Здравейте,момичета!Рядко пиша тук,повече чета.Въпроса ми е ,как бихте се почувствали,ако винаги са ви делили родителите и то доста явно.А в последствие и внуците.Прекратих контакт,с тях.За което се опитвам да вменят,че вината е в мен.Ако има въпроси ,ще отговарям.Благодаря ,на всички,който ще отговорят.Темата не е за заяждане,а просто как вие бихте постъпили в тази ситуация.
- Публикувана: 3 март 2012, 12:01 ч.
- Последно мнение: 16 март 2012, 09:23 ч.
Как бихте се почувствали
Ако има значение,не живеем заедно.Не сме и финансово зависими от тях.Всичко с мъжът ми сме постигнали.А другото дете е брат близнак,което винаги е слушало мама и тати.И е доста зависим от тях.А аз съм черната овца,която винаги е казвала какво мисли и е отстоявала своето.В последствие,това показно отношение рефлектира и върху моето дете.Пример,викат децата на брат ми и моето,на Коледа да им дадат подаръците.На племенниците 2 лаптопа,на моето книжка.Детето ,се разплака и си го взехме .
Като спомена зависимо дете се замислих,че ние с мъжа ми сме също тотално независими във всяко отношение и финасово и по отношение гледане на децата, а брат му и до ден днешен е зависим въпреки възрасттта си и той е любимеца. Не ме е грижа това,но понякога ми става малко тъжно и криво,че моите деца ги "делят" от другите внуци. Последен пример на именния ден на свекъра големия син с децата си поканен,а ние с нашите деца не! И другия пример, който ме не натъжи, а ме вбеси доста,но както винаги деликатно и търпеливо си мълча и гледам да се справя сама: другите внуци ги водят и вземат от градина и училище, а моето дете не можело. И сама в минусови температута водя каката с бебето на градина.
Но това са най-елементарни примери, има мноооого такива. Но като отговор на въпроса: става ми криво, тъжно, но бързо гледам да разсеям мислите си и се моля и занапред се оправяме сами така добре.
Моите родители никога не са ни делили и се надявам да взема техния пример при отглеждането на нашите деца.
Но това са най-елементарни примери, има мноооого такива. Но като отговор на въпроса: става ми криво, тъжно, но бързо гледам да разсеям мислите си и се моля и занапред се оправяме сами така добре.
Моите родители никога не са ни делили и се надявам да взема техния пример при отглеждането на нашите деца.
Аз бих си казала всичко,с риска да стане скандал,но нищо не бих спестила,и ще прекратя контактите с тези хора,знам,че е трудно,но обидата и мъката е на твой гръб,ти страдаш...Поне след като си кажа всичко,ще съм с чиста съвест пред себе си!
Не мога да повярвам,че има такива родители,честно...
Не мога да повярвам,че има такива родители,честно...
АЗ самата като майка на две деца изобщо не мога да си представя как е възможно човек да дели децата си или да обича едното повече от другото. Наистина, когато едното е в нужда, болно е, има проблеми, трябва да се справи с нещо, пренасочвам вниманието си в по-голяма степен към него, но това е временно. Но дори и в тези моменти засвидетелствам обич и към другото дете, дори му обяснявам защо сега е необходимо да обръщам повече внимание на сестра му и то подхожда с разбиране.
Но има и нещо друго - понякога човек е мнителен или попада под чуждо влияние и си въобразява, че обичат брат му или сестра му повече. Ти сигурна ли си, че не набеждаваш родителите си?
Що се отнася до отношенията на бабите и дядовците към моите деца - ами честно казано безразлично ми е. Свекърва ми предпочита явно децата на сестрата на мъжа ми. Нормално - гледа ги, живеят близо едни до други. Това не ме притеснява, нито пък ревнувам. Това което няма никога да позволя, обаче, е бабите и дядовците да демонстрират предпочитание към едно от моите деца спрямо другото и така да предизвикват напрежение между тях. Знам, че баща ми обича най-много голямата ми дъщеря, но сме се разбрали, че с поведението си никога не бива да пренебрегва другата.
Но има и нещо друго - понякога човек е мнителен или попада под чуждо влияние и си въобразява, че обичат брат му или сестра му повече. Ти сигурна ли си, че не набеждаваш родителите си?
Що се отнася до отношенията на бабите и дядовците към моите деца - ами честно казано безразлично ми е. Свекърва ми предпочита явно децата на сестрата на мъжа ми. Нормално - гледа ги, живеят близо едни до други. Това не ме притеснява, нито пък ревнувам. Това което няма никога да позволя, обаче, е бабите и дядовците да демонстрират предпочитание към едно от моите деца спрямо другото и така да предизвикват напрежение между тях. Знам, че баща ми обича най-много голямата ми дъщеря, но сме се разбрали, че с поведението си никога не бива да пренебрегва другата.
Ако има значение,не живеем заедно.Не сме и финансово зависими от тях.Всичко с мъжът ми сме постигнали.А другото дете е брат близнак,което винаги е слушало мама и тати.И е доста зависим от тях.А аз съм черната овца,която винаги е казвала какво мисли и е отстоявала своето.В последствие,това показно отношение рефлектира и върху моето дете.Пример,викат децата на брат ми и моето,на Коледа да им дадат подаръците.На племенниците 2 лаптопа,на моето книжка.Детето ,се разплака и си го взехме .
Но не мога да си обясня как може от малки да делиш децата си.
Клер ,сигурна съм.Примери много.Брат имал нужда от кола,купи му се.Брат ми имал нужда от печка,климатик,бойлер и т.н.Всичко му се купува.Аз научавам след време,когато някой без да иска се е изпуснал.Чашата преля миналият ден,когато се обадиха и казаха,че прехвърлят техният апартамент и апартамента на баба ми на брат ми.Но не им стигали парите и ако може да дам заем.Търпях достатъчно,казах какво мисля.Че повече внук и дъщеря нямат.Не искам повече нищо общо да имам с тях.Решили са да прехвърлят жилищата,ок.Нищо не съм искала,но са прекалено нагли да искат пари за прехвърлянето.
Jomista,разбирам те много добре.При нас ситуацията е обратна.Моите родители ни делят,а свекърите не делят нито децата,нито внуците.Просто детето ми ще има само една баба и един дядо.И въпреки всичко ,което са сторили се опитват да вменяват вина в мен.Болно ми е,но ми олекна,че нито ще ги видя повече,нито ще ги чуя.
боли до известно време пък после заживявам своя живот колкото и да е трудно.
но ми олекна,че нито ще ги видя повече,нито ще ги чуя.
Real Woman,за себе си нищо не искам.Това делене е още от малки.Боли ме за детето,че толкова показно го делят от др.внуци.Как да обясня ,на едно разплакано дете ,защо баба му и дядо му така постъпват.Примерите са много.Не мога да простя ,това отношение,не към себе си,а към детето ми.
Real Woman,за себе си нищо не искам.Това делене е още от малки.Боли ме за детето,че толкова показно го делят от др.внуци.Как да обясня ,на едно разплакано дете ,защо баба му и дядо му така постъпват.Примерите са много.Не мога да простя ,това отношение,не към себе си,а към детето ми.