Здравейте 
От около месец работя в един голям хипермаркет в София.Работата ми се състои в зареждане на стоки в магазина-следя наличността, изкарвам стоки от склада и ги подреждам.
Миналата седмица си бях приготвила да зареждам кафе и отидох към съответната редица стоки.
Там една от колежките ми тъкмо миеше пода.Между нас протече следния диалог.
Аз: Еййй, най-мразя като мия и някой да ми мине по измитото. Извинявай!
Тя (с усмивка): Няма проблем, не се притеснявай.
В същия момент покрай нас мина една клиента, която ме чу какво казвам, обърна се и ме погледна косо.Тъй като реших, че е помислила, че говоря за нея, започнах да се обяснявам (ненужно, ама....).
Аз: Не на Вас, за себе си говорех!
Тя продължи, а аз се заех със служебните си задължения.След няколко секунди обаче се върна и с благ тон ме попита:
Тя: Как е Вашето име?
Аз: Л.....
Тя: От утре няма да сте на работа!
И си замина.
Стана ми мъчно-без вина виновна.Жената беше на възраст, на която спокойно може да ми е майка и се замислих-как щеше да се почувства, ако някой говори така на нейната дъщеря?Отишла съм да работя честно-не вися в социалните, не съм на улица да проституирам.Нямаше да ми е обидно ако наистина я бях нагрубила нея!
Естествено, че "утре" си бях на работа-въпросът е велика ли се почувства, или какво?
Докато съм с униформата не мога нищо да направя-нали клиентът винаги е прав, ОБАЧЕ кварталът й е малък-нито ме знае, нито ме познава, ако съм някоя лабилна ще я причакам утре като дойде да си пазарува и ще я пречукам някъде?
Не съм за тази работа, аз съм много чучвствителна и приемам лично всички дебили, които се изреждат, но нямам избор-имам нужда от заплатата си, така че трябва да ги търпя.
Пускам темата под влияние на емоциите-ще ми е интересно да кажете вашето мнение за ситуацията, да споделите подобен опит, да кажете как бихте реагирали на мое място.
Приятна вечер на всички!
От около месец работя в един голям хипермаркет в София.Работата ми се състои в зареждане на стоки в магазина-следя наличността, изкарвам стоки от склада и ги подреждам.
Миналата седмица си бях приготвила да зареждам кафе и отидох към съответната редица стоки.
Там една от колежките ми тъкмо миеше пода.Между нас протече следния диалог.
Аз: Еййй, най-мразя като мия и някой да ми мине по измитото. Извинявай!
Тя (с усмивка): Няма проблем, не се притеснявай.
В същия момент покрай нас мина една клиента, която ме чу какво казвам, обърна се и ме погледна косо.Тъй като реших, че е помислила, че говоря за нея, започнах да се обяснявам (ненужно, ама....).
Аз: Не на Вас, за себе си говорех!
Тя продължи, а аз се заех със служебните си задължения.След няколко секунди обаче се върна и с благ тон ме попита:
Тя: Как е Вашето име?
Аз: Л.....
Тя: От утре няма да сте на работа!
И си замина.
Стана ми мъчно-без вина виновна.Жената беше на възраст, на която спокойно може да ми е майка и се замислих-как щеше да се почувства, ако някой говори така на нейната дъщеря?Отишла съм да работя честно-не вися в социалните, не съм на улица да проституирам.Нямаше да ми е обидно ако наистина я бях нагрубила нея!
Естествено, че "утре" си бях на работа-въпросът е велика ли се почувства, или какво?
Докато съм с униформата не мога нищо да направя-нали клиентът винаги е прав, ОБАЧЕ кварталът й е малък-нито ме знае, нито ме познава, ако съм някоя лабилна ще я причакам утре като дойде да си пазарува и ще я пречукам някъде?
Не съм за тази работа, аз съм много чучвствителна и приемам лично всички дебили, които се изреждат, но нямам избор-имам нужда от заплатата си, така че трябва да ги търпя.
Пускам темата под влияние на емоциите-ще ми е интересно да кажете вашето мнение за ситуацията, да споделите подобен опит, да кажете как бихте реагирали на мое място.
Приятна вечер на всички!
не с клиентката 
Повечето от въпросните претенции са идвали от жени дето в семейството им никой за нищо не ги бръсне и просто си търсеха повод да се почустват важни. Усмивка, пожелание - „лек ден“ и ги забравям. 