Имам големи терзания относно започването на работа. Беба е на 1 годинка, и получих страхотно предложение, първо докато се адаптирам на половин работен ден после на цял... Проблема е обаче, че не само близките но и всички нон стоп обясняват как ако дадеш бебчето на ясла толкова малко си едва ли не най-лошата майка на света... Дайте ми съвет, много ми е болно и мъчно и все едно целия свят е против мен...
- Публикувана: 5 март 2012, 01:13 ч.
- Последно мнение: 23 март 2012, 07:47 ч.
Помощ, дайте съвет
Сещам се за три гледни точки:
- Има много жени, които са принудени да започнат работа и по-рано(поради финансови причини, срах да не си загубят работата и др.) и някои от тях успяват да се справят доста добре.
- Ти може би не си от тях, щом всички те разубеждават. Ако мислиш, че по-добро предложение за работа едвали ще получиш, то по-добре започни с увереност, че ще се грижиш прекрасно извън работа за детето, какво и да ти казват отстрани. Защото, според мен по-добре да ходиш на работа и да се връщаш щастлива при детето си, вместо още една година да го гледаш и да съжаляваш, че си пропуснала "шансът на живота си" да направиш добра кариера. И после подсъзнателно да се обвиняваш, че си жертвала работата си заради него.
- Ако си финансово обезпечена и имаш добро образование и добри препоръки и работата си, мисля, че по-добре да останеш вкъщи. След това стига да търсиш, ще се появят други добри предложения за работа.
Не знам каква точно е ситуацията при теб но предполагам, че ако бях на твое място и съм финансово обезпечена, бих останала да си гледам детето, дори и да имам много съблазнително предложение.
- Има много жени, които са принудени да започнат работа и по-рано(поради финансови причини, срах да не си загубят работата и др.) и някои от тях успяват да се справят доста добре.
- Ти може би не си от тях, щом всички те разубеждават. Ако мислиш, че по-добро предложение за работа едвали ще получиш, то по-добре започни с увереност, че ще се грижиш прекрасно извън работа за детето, какво и да ти казват отстрани. Защото, според мен по-добре да ходиш на работа и да се връщаш щастлива при детето си, вместо още една година да го гледаш и да съжаляваш, че си пропуснала "шансът на живота си" да направиш добра кариера. И после подсъзнателно да се обвиняваш, че си жертвала работата си заради него.
- Ако си финансово обезпечена и имаш добро образование и добри препоръки и работата си, мисля, че по-добре да останеш вкъщи. След това стига да търсиш, ще се появят други добри предложения за работа.
Не знам каква точно е ситуацията при теб но предполагам, че ако бях на твое място и съм финансово обезпечена, бих останала да си гледам детето, дори и да имам много съблазнително предложение.
И аз бях поставена пред подобна дилема - работодателите ми настояваха да се връщам на работа, от друга страна пък всички ми обясняваха, че детето е малко за ясла. Работата не беше "шанса на живота ми", но го имаше и варианта да я загубя. Пуснах дъщеря си на ясла на годинка и 3 месеца - беше най-малката в групата и й викаха "бебето". Не съжалявам и не се смятам за лоша майка. Предполагам, че те притеснява това, че често ще боледува. Да - в яслите е пълно с вируси и бактерии и децата често боледуват, но вкъщи също не са застраховани на 100 %. Успех ти желая 
според мен, ако сте вътрешно убедена, че искате да започнете тази работа, действайте смело.
но ако постоянно ще мислите колко виновна се чуствате, ако започнете работата, по-добре не се захващайте.
ако пуснете детето на ясла, не е добре да й предавате негативни чуства.
ако имате възможност да я погледате още месец-два, да отложите тръгването на тази работа - и това е вариант.
или пък някой да я гледа първите месеци докато сте на работа, и след това да я пуснете на ясла.
винаги имате възможност да се откажете от работата и да продължите майчинството си!
за яслата само да спомена, че отначало и малката ще е на половин ден, докато се адаптира. и мойта е най-малка и е "бебо" в групата си, но и аз трябваше да започна работа възможно най-скоро по ред причини и не искам да я загубя в този момент. а и на 2.5 г. пак ще е малка за някои, но няма как.
но ако постоянно ще мислите колко виновна се чуствате, ако започнете работата, по-добре не се захващайте.
ако пуснете детето на ясла, не е добре да й предавате негативни чуства.
ако имате възможност да я погледате още месец-два, да отложите тръгването на тази работа - и това е вариант.
или пък някой да я гледа първите месеци докато сте на работа, и след това да я пуснете на ясла.
винаги имате възможност да се откажете от работата и да продължите майчинството си!
за яслата само да спомена, че отначало и малката ще е на половин ден, докато се адаптира. и мойта е най-малка и е "бебо" в групата си, но и аз трябваше да започна работа възможно най-скоро по ред причини и не искам да я загубя в този момент. а и на 2.5 г. пак ще е малка за някои, но няма как.
И аз се терзая от почването на работа и даването на малката на ясла само на 1г и 1 м.Но парите не стигат.С 240 за къде по напред.И таткото от известно време е с непостоянни доходи 
.Най -ме боли когато се опитват да ме убеждават да си взема поне детегледачка,за да не боледува и да не и направят нещо децата в яслата по невнимание-да глътне нещо или да я ударят или т.н,защото там децата са до 2.5 г.-т.е.по големи.Да ама истинска детегледачка е мноооого скъпо за мен.А и непозната жена в къщата??...Знам че и по голяма да е (на 2 обикновенно когато ги дават на ясла),пак са възможни инциденти,но това много ме тормози.Но не виждам избор...
.Най -ме боли когато се опитват да ме убеждават да си взема поне детегледачка,за да не боледува и да не и направят нещо децата в яслата по невнимание-да глътне нещо или да я ударят или т.н,защото там децата са до 2.5 г.-т.е.по големи.Да ама истинска детегледачка е мноооого скъпо за мен.А и непозната жена в къщата??...Знам че и по голяма да е (на 2 обикновенно когато ги дават на ясла),пак са възможни инциденти,но това много ме тормози.Но не виждам избор...
Rossi_vm, няма да си лоша майка, ако започнеш работа 
Говори с таткото какво мисли по въпроса и решете вие 2-мата.
Моите тръгнаха съответно на 1г3м и на1г1м.
lizi_beti , може да помислиш за ясла + детегледачка, когато детето е болно, ако няма насреща баба. Не е супер вариант, защото ще натовари бюджета, но пък това ще е временно.
А пък най-хубавото е, че децата растат и укрепват
Щерката определено много разреди сополите в сравнение с 1-вата година на ясла.
Говори с таткото какво мисли по въпроса и решете вие 2-мата.Моите тръгнаха съответно на 1г3м и на1г1м.
lizi_beti , може да помислиш за ясла + детегледачка, когато детето е болно, ако няма насреща баба. Не е супер вариант, защото ще натовари бюджета, но пък това ще е временно.
А пък най-хубавото е, че децата растат и укрепват
Щерката определено много разреди сополите в сравнение с 1-вата година на ясла.
Роси, вярвай ми че си най-добрата майка за твоето дете.
Върнах се на работа когато детето ми беше на 8 месеца. Бяхме се разбрали да се върна на 6 месец но успях да изкрънкам още два.
Тръгнах с чуството , че си зарязвам детето. Ние взехме жена, с препоръки но все пак непозната. Първите месеци мисълта ми бе все у дома.
Оказа се ,че не е трябвало да се притеснявам толкова. Първо детето ми получава много повече време с мен отколкото ако бях с него в къщи. Това е от споделеното с майките с деца на възраста на моето дете. Оказа се че аз успявам да бъда пълноцено с детето си повече време от тях. Е вярно, че съня ми е малко защото подреждам и чистя след като детето заспи но какво от това.
Чуствам се , добре..детето ми се чуства добре - самостоятелно и достатъчно комуникативно. Парите също не са маловажен фактор...децата порастват и нуждите им стават все по-големи.
Ако смяташ ,че това е твоя шанс - почвай. И не се чуствай зле от това ,че детето ти ще играе с други деца:)))
Върнах се на работа когато детето ми беше на 8 месеца. Бяхме се разбрали да се върна на 6 месец но успях да изкрънкам още два.
Тръгнах с чуството , че си зарязвам детето. Ние взехме жена, с препоръки но все пак непозната. Първите месеци мисълта ми бе все у дома.
Оказа се ,че не е трябвало да се притеснявам толкова. Първо детето ми получава много повече време с мен отколкото ако бях с него в къщи. Това е от споделеното с майките с деца на възраста на моето дете. Оказа се че аз успявам да бъда пълноцено с детето си повече време от тях. Е вярно, че съня ми е малко защото подреждам и чистя след като детето заспи но какво от това.
Чуствам се , добре..детето ми се чуства добре - самостоятелно и достатъчно комуникативно. Парите също не са маловажен фактор...децата порастват и нуждите им стават все по-големи.
Ако смяташ ,че това е твоя шанс - почвай. И не се чуствай зле от това ,че детето ти ще играе с други деца:)))
Това са безценни мигове...всичко друго може да имаш и после,но да си малкото човече е наистина един път!
Роси имаш и моята подкрепа! Аз започнах работа,когато бебето ми беше само на 5 месеца-ДА трудно е ,на половин работен ден,майка ми го гледа докато работя ,но тя е млада и също работеща. Няма как принудена съм след половин година да я пратя на ясла (дано я приемат ). Не се смятам за лоша майка, дълъг беше пътя да се сдобия с дете и бях най ама НАЙ-щастливата жена в деня ,когато видях двете чертички...За съжаление по време на бременността разбрах ,че не съм била осигурявана за майчинство, а в България никой не се грижи за правата на хора 
и за миг не съм се двоумила да започна или не работа. Аз съм МАЙКА и дали ще работя или не, не ме прави повече или по-малко майка !!!!!!! Обичам детето си и възможността да работя и да си позволявам да му купувам всичко от което то има нужда ме прави още по-щастлива!!! 
УСПЕХ
и за миг не съм се двоумила да започна или не работа. Аз съм МАЙКА и дали ще работя или не, не ме прави повече или по-малко майка !!!!!!! Обичам детето си и възможността да работя и да си позволявам да му купувам всичко от което то има нужда ме прави още по-щастлива!!! УСПЕХ
поне докато проходи детенцето е хубаво майката да е до него, като казва първата думичка, първото изречение, като прави първите крачки. това са мигове, наистина, които никога не се забравят
но някои родители просто не намират друг начин. разбирам ги и тях. просто трябва да са вътрешно убедени в това, което правят, защото няма как да върнат времето назад.
аз лично в такава ситуация не мога съдя никого или да укорявам, всеки случай е индивидуален и си има своите особености. бих пожелала да такива майки да бъдет смели в решенията си и да обичат децата си, да им показват обичта си винаги, когато могат, както ако бяха непрекъснато с тях нека и двете страни да се чустват щастливи
но някои родители просто не намират друг начин. разбирам ги и тях. просто трябва да са вътрешно убедени в това, което правят, защото няма как да върнат времето назад.
аз лично в такава ситуация не мога съдя никого или да укорявам, всеки случай е индивидуален и си има своите особености. бих пожелала да такива майки да бъдет смели в решенията си и да обичат децата си, да им показват обичта си винаги, когато могат, както ако бяха непрекъснато с тях
нека и двете страни да се чустват щастливи Имам големи терзания относно започването на работа. Беба е на 1 годинка, и получих страхотно предложение, първо докато се адаптирам на половин работен ден после на цял... Проблема е обаче, че не само близките но и всички нон стоп обясняват как ако дадеш бебчето на ясла толкова малко си едва ли не най-лошата майка на света... Дайте ми съвет, много ми е болно и мъчно и все едно целия свят е против мен...
Пробвай да се включиш в програмата за детегледачките на МТСП. Мисля че се казваше "Отново на работа". До три годишна възраст на детето е. Плащат на детегледачка и твърдят че родителите могат сами да си я изберат от Бюрото по труда. За свестен човек предполагам че трябва и доплащане от родителите.
Само не знам колко време се чака и дали им е останал ресурс. Миналата година по това време имаше пари, но сега не знам какво е положението.
С риск да са съм единствената с др.мнение тук -Замисляте ли се ,че самото малко човече има силна нужда от мама...Ще се стегне бащата,ако трябва на 2 места да работи.Не става дума за целия ви живот,дайте си шанс на децата да са до вас,поне мъничко...
По повод новата мода-да тръгва от малко на ясла,за да свикна,да се социализира и т.н
Ако за малките деца беше толкова полезно да прекарват целия си ден с непознати деца,то децата от домовете за сираци щяха да са най-уравновесените психически и щастливи хора на света.Но не са.......
Но ,ако нямаш друг избор,ако финансово си принуден,стискаш зъби и се връщаш на работа.
И с какво последния пост ще помогне на авторката?
Може би да се почувства още по-виновна?
И как може изобщо да сравнявате даването на ясла с изоставянето на дете?
Да живее ССФ!
Към авторката- ако наистина ти се налага да започнеш работа, помисли за това, че болшинството майки се връщат на работа след първата година. Втората година майчинството е вид "социално " подпомагане.
В средата, в която работя много малко жени успяват да си позволят повече 6 месеца майчинство. Групата на дъщеря ми постоянно приемат деца на възраст малко над 1г, така че изобщо не си изключение.
Естествено, няма по-хубаво от това да си колкото се може по-дълго с детето, но тук вече само ти можеш да прецениш плюсовете и минусите.
А след като ще имаш възможност да започнеш и на половин работен ден , това още повече те улеснява. Ако можеш да се договориш и за гъвкаво работно време, още по-добре.
Когато започнах работа, дъщеря ми имаше по 3-3,5 часа следобеден сън. Аз също започнах работа по половин ден, но го съчетавах с нейния режим и месеци наред тя дори не усещаше някаква разлика в ежедневието си.
Може би да се почувства още по-виновна?
И как може изобщо да сравнявате даването на ясла с изоставянето на дете?
Да живее ССФ!
Към авторката- ако наистина ти се налага да започнеш работа, помисли за това, че болшинството майки се връщат на работа след първата година. Втората година майчинството е вид "социално " подпомагане.
В средата, в която работя много малко жени успяват да си позволят повече 6 месеца майчинство. Групата на дъщеря ми постоянно приемат деца на възраст малко над 1г, така че изобщо не си изключение.
Естествено, няма по-хубаво от това да си колкото се може по-дълго с детето, но тук вече само ти можеш да прецениш плюсовете и минусите.
А след като ще имаш възможност да започнеш и на половин работен ден , това още повече те улеснява. Ако можеш да се договориш и за гъвкаво работно време, още по-добре.
Когато започнах работа, дъщеря ми имаше по 3-3,5 часа следобеден сън. Аз също започнах работа по половин ден, но го съчетавах с нейния режим и месеци наред тя дори не усещаше някаква разлика в ежедневието си.