За децата и отношението към живота

  • 11 917
  • 192
  •   1
Отговори
# 60
  • Варна
  • Мнения: 957
Не, Рокси, Савина после каза, че не притесненията за децата са проблема, а невъзможността да се забавлява с другите. Не беше в първия пост, а някъде по натам из темата. И понеже съм го изпитвала, имам чувството, че я разбирам - личен е проблемът, не са притесненията за децата.
Умората е на първо място, нечовешко е това, помня.

# 61
  • Мнения: 3 066
Нещо неприятно За мен самата ми прави впечатление сега.
Когато говорим за темата и за Савина, защо винаги се правят референции за живота й ,споменати в други теми?
Тя специфично не е казала и тук ,че това има значение, но във всяка нейна тема ли ще се изваждат все тези аргументи и насъсквания срещу мъжа й?
Конструктивно тук е да се съсредоточат усилията върху казуса за разрешаването му ,нали?


Защото нещата са навързани.  Какво конструктивно има да си говорим ей така.  Това не е математическа задача. А дори и във физиката и химията, които са точни науки, се отчитат външните фактори.
Защото е досадно и неприятно да четеш едни и същи неща в различни теми с различна тематика и конкретика.
Не, Рокси, Савина после каза, че не притесненията за децата са проблема, а невъзможността да се забавлява с другите. Не беше в първия пост, а някъде по натам из темата. И понеже съм го изпитвала, имам чувството, че я разбирам - личен е проблемът, не са притесненията за децата.
+1   bouquet

# 62
  • Мнения: 10 547
Не, Рокси, Савина после каза, че не притесненията за децата са проблема, а невъзможността да се забавлява с другите. Не беше в първия пост, а някъде по натам из темата. И понеже съм го изпитвала, имам чувството, че я разбирам - личен е проблемът, не са притесненията за децата.
Умората е на първо място, нечовешко е това, помня.

Но е провокиран от нещо освен от преумората.

# 63
  • Мнения: 4 300
Не, Рокси, Савина после каза, че не притесненията за децата са проблема, а невъзможността да се забавлява с другите. Не беше в първия пост, а някъде по натам из темата. И понеже съм го изпитвала, имам чувството, че я разбирам - личен е проблемът, не са притесненията за децата.
Умората е на първо място, нечовешко е това, помня.
Извинявам се тогава, значи не съм разбрала.
Бих се опитала да намеря друга компания, да изляза извън това, дето му викат comfort zone- да се запиша на танци, на спорт, да се запиша на курс или нещо в този дух.

# 64
  • Once there was a Hushpuppy...
  • Мнения: 12 358
Мога да те разбера Савина 33 Wink
Аз също от както родих не знам какво точно искам понякога. Искам да излезем, после като излезем ми стане тъпо, дори гузно понякога.
Като го оставим при нашите за един ден или нощ и се приберам с мъжа ми все въртим около детето. Уж, да си почиваме да сме заедно, нещо да правим - и, мине се не мине пак подхващаме да си говорим за него Peace

# 65
  • Мнения: 22 343
savina_33, донякъде е така и не съвсем.
Децата трябва да научават от малки какви са границите на всяко нещо.
Ако има някаква причина поради която да се будят - вода, тоалетна и др. подобно, ок, да съгласна съм, че ще станеш и ще направиш каквото е необходимо.
Ако всяка божа нощ се будят с писъци, без да искат нищо след това....първо бих се опитала да разбера защо са писъците. И ако не успявам, ще се консултирам с нужните специалисти.
За мен това не е нормално и си има причина...

# 66
  • Мнения: 6 712
Савина, аз едва ли ще ти помогна със свестен съвет, но от ставане и ходене до детската стая, накрая реших да си спя с двете деца в стаята, мъжа ми спи в детската стая. Rolling Eyes Не ме интересува какво ще е и кога ще ги местим в тяхна си стая, засега се спи, не се будят много, голямата мина през периоди на писъци, врясъци, явно детето не се е чувствало добре да спи в стая самичко.

Това е.... Пък ако гракне някой за интимности кога и къде, има и други стаи.  Mr. Green Плюс това аз не си лягам с малките, а по-късно.



# 67
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Консултирала съм се с психолог - нищо не можа да каже. Освен "период е, ще отмине". Само дето тоя период се проточи вече 3 год. Това също е вариант - да спя с тях в една стая. На последното море спахме в две стаи, но с врата между тях и като е отворена на практика си е една стая. Не гъкнаха 10 дни - като промрънкат през ноща и им се обадя, че съм там, без да стават, заспиват веднага. Но в къщи хич не ми се ще да свикват така. Та за сега се въздържам, ако стане съвсем нетърпимо тогава ще минем на този вариант.

# 68
  • София
  • Мнения: 62 595
Защо, какво толкова лошо има в това да спит на отворенаврата? Не искаш да ги свикваш с това, ама си готова да са свикнати да реват и крещят!  Peace За мен е по-добре отворена врата, отколкото да спя при тях и да нямам поне за през нощта някакво пространство на спокойствие. Като дойде зимата, много бързо ще свикнат със затворената врата, защото тогав ще им кажеш, че печката гори и стаята ще изстине при отворена врата (примерно). Със светнатата лампа е по-лошо, така ще се научат да спят цял живот, а отворрената врата ще е максимум докато тръгнат на училище.

# 69
  • Мнения: 2 457
Консултирала съм се с психолог - нищо не можа да каже. Освен "период е, ще отмине". Само дето тоя период се проточи вече 3 год.
Смени психолога. Това не е отговор Naughty. Също и не е нормално децата така да се будят, има причина и аз на твоя място не бих спряла да я търся, а не да ставам по 5 пъти на нощ. Така не само твоя сън се разбива, за самите ти деца не е полезно, защото не спят качествено. Вероятно на другия ден може да са по- раздразнителни и изобщо, за никой не е добре тая ситуация..

# 70
  • Мнения: 4 965
По отношение на съня на децата - трябва спокойствие и постоянство, за да се чувстват самите деца по-добре.
Спането при външни дразнители /светлина, шумове и т.н./ развалят съня.
Но на този етап на възрастта не знам как трябва да се действа - и аз сега видях, че става дума за деца на почти 4 г., а не за бебета.
По отношение на съня винаги съм спазвала правилото - отделна, тъмна и тиха стая и винаги са спяли непробудно по цяла нощ, още от раждането. Първите 2 г. спяха на отворена врата /при проплакване им се обаждах и ставах в краен случай, ако гласът ми не ги успокои/, а после около периода на махане на нощния памперс ставах, за да ги придружавам до тоалетната /първите 10-15 пъти/. Напоследък се научиха да заспиват с приказка или филмче, но не виждам лошо - особено в четенето на книжка. Децата свикват на самостоятелност и дори сме имали случаи нощно време да стават да повръщат или да се хранят - оправят се сами и ни будят само при нужда.
Надявам се да не е конкретно от характерите им, че да не трябва следващия път детето да възпитава мен, вместо аз него. Peace

Последна редакция: нд, 11 мар 2012, 11:47 от azaf

# 71
  • Мнения: 11 870
Не зная защо си го причиняваш, как е възможно човек да спи само по 4-5 часа и не ми казвай, че са ти достатъчни!Това е престъпно посегателство срещу здравето ти!

Спор няма, че е така. И нали не мислиш, че си го причинявам умишлено? Нямам възможност за повече спане просто.

Зная, че не го причиняваш умишлено, но проявяваш огромна небрежност към здравето си.
Не мога да дам съвет в една или в различни стаи с децата, това всеки си усеща сам.
За нощното ставане търсиш съвети на психолог, това е добре.

Но за нищо на света не можеш да ме убедиш, че "няма друг начин" освен да си лягаш в 12ч. и да ставаш в 6ч.Ако си лягаш по-рано ,предполагам че и нощното ставане няма да ти тежи толкова.

Замисли се, защо децата трябва да стоят до 22.30ч?Защо не ги свикнеш да лягат по-рано, сега е моментът.Ако това не е възможно, тогава организирай си всички неща така, че и ти да си лягаш в часа, в който лягат децата.Ако така продължаваш, не само ще ти е тъпо и в най-прекрасната компания, ами по-нататък и с децата може да ти е трудно да се справяш.

6 часа сън за работеща жена и майка на две малки деца, това е ужасно.
Моето дете е по-голямо, но когато беше на посочената възраст, режимът ми -моят, не на детето- беше какъвто е и сега-лягане-22часа, ставане-в 7часа.За работа тръгвам между 8 и 8.30,вярно работя наблизо.Но при ставане в 7часа имам време за кафе,душ, понякога за простиране на пране и ли гладене, че и за форума.Дрехите на детето за градина приготвям от вечерта.Детето на градина  го води таткото, но тъй като понякога и аз отивам с тях, за да използвам колата, при лошо време, все едно че аз го водя.

# 72
  • Мнения: 4 965
Светкавица, вашият режим е сходен на нашия, само дето при нас децата си лягат в 9:30 и стават в 7, а аз в 10:30 и ставам в 6:30.
Но... това е сега, когато осъзнах какво си причинявам. Децата винаги са били с този режим, но аз имах период, в който след тяхното лягане оставах да работя през нощта /тогава ми го налагаха обстоятелствата/ и сигурно има съфорумки, които помнят как се наспивах за по 2-3 ч. С времето изтощението, без да го усетя, си каза думата и направих една криза - 15-тина дни с кръвно 50:80 и набързо си смених режима. После всичко се нормализира, когато започнах да си налагам по-продължителен сън. Peace

# 73
  • София
  • Мнения: 62 595
разбирам Савина, ако няма кой да помага, всичката домакинска работа остава за времето след лягането на децата. За самите деца е по-добре да си лягат по-рано. Според мен е много късно да лягат след десет вечерта, щом ходят на градина. Когато тръгнат на училище, пак ще тряябва да стават рано.Така че, промени в насока ранно лягане може да свършат работа, също и Савина да ляга по-рано.

# 74
  • Мнения: 7 914
Аз малко ще върна темата назад, но вчера не си бях у дома, та...

Да, това е вярно, че много рядко излизам. И преди децата не бях от най-често излизащите, но поне 1-2 пъти в месеца излизахме. Като родих 2 год изобщо не съм излизала вечер, следващите 2 - 3-4 пъти годишно. Но няма как, трудно се намира на кого да оставим децата и то само през зимата.

Почваш в единствено числа, а продължаваш в множествено. Имах предвид да излизаш сама. Заедно с мъжа ти  е съвсем друго. Аз  също с първото не бях излиза година и нещо. Но с течението на време  установих,ч е това е най=-голямата ми грешка -  губиш идентичността си. Затова трябва да си извоюваш поне веднъж в месеца излизане без деца и мъж.  Децата няма да са во век и веков покрай теб, мъжът ти не може да ти  донесе удовлетворението от разговор по женски. Wink В началото ти е тягостно, ама се свиква и толкова харесва, че не даваш на никой да ти го отнема. Hug


За съня на децата... Ако наистина помага отворената врата, защо си причиняваш 3 години безсънни нощи?

Общи условия

Активация на акаунт