За децата и отношението към живота

  • 11 918
  • 192
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 2 510
ами именно - проблемът не е в купона и в отношението към живота.
проблемът е, че е сама в това оцеляване, нормално е да не й се ходи по купони, а когато е там да мисли за децата
Това е ключовото , според мен . Peace
При мен се случи същото , с тази разлика , че детето ми вече е голямо и самостоятелно , но мислите ми са обременени с грижи , отговорности и задачи постоянно .
Дори и да не е сама, за някои хора е просто характер.

# 106
  • София
  • Мнения: 17 142
Тоня, нали трябва да изчисти, да измие , да се къпе, за това толкова късно става вечер лягането.

Теоретично с толкова големи деца, това може да го прави, докато те са будни и наистина да си ляга с тях. Най-добре в същата стая, ако това ще й спести ставането нощем и ще е достатъчно само да се обади от леглото.

# 107
  • Мнения: 2 457
Тоня, нали трябва да изчисти, да измие , да се къпе, за това толкова късно става вечер лягането.

Теоретично с толкова големи деца, това може да го прави, докато те са будни и наистина да си ляга с тях. Най-добре в същата стая, ако това ще й спести ставането нощем и ще е достатъчно само да се обади от леглото.
Аз доколкото разбрах, там е детска стая и няма легло където тя да спи. Освен едно походно легло да си сложи Tired

# 108
  • София
  • Мнения: 17 142
Така е, аз затова написах Теоретично - щото ми е ясно, че на думи и във форума всичко много лесно звучи.
Все пак, един процент от идеите тук да помогнат, пак ще е нещо.

# 109
  • София
  • Мнения: 23 036
Боже, никога няма да тръгна да чистя и правя каквото и да било след 10 часа вечерта.  Naughty Всичко върша, докато малката си рисува или гледа филмче например или си играе с татко си.
Децата на Савинка са големи и си помислих, че не й се налага да става нощем заради тях (като изключвам естествено, ако са болни...).

# 110
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Е, аз не правя нещо кой знае какво след като си легнат. Но като заспят в 22-22.30 докато прибера играчките (което е напълно безсмислено да правя докато са будни  Mr. Green), да си взема душ (което не смея докато са будни), да седна за 10 мин малко на спокойствие да ми се проветри мозъка от писъците  Mr. Green.... и ей го 1ч поне минал. После имам нужда да почета поне 4-5 стр. и така... уж нищо работа, но заспивам към 23.30-24ч.
Да, трудно ще стане това със спането в тяхната стая. Пък и хич не ми се ще, честно казано. Имам нужда поне през нощта да се отделя малко от тях и от малко собствен въздух, образно казано.

# 111
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 885
Изключвам недоспиването като реален проблем. Но е озадачаващо защо на жена с малки деца, на която й е по-приятно да си е със семейството, обикновено винаги се гледа като на някакъв ужас голям. Не й се ходи на дискотека и по кръчми - драма, драма голяма.  Laughing Виж ако тя страда от това, че е постоянно с децата си и няма глътка въздух - ясно е, че проблем има.

Савина, аз проблеми със съня принципно съм нямала, но и на мен за един сравнително дълъг период, ми беше най-добре като съм със семейството си. Да имах си свое време, занимания, приятели, но обичайните неща, които преди ми доставяха кеф, включително и по-честото излизане и общуване с други хора, купоните - не ме влечаха хич. Алкохол не ми се пиеше, а аз и алкохол уж обичам. Подобни въпроси като теб си задавах и аз в началото, но не защото се чувствах самата аз зле, а защото промяната, която настъпи у мен ме озадачаваше определено. После приех нещата такива каквито са. Даже бях решила, че може би е перманентно. Само че на 6-тата година ми мина.  Grinning

# 112
  • Варна
  • Мнения: 957

Савина, аз проблеми със съня принципно съм нямала, но и на мен за един сравнително дълъг период, ми беше най-добре като съм със семейството си. Да имах си свое време, занимания, приятели, но обичайните неща, които преди ми доставяха кеф, включително и по-честото излизане и общуване с други хора, купоните - не ме влечаха хич.

Да, то и сега най-често си ми е най-добре със семейството, обратното би било странно. Но когато не ми се излиза, не излизам, когато изляза, нямам никакъв проблем да се забавлявам. А когато изляза, защото ми се налага, а не ми се е излизало, то не се чудя защо не се забавлявам - знам.
Савина пусна тема, че се чуди защо не може да се отпусне да се забавлява, повечето споделихме, че всеки е имал такива периоди, по една или друга причина. Единственото, което е "драма" е нейната преумора.

# 113
  • София
  • Мнения: 17 142
Но е озадачаващо защо на жена с малки деца, на която й е по-приятно да си е със семейството, обикновено винаги се гледа като на някакъв ужас голям. Не й се ходи на дискотека и по кръчми - драма, драма голяма. 

Е това точно не прочетох никой да тълкува като "драма" и "ужас голям". Точно обратното, всички споделихме, че сме се чувствали така в определени периоди от живота си.
Като драма и ужас определихме преумората и недоспиването - с това не вярвам някой да не се съгласи.

# 114
  • Колибите
  • Мнения: 357
Всяка майка минава през такъв етап, според мен - съдейки по моя опит. Първоначално това е бебешкият период с притесненията около детето, а после е по времето, когато вече се откъсва за по-дълго от децата - връща се на работа, те тръгват на градина, стават по самостоятелни и т.н.
Аз самата имах такъв период 2 пъти, но с възрастта на децата става по-лесно, защото в определени забавления и те се включват, за други пък е по-лесно да ги оставиш друг да ги гледа няколко часа. Общуването с хора също се трансформира, минавайки през сходните интереси - примерно, в момента най-приятно общувам с тази от колежките ми, която има дете на възрастта на моите и сме на "една вълна". С приятелите също минаваш през подобен етап. Но всичко си идва на мястото, когато децата спрат да се нуждаят от чисто физически грижи и постоянно внимание. Изглежда природата така е настроила майките. Hug
В момента моите деца са в периода, в който ясно заявяват "в петък вечер ще спим при баба и дядо и в събота ще им гостуваме" /дори и без нашето ясно изразено желание по въпроса, понеже буквално до преди няколко месеца сме си ги гледали 98% само ние/. Е, ние какво да правим в това време - забавляваме се и купонясваме - оказва се, че не се забравя Wink.

Тъйййййййй Joy.
Нямам време да чета всичко по темата, но заради тебе, отговарям.

Сега, прочети си целия постинг, и вместо "откакто имам деца", напиши, "а пък аз нямам деца" и ще получиш картинката при мен Joy.

Така че ако този факт ти действа успокояващо, удоволствието е изцяло мое yes

  bouquet

# 115
  • София
  • Мнения: 1 335
А как ви се струва идеята хем да не ти се ходи никъде и да не ти се вижда с никой, но едновремено с това да се чувстваш така, сякаш нямаш лично пространство и си като "в капан" по някакъв начин?

# 116
  • София
  • Мнения: 62 595
това прилича на прегаряне, умора, нещо абсурдно между тревожност и апатия, и нужда от почивка и преосмисляне на нещата в живота и ежедневието (стига да има някоя услужлива близка душа, която да удари едно рамо). Много е неприятно, едва ли има жена, на която да не й се е случвалло в някакъв момент или  период.

# 117
  • София
  • Мнения: 1 335
Нещо странно се получава като че връзката майка-дете да е толкова пълна и мощна, че сякаш изчерпва света със себе си... Все едно някаква магнитна вихрушка, в която ако не си част от нея, биваш изхвърлен... И едновременно с това света не се изчерпва с това... И от това противоречие усещането за капан...

Иначе формулировката общо взето е правилна...

# 118
  • София
  • Мнения: 62 595
според мен причината е в начина на живот, който сме длъжни, едва ли не, да водим още от раждането си- големите икономически, социални и личностни очаквания към жената, включително раждането и гледането на деца да не я откъсва от този начин на живот. Такава е културата на времето, а тя притиска човека да се опитва с малко трици много маймуни да налови, т.е. хем да е пълноценна в обществени и икономически (включително компаания с приятели и колеги), хем да е майка.

# 119
  • Мнения: 180
Савина, мисля че проблема ти е в недоспиването и отвикването от социален живот.Съвсем до скоро и аз бях така.Имам на кого да оставя малката - майка ми имам и пълно доверие.Отскоро открих отново колко хубаво е да изпиеш една водка с приятна компания или да отидеш на театър, кино.Просто според мен натрупалата се умора те прави апатична и вяла по отношение на социалните контакти.Аз съм така когато малката е болна или някой друг в семейството.Умът ми е постоянно там и не ми е до излизане.

Общи условия

Активация на акаунт