Поклон пред загиналите за отечеството и
преживели адът на войната!
И тук ще напиша...
Никак не ми е празнично, ама никак!
Като се замисля, какви са били нашите предци,
а какви сме ние сега, не чувствам никаква гордост, а срам.
Срам, че всички ние сме потомци на славен народ, който се е превърнал
в нищо повече от една пасмина.
Има ли надежда за нас като народ?
С какви чувства посрещате празника?
преживели адът на войната!
И тук ще напиша...
Никак не ми е празнично, ама никак!
Като се замисля, какви са били нашите предци,
а какви сме ние сега, не чувствам никаква гордост, а срам.
Срам, че всички ние сме потомци на славен народ, който се е превърнал
в нищо повече от една пасмина.
Има ли надежда за нас като народ?
С какви чувства посрещате празника?
Но кога ли ще е това? Мен лично много ме радва 3ти март, но това е защото не живея в България. Тук какви празненства падат, специален фестивал има по случая, с народни песни и танци, печено агне, веселба, мартеници, знамена - душата да ти се напълни. Имам чувството че хората като че ли заобичват България едва когато излязат от нея, от далече някак изглежда по-хубава, не се виждат кучешките лайна и корумпираните ченгета. Поне да можеше този дух да се пренесе обратно в България... Отчасти мисля че успява - има много млади хора, завърнали се, с нови идеи, които организират неща и се борят за промяна. Но общо взето отношението към живеещите в чужбина често е враждебно, да ти се отще да се върнеш. Но както и да е, аз лично ще отида на фестивала и ще почета корените си, и ще се порадвам на това че поне някъде българският дух е жив. 
Т.е., не е лошо да помислиш понякога. Ботев е казал Не сме народ, а мърша. Кога - в онези славни години.