За децата и отношението към живота

  • 11 934
  • 192
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 4 965
Не се очаква всички да са ти приятни, забавни и симпатични. Peace
Аз лично с годините установявам, че общувам с един точно определен тесен кръг хора /извън служебните или случайните контакти/ и само с тези хора се чувствам наистина добре. С други хора - зависи от настроението ми в момента. Някак неусетно "прочистих" заобикалящите ме. Sunglasses

# 16
  • Мнения: 22 414
Децата са си деца....аз, съм си аз...)
Не ми е мъчно за детето, когато излизам, нито пък ми е тъпо ,скучно, или да бързам да се прибирам.
Но може да зависи и от компанията. Ако хората не ти допадат, естествено, че ще ти се иска да си някъде другаде.
Разбира се излизанията ни по заведения драстично намаляха след появата на детето, но пък за сметка на това пък ходим по-често да пием кафе.

# 17
  • Мнения: 5 710
Онзи ден бях на купон за 8-ми март. Заве..

Аз нямам деца, но това, което описваш не ми се струва ненормално.
Животът е поредица от етапи, със своите приоритети, желания и т.н
Не може все да е едно и също
Ако някой ми беше казал, че ще навляза в етап в който обикаляне на магазини да е от най-досадните моменти например,  нямаше да му повярвам. Ако ми бяха казали, че аз, която обожавам да говоря с приятелки на кафе ще предпочитам да си тръгна бързичко, за да се прибера вкъщи - също. И какво ли още не.

Абсолютно не се самообвинявай, за мен етапът в който се намираш е прекрасен и не е нужно да се чувстваш виновна, че не 'купонясваш' качествено:)  И главата ти, и сърцето ти са на друго място, няма нужда да се насилваш за никого.

# 18
  • Мнения: 7 914
savina_33, според мен прекалено рядко излизаш или просто компанията не ти е била приятна. Hug
В началото докато кърмех и на мен все в ума ми  децата - дали не реват без мен и т.н. Постоянно си гледах часовника...

Сега пак излизам не много често, но за сметка на това качествено -  т.е. правя нещата, които ми се правят и с хората, които искам. И, честно казано, въобще не се сещам за децата. Whistling

# 19
  • Мнения: 2 457
savina_33, според мен прекалено рядко излизаш


Да, така е. Човек свиква така и докато се усетиш, ти е станало начин на живот. Хората сме много такива (тук не знам просто каква дума да сложа Rolling Eyes) същества. Гледах един филм в който човек, прекарал определен брой години в затвора, после като го пуснаха и не знаеше какво да прави със свободата си, беше забравил какво е да си свободен и искаше пак да се върне в затвора.
Малко крайно сравнение, но аналогията е същата горе-долу.
Аз мога да се забавлявам чудесно 5 часа навън, но ако имам 2 свободни дена без детето и аз няма да знам какво да ги правя Thinking.

# 20
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Да, това е вярно, че много рядко излизам. И преди децата не бях от най-често излизащите, но поне 1-2 пъти в месеца излизахме. Като родих 2 год изобщо не съм излизала вечер, следващите 2 - 3-4 пъти годишно. Но няма как, трудно се намира на кого да оставим децата и то само през зимата.

# 21
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Всичко се променя...
Няма как да си вечно на 19-20г. да купонясваш с хъс и след 3-4 часа да си свеж, все едно нищо не е било... Тогава си мечтаеш за веселие, а сега - за сън и почивка и тишинка.
Пък и майчинските инстинкти са заложи в различна степен у жените.
Та не се измъчвай, нищо ти няма... Скоро ще свикнеш с новия поглед/усещане  в/у купоните и забавите.
И още нещо, последно...
Човек си взема точно толкова от живота, колкото му е определено. Някои на младини, други в по-напреднала възраст.

# 22
  • София
  • Мнения: 62 595
като ти пораснат още малко децата това чувство все да ги мислиш, ще намалее доста. Гледай да се възползваш от свободните часове и веселбата и не изпитвай никакви угризения!  Simple Smile

# 23
  • Мнения: X
Аз си мисля, че си преуморена. 4-5 часа сън не са достатъчни. И децата са ти още малки, след година ще е друго положението.
И аз бях така, вече започвам да ставам човек Laughing

# 24
  • Мнения: 4 300
Aз малко не разбирам първия пост, ама ще отговоря, пък дано да е по темата.
Когато излизам по какъвто и да е повод и оставям детето с баща му не се притеснявам за нищо- знам, че той се справя.
По въпроса с излизанията, партитата и т.н. се променям, смятам обаче, че е без връзка с децата. Има неща, които ми стават интересни или приятни, след това ми дотъпяват, после - отначало. Например едно време ходех на басейн, след това 10 години крак не съм топнала, сега пак почнах. Имало е периоди, в които съм предпочитала ресторанти и пиано барове, имало е такива с дискотеки- зависи.
За мен забавлението във възрастна компания/място и децата са две съвсем отделни неща и не виждам  никаква връзка.
 

# 25
  • Мнения: 11 892
.  И се чудя каква е причината - остарявам ли, преуморена ли съм (спя по 4-5 ч на денонощие от 4 год, а и  работата ми е много напрегната)

Не зная защо си го причиняваш, как е възможно човек да спи само по 4-5 часа и не ми казвай, че са ти достатъчни!Това е престъпно посегателство срещу здравето ти!
Освен това ,свалянето на кг също е уморително, зная, минавала съм по този път често, дори и да не усещаш умората я има.При това, аз съм сваляла максимално 6-7кг и ме наляга ужасна умора, а с нея и апатия

Ако се погрижиш за себе си, ще си върнеш вкуса към живота.

Сега, друг е въпросът, че като е по млад човек, много-много не подбира компании и да му е "тъпо", ако музиката е хубава или заведението е приятно, често това е достатъчно.С годините човек има нужда от малко и проверени приятели, не му се ходи "на всяка цена" по купони, само и само да се каже, че е бил на купон.

Ние си имаме компания с която излизаме често и празнуваме всякакви поводи.Когато не е подходящо мястото и поводът за деца, оставям детето при баба му, в началото сърцето ми се свиваше, все очите ми в мобилния телефон.С времето свикнах .
Ако съм някъде сама, например с колеги съм най-спокойна, защото детето е с баща си.В такава ситуация проблем никакъв, ама наистина никакъв.Но така се случи, че с колегите нещо се разминаваме в представите си за добър купон и често отказвам.

Единствено не мога да преодолея мисълта за детето, когато съм в друг град.Това се е случвало само по служебен повод, много, много ми е мъчно и не ми се прави нищо в сводните вечери
На почивка без дете не ми е минавало през ума да отида, не бих се чувствала добре.

# 26
  • София
  • Мнения: 18 679
При мен дори няма намек за такава тенденция. Рядко излизам и затова, когато ми се случи, купонясвам като за последно. Буквално си докарвам мускулна треска от танци и рядко се прибирам преди 7 сутринта. Но ако си преуморена, според мен е разбираемо да нямаш настроение за веселби, все пак душа носим, не сме машини.
Мъжът ми обаче споделя за подобно нещо. Казва, че вече не се кефи така на нощни излизания, като преди и предпочита друг тип забавления...по-кротки. Улягва, така да се каже Laughing Може пък да си е до характер, като прибавиш и възрастта...и се натрупват факторите.

# 27
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Не зная защо си го причиняваш, как е възможно човек да спи само по 4-5 часа и не ми казвай, че са ти достатъчни!Това е престъпно посегателство срещу здравето ти!

Спор няма, че е така. И нали не мислиш, че си го причинявам умишлено? Нямам възможност за повече спане просто. Децата заспиват към 22,30, докато оправя едно-друго, да приготвя за следващия ден, да си взема душ, става 12. Ставам в 6. Децата все още се будят през нощта и от 12 до 6 ме вдигат поне 4-5 пъти. Това е положението.  ooooh! Понякога си мисля, че бих дала поне 1 пръст за едно хубаво наспиване до насита.  Joy

# 28
  • Мнения: 2 457
Хм, още някоя и друга година така и ще си докараш някоя болест. Преуморена си, трябва да се погрижиш за това, ако не искаш да се поболееш накрая. Peace

# 29
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Ок. Какво предлагате? Да оставя децата през нощта да пищят и да не ставам или да не ходя сутрин на работа?  newsm78

Общи условия

Активация на акаунт