се напъна мога да бъда и мъж.Имам и мъжка енергия в себе си.Но……………….никога не бих могла да махна самотата.Самотата която значи и тишина и нищо,а нищото ражда всичко. Осъзнах че всичко зависи от мен.От моето нищо.Че когато той е до мен разнообразието в живота ми започва.Имахме всичко и го имаме.И психически и духовни и физически войни.Когато на мен ми се случи физичски войната бях готова да съборя всичко.Да покажа и мъжката си страна.Но…………времената са различни Войната е със света а не с нас самите.Не на войната между родители деца гени и поколения,а в трансформацията,в разумния начин на живот.В оцеляването.Растежа  във всичко.

# 1
  • София
  • Мнения: 7 980
Какво е това?

# 2
  • Мнения: 106
Абе много е дълго. Започнах да чета....и се загубих...и спрях.

# 3
  • Бургас
  • Мнения: 6 468
 Crazy И?  Thinking

# 4
  • Несебър
  • Мнения: 195
Абе много е дълго. Започнах да чета....и се загубих...и спрях.
и аз така.

# 5
  • Мнения: 315
дълбоки размисли,само внимавай да не се превърнеш в робиня на мъжа си.В едно семейство не може само единия да се раздава,ще се измориш психически и тогава ще стане още по лошо  bouquet

# 6
  • Мнения: 1 310
Много дълъг пост, наиситна. ooooh!
Загуби ме още в началото. Crazy
Дай нещо по-стегнато, в телеграфен стил и можем да се опитаме да помогнем. Peace

# 7
  • Мнения: 10 547

Дай нещо по-стегнато, в телеграфен стил и можем да се опитаме да помогнем. Peace

Ето, трябва да четете! Това не е молба за помощ, това е помощ за теб, за мен, за Анчето, за всички ни, които все още не сме погледнали на мъжете си като на дечица, които се нуждаят от масаж и да погледнеш на майка им с любов.

Само не разбрах, авторката кой постави като Намбър Уан- децата или киселия си мъж?

# 8
  • Мнения: 0
Доколкото разбирам авторката, а и така мисля, надпреварата не е една значи на първо място може да има повече от един участник.
   Дълго късо каквото такова нали размера няма значение.

# 9
  • Мнения: 19 340
Много високопарно и преднамерено написан пост . Подозирам, че  е написано или най-малко инспирирано от мъж. За протокола - аз не си представям да приемам съпруга си като мое дете. Въобще, пък като стигнах до частта за свекървата просто....Дай малко по-естествено, то много напъни, много нещо. Написаното прилича на дневник на "степфордска съпруга" , адаптиран по нашенски сценарий, щото българските степфордки и работят освен всичко друго

# 10
  • Мнения: 4 569
Нямам нерви да го изчета докрая.
авторката се е регистрирала само за да пусне този пост.
Пуснат е и във форума на Розали.

# 11
  • Мнения: 19 340
Прилича ми на социологическо проучване за да се види каква ще е реакцията сигурно

# 12
  • Мнения: 505
Е, реакцията ви е повече от тъпа  Mr. Green

# 13
  • Мнения: 19 340
Е, реакцията ви е повече от тъпа  Mr. Green
И кой го определя това? Или само на теб така ти се струва?

# 14
  • Мнения: 505
Ами болшинството отговори съдържат признанието, че даже не са прочели написаното (от авторката) до край. От тези, дето са го прочели, са го разбрали един - двама. А то си има смисъл и никак не прилича на социологическо проучване. По-скоро е някакъв вик за помощ, но аз поне не успях да измисля точния отговор. Надявах се да се стигне до него, след като другите форумки си изкажат мнението, но не стана така.
Надявам се авторката да е намерила решението, но знам, че не е толкова просто. Тъкмо си мислиш, че си му хванал цаката на живота и се оказва, че не си преценил още някакви неизвестни. Тук във форума обаче хората често получават подкрепа и любов, дори да не са перфектни в живота. Жалко, това момиче не успява изглежда да стигне до много от вашите сърца.

Общи условия

Активация на акаунт