За уважението кам по-възрастните

Здравей,
Проблема с “уважението” стои и при нас. Вики не проявява уважение към бабите си. Държи се лошо и невъзпитано в тяхно присъствие и вече се чудя какво да правя. В моя случай проблема идва от самите баби  , които се поставят в такова положение да не уважават сами себе си в името на внуците и техните прищевки. Виж с дядовците няма никакви проблеми, но те се държат на положение, това не значи, че не играят или не обръщат внимание на децата ...
Според мен уважението трябва да се заслужи и винаги зависи от подлежащия на уважение  . Зависи разбира се и от отношенията в семейството и обществото като цяло.
Уважението към по-стария в патриархалния му смисъл, никога няма да се завърне, просто ние не живеем вече в патриархален свят  .

Гого е още доста малък, но и аз забелязвам обезпокоителни неща. Родителите на мъжа ми му дават да прави абсолютно всичко, в резултат на което той им се качва на главите. Баща ми също много го обича и го глези, но му се и кара понякога. Аз също мисля, че уважението трябва да се спечели, а не да се даде просто така. Но за себе си знам, че ще се опитам да го науча къде е границата, която не бива да пресичат в отношенията с баба и дядо. Дано да успея...

Проблемът естествено е комплексен, но за мен най-важното в случая е личният пример. Разсъждавала съм много по темата, защото за мое най-голямо съжаление, дъщеря ми проявява по-лошо отношение към собствените ми родители, отколкото към свекърва ми. Като цяло винаги е била учена да почита по-възрастните, но показва по-голямо уважение към далечни познати, отколкото към собствените си баби и дядо. Разкази за техния живот и род не са липсвали, така че факторът незнание при нас не играе. В нашия случай смятам, че вината е моя. Майка ми и баща ми са много стари и се случва често да правят противоречащи на логиката неща. Дъщеря ми наблюдава реакциите ми и споровете ми с тях, и очевидно с това аз съм изградила една по-негативна нагласа. Решението за мен е да се опитам да се владея максимално в нейно присъствие и да обяснявам подробно причините за противоречията ни, така че да не оставам погрешно впечатление.

Друг фактор, обуславящ отношението й, е възрастта. Свекърва ми е значително по-млада от нашите и вероятно я чувства в някаква степен по-близка до себе си. Тук съм съгласна с теб, че осведомеността по вълнуващите децата теми спомага за сближаването на поколенията.
Решението по отношение на родителите ми – всяка вечер я карам да говори с тях по телефона (независимо от срещите й през седмицата с тях, но в мое присъствие). Разговорите естествено се въртят около нейния живот. Така, родителите ми получават информация, която им липсва и в следващия разговор ще бъдат “по-подготвени”.  От друга страна се създават условия те да си създадат техните “малки тайни”, които да ги сближат.

В случая с родителите ми знам, че любов не липсва, но както казваш, има репчене и отговаряне, което към нас проявява значително по-рядко. Тук обяснението ми е, че ние сме авторитарни родители и не й позволяваме (доколкото можем) да се държи невъздържано. Част от споровете й с родителите ми са когато тяхното поведение или съвети влизат в разрез с нашите. Тук решението трябва да се търси по-скоро със самите родители /баби и дядовци/. От една страна съм им обяснила, че не трябва да противоречат на наставленията ни, от друга съм ги помолила да бъдат по-строги към любимата внучка.

За съжаление, за себе си все още не съм решила проблема напълно и ще следя темата с интерес.

Съгласна съм с това напълно! Зависи как възрастните се представят пред детето. Стоил също проявява неуважение, най-често към свекър ми, с когото живеем заедно, но почти не си играе с него - т.е. няма го "приятелството" ли, как да го нарека . Но, когато аз забележа подобно игнориране или неуважение, венаги правя строга забележка, повтарям отново и отново, все нещо ще му влезе в главата, надявам се . Освен това, има за пример нас, родителите - аз никога не съм се държала непочтително с по-възрастните, докато на таткото му се случва понякога  . Тогава правя забележка и на него  .
Когато посегне да удари нарочно някой възрастен (не на игра), пак давам нас за пример - Виждал ли си ме някога АЗ да удрям майка си?
И обяснявам, обяснявам - мисля, че това, както и личният пример е разковничето

Моето дете общува чудесно с бабите си - с часове си говорят, чак мен ме игнорират. Но ние се срещаме с тях така рядко ( 1,2 пъти годишно ), че няма как нещата да са други.
Много обича да е при тях, казва, че е свободен
Много го глезят, затова
С дядо си понякога се дразнят, но то е 'щото са на един акъл
Собственото ни отношение към тях определено е показателно, ако ние се изкажем против някой възрастен ( дори да не е роднина ) децата ни веднага възприемат нашето поведение.
Моето мнение е, че възрасните трябва да се уважават, но и те трябва да уважават по-младите.
Взаимно уважение - това е!

Много съм съгласна с Ина и Ели...(съжалявам но още не съм се научила как се цитира, но обещавам да се науча)..........Мисля че не детето е виновно, когато не уважава някой по-възрастен от него.Самият човек, бил баба, дядо, майка или баща, трябва да заслужи уважението на детето......И аз ще дам пример моята дъщеря........Понеже свекърва ми я гледа и съответно много я глези, позволява й да я обижда, дори удря.......И малката буквално й се е качила на главата.Разбирам, че обича детето, но чак такава липса на дисциплина и добро поведение.......Преди се карах на детето: "Не удряи баба, не я обиждай", но после преусмислих поведението си, защо все аз да съм лошата, аз да се карам, да и правя забележки и пр........А бабинка все да е добра и мила...........Бяхме стигнали до момент, в който аз само правя забележки а на едно 3 годишно дете бързо му омръзва, то на нас ни писва от постоянни критики, та какво остава за децата.........
Плюс това забелязах, че дъщеря ми се държи по съвсем различен начин с майка ми и баща ми, с мен в частност........Значи грешката не беше в нея, а във възпитанието на свекърва ми..........Аз спрях да и се карам за щяло и нещяло........Щом на свекърва ми е неприятно това поведение, вместо да ми се оплаква и аз да се налага да съм лошата, сама да се справя с този проблем........Нека да си спечели уважението на детето.........
Мисля че децата усещат при кой минава номера и при кой не............А това че сме по-строги и се мъчим да ги научим на нещо, не означава че не ги обичаме и тн.И на какво бихме ги научили с хаотично и необмислено поведение.......на нищо хубаво.......Ами това е!!!
Успех с малките хитреци........

                    Моето мнение за да има успех с малките хитреци е,че всичко зависи от личния пример.Можеш да учиш детето си на много неща,но веднъж да кажеш нещо против някой от семейството,да покажеш неуважение с жест или дума и малчуганчетата са го видяли и запомнили.Правила съм опити: вместо "дядо" казвам "дъртачето" и хоп след няколко минутки чувам "Хей,дъртачето,дай ми водичка" и то казано с гордост.Оставам с впечатлението,че всяка новинка се научава и репликира доста бързо.Имаше и тема за обичта.Според мен детето се възпитава САМО С ОБИЧ и когато показваш обичта си към хората около теб без преструвки и лицемерие малките свикват с нея,тя им е естествена среда ,а от там и уважението към всички,не само към по-възрастните.Истинско удоволствие е да чуеш:"Ние всички се обичаме".Нашта беба даже един път каза,че не иска да ходи при едната си баба защото"там не ме обичат,"а там винаги е получавала повече подаръци,но явно,че тя/3г/ е усетила разликата в поведението и в отношенията.Аз мисля,че ако желаеш уважение просто трябва и ти да го проявяваш.Децата много често ни "учат"какви трябва да бъдем.Вгледайте се в игрите им и ще се убедите,че те внасят корекции в поведението на човека,когото имитират в играта си.Просто те все още не могат да се преструват.

проблемът с уважението към по-възрастните, все още не стои пред нас, което разбира се е временно. Но съдейки по собственото си отношение в детството към бабите ми, знам едно основно правило: Децата винаги усещат фалша. Едната ми баба имаше подчертана слабост към мен, за сметка на по-големия ми брат. Многото подаръци с които ме обсипваше, не само че не ме накараха да я обичам повече, а напротив, караха ме да се чувствам неудобно.

Мъже ми е страшно уважителен към по-възрастните, което много ми харесва.

Мисля да оставя на него да възпита малкия в това отношение.

Като начало - да поздравява възрастните от входа.

Хубаво е да споделяме по този въпрос, защото бая зла младеж се е завъдила, не искам детето ми да е такова.

Според мен това се постига с взаимно уважение. Ако искаме децата да ни уважават, то и ние трябва да ги уважаваме

Това, че някои деца не уважавали бабите си, защото имали повече информация от тях ми звучи като опрадание, но не добре скалъпено. Ние родителите сме тези, които да покажем на децата си какво е уважение. А то не се базира на това кой колко информация има, какво образование, колко езика знае и т. н.

Bambi напълно съм съгласна, че уважението няма нищо общо с образованието и информираността. Просто споделих наблюденията си, че дъщеря ми си позволява да се държи неуважително, когато е по-информирана от насрешната страна и използва изрази от сорта на "Не е така, глупи". Не мисля, че ние с баща й и служим за пример. По-скоро не прави разлика в общуването с връстниците си и "големите". Опитвам се да й обясна, че уважение се дължи не само на тези, които по-някакъв начин са ни респектирали /със знания или сила/, а и на тези, на които дължим съществуването си и това, което сме /дори и те да ни позволяват да им се качваме на главата/. Всъщност като се замисля Ели и Ина са прави - уважението на малкото детето към възрастния зависи от това как възрастния сам се поставя пред детето. Малко са децата, които биха устояли да не се качат на главите на любимите си баби и дядовци, щом те сами им го предлагат.

Какво да ви кажа...еми има възрастни дето не ги уважавам и възрастта не е достатъчна причина да уважаваш някого.
Права е Бамби, че каквото повикало, такова се обадило...може би в малко по-съзнателна възраст, но децата инстинктивно усещат, а и копират поведението на родителите към другите хора.