За децата и отношението към живота

  • 11 916
  • 192
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 7 914
... Кво се казваше това, "стокхолмски синдром"...  Joy Joy Joy
Не знам какво му се казва, ама май си отвикнала да се забавляваш с възрастни.  Crazy
Hug

# 91
  • София
  • Мнения: 23 036
Напоследък ми се случва да си поплаквам, защото отчаяно искам време за себе си, а също така и възможност да излизаме сами с мъжа ми - на кино, на кръчма, на театър, абе където и да било. Искам да си отделя цял ден, който да прекарам в обикаляне на магазините с приятелка.
По дискотеки и клубове не обичам да ходя. Но определено имам нужда от почивка и време без детето. Стоенето в офиса не се брои все пак.
Но да ви кажа, че колкото и да дудна за лична свобода и време, все си ме тегли към детето и в крайна сметка си излизам с малката.
Виждам, че и времето за сън коментирате. Вкъщи всички спим юнашки. Аз и детето заспиваме най-късно в 22 ч. и ставаме в 7 сутринта. Общо 9 часа сън ми стигат идеално. Събота и неделя следобяд също си подремвам с дъщерята.

# 92
  • Мнения: 6 365
Имам една хипотеза защо "забравяме да се забавляваме с възрастни". Просто след като имаме деца, виждаме, че възрастните не са чак толкова интересни. Децата са свободни, спонтанни, гъвкави и любопитни.

Възрастните във великата кръчма са позьорски настроени, пияни и в повечето случаи изглеждат фалшиви, а и миришат зле. Е, ако са най-добри приятели, ще се намери начин за забавление, но не броя, че съм загубила радостта си от живота, ако не пия водка под високи децибели.

# 93
  • Мнения: 2 448
Просто след като имаме деца, виждаме, че възрастните не са чак толкова интересни. Децата са свободни, спонтанни, гъвкави и любопитни.


Това важи за собствените деца, чуждите обикновено са досадни, шумни дразнители.  Mr. Green

# 94
  • Мнения: 2 510
Разбирам го, като естествен етап от живота ми.
Ако може съчетавам нещата, ако не може децата са на първо място.
След време, може и ние да си дойдем отново на първо място, та дори и по- важни да бъдем, отколкото когато сме били сами, та дори и с претенции, но няма да е същото.
Не можеш да бъдеш нито само млад, още по- малко дете.
Имаше една позната, която казваше, че навремето ставала рано заради децата, а сега по навик.
Аз такъв навик няма да придобия, но ми е ясно, че времето за мен лично, вече е на втори план. Най- вече в съзнанието ми е на втори план.

# 95
  • София
  • Мнения: 62 595
децата,че са интересни,интересни са. Когато се окажа на семейни или приятелски събирания с деца, сякаш ги привличам като с магнит, и понеже не мога да ги отсвиря, в един момент повече общувам с децата, отколкото с възрастните в компанията. Чак започвам да се ядосвам на себе си, защото уж съм излязла да се гледам с възрастните (моите са достатъчно големи, че да участват наравно с възрастните в разговора, ако пожелаят), а пак се оказвам нещо като бавачка. Вярно, приятно ми е с деца, но някак все се оказват около мен, вместо около родителите си или някой друг възрастен. Искам да се гледам само с възрастни.

# 96
  • София
  • Мнения: 17 142
Аз също вече не се забавлявам в заведения с компании, от години е така и няма отношение към децата ми. Харесва ми да седна да пия кафе с приятелка (единствено число), или да се видим за малко с приятелско семейство, само родителите Simple Smile Но колкото и да го мисля, най ми харесва да се прибера у дома при мъжа си, все натам ме тегли Simple Smile
Преди години кажеха ли колегите да пийнем нещо след работа, бях първа писта. Сега постоянно се оправдавам с децата и не съм излизала с тях поне от 3-4 години.
Не го намирам за ненормално изобщо.
А пък това за забавляването на детски рождени дни и събирания с деца - бррррррррр! Не се сещам за нещо по-кошмарно! Най-щастливите ми моменти бяха, когато синът ми порасна достатъчно, че да го оставям на детските рожденни дни сам и после да ходя да го прибирам и да не се налага да стоя там. Сега, слава богу, има доста заведения с детски кътове, където да ходим като се събираме с деца.

Виж, липсата на сън е изключително сериозен проблем, но не знам как можеш да го решиш. Вариантите са - лягане на децата по-рано; твое лягане по-рано и твое ставане по-късно.
За лягането на децата: Моите деца никога не са лягали след 20ч, синът ми започнах да го оставям до 21 във втори клас, а сега, на 11г му е позволено да гаси в 21:30. Щерката още си е в 20ч. Не мога да си представя да трябва да се занимавам с деца до 22:30  ooooh! Наистина ли им се доспива чак тогава? Толкова малко сън ли им трябва? Сутрин в колко ги будиш за ДГ? Ако изборът е между това да стоят по-малко навън, ама да си легнат по-рано, определено не бих гласувала за стоенето навън.

Твоето лягане по-рано: Не можеш ли нещата, които правиш след лягането на децата, да го правиш преди това? Те не се ли позаиграват в стаята си сами, а ти през това време да оправиш каквото има там с готвене, пране - не знам какво точно правиш тогава.

И твоето ставане по-рано: Заради децата ли ставаш тогава, или си даваш време пак да вършиш някаква работа?

Отделно за буденето на децата явно трябва да се направи нещо, но там не се наемам да давам съвети, защото тая област ми е мътна индия, не съм се сблъсквала с такъв проблем. Но ти съчувствам много, недостатъчният сън е най-гадното нещо на света.

# 97
  • София
  • Мнения: 62 595
моите не могат да легнат преди десет и това е! Дори когато трябва на следващия ден да станат много рано, дори да са си легнали в креватите, просто не могатда заспят. От бебета са така, не че не съм опитвала да изместя малко лягането. По-скоро аз съм човекът вкъщи, който иска да си ляга рано.

# 98
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Могат да легнат и в 19. Когато ги сложа - тогава ще легнат. Но няма да заспят преди 22, ако ще на челна стойка да се изправя. Гледам да свършвам почти всичко преди да заспят, но все пак си има неща, които не става. Ставам в 6, защото съм на работа от 7.30.

# 99
  • Мнения: 11 870
Имам една хипотеза защо "забравяме да се забавляваме с възрастни". Просто след като имаме деца, виждаме, че възрастните не са чак толкова интересни. Децата са свободни, спонтанни, гъвкави и любопитни.



За децата съм напълно съгласна, изключителни са и са благодатна среда за забавление.Но както стана ясно, не всеки понася присъствието на много деца на едно място, нормално е.

Но за възрастните не съм съгласна, че по правило миришат зле и са позьори.Ако човек е обграден с истински приятели, с хора, които са му по сърце, а не по някакви формални критерии, то забавлението с тях също може да е приятно и разтоварващо.
Виж, за формалните общности, да може и да е досадно.Аз например, не обичам да се събирам с колеги, защото винаги имат две основни теми-работа и болести.Не ми харесва да се събирам с тях и отбягвам.Дори не си търся причина- казвам не ми се идва и толкова.
но с приятелите, ако не се видя поне веднъж в месеца с някои от тях ,започват да ми липсват.

# 100
  • Мнения: 2 457
И моето дете си ляга късно. Още обича да спи следобед. Спи от 14ч. до към 17 ч. После няма начин да и се доспи в 8 вечерта. Пробвала съм да не я слагам да спи следобяд, за да си легне вечер рано, но не става. Изнервя се и става много капризна, вече към 18ч почва ужасно да мрънка, преуморена е, превъзбудена и не може да заспи пак навреме. Има си нужда от следобедния сън. После към 22.30 чак ляга, но..така сме.

# 101
  • Мнения: 10 966
Савина,
като изключим другите проблеми, които си засегнала- недостатъчния ти сън (това за съжаление е проблем, който може да се реши само със сън) и нощното будене на децата (бих легнала да спя в една стая с тях още след седмица-две, най-много месец такова положение, не след 3 години!), да се концентрираме върху основното ти оплакване.
И мнението ми по него е, че животът като постоянен бар/купон/дискотека/кръчма просто не е особено интересен от определена възраст нататък Simple Smile
Родих на 32, като преди това съм сериозно прекалявала с тия неща (нещо като всяка вечер до малките часове в продължение на години - работното ми време е ненормирано и винаги съм можела да спя до късно и после да си доработвам до късна вечер). И трябва да ти призная, че нещата почнаха да се успокояват и отиват в друга посока много преди да родя - някъде към 28 темпото започна да се забавя, а след 30 вече въобщееее трудно изкарвах до 4-5 сутринта будуване. Всички ми се чудеха как така си тръгвам първа, като преди това бях плътно до "хайде, че ще метем и затваряме", а то просто нямах угризения да си тръгна, ако ми е скучно.
Обаче, като сме посъзрели и родили деца, това не значи, че спираме всички развлечения. Кино, концерти, театър (по-рядко), спорт (още по-рядко), кафе с приятелки през деня, спа, пътувания... Всъщност на последните две ходим с детето, никога не е аутсорсвано за през нощта. Почти на възрастта на твоите е.
Признавам, че не винаги е било така - за пръв път излязох, когато беше на 11 месеца (за концерта на Мадона, помня), кърмена е доста, така че докъм 2-2.5 години излизах само късно вечер, след като я приспя, и естествено това не беше често. Постепенно нещата започнаха да влизат в релси, ама още имат накъде да влизат, де Simple Smile
Например тая година, за пръв път откак съм родила, ще гледам достатъчно филми от София филм фест. Бе всяко нещо с времето си...

# 102
  • София
  • Мнения: 23 036
Савина, предполагам съм пропуснала обяснението ти, но защо и ти не лягаш вечер, когато лягат децата ти? Аз си заспивам към 22 ч и спя като пън до 7 сутринта.  Peace

# 103
  • Мнения: 54 058
ами именно - проблемът не е в купона и в отношението към живота.
проблемът е, че е сама в това оцеляване, нормално е да не й се ходи по купони, а когато е там да мисли за децата

Това е ключовото , според мен . Peace

При мен се случи същото , с тази разлика , че детето ми вече е голямо и самостоятелно , но мислите ми са обременени с грижи , отговорности и задачи постоянно .

# 104
  • Мнения: 2 457
Е, тя каза, че не мисли за децата като е навън.
Тоня, нали трябва да изчисти, да измие , да се къпе, за това толкова късно става вечер лягането.

Общи условия

Активация на акаунт