"Преди да умра" на Джени Даунам

  • 5 875
  • 12
  •   1
Отговори
  • Мнения: 8 905
"Преди да умра" на Джени Даунам.

Купих си я онзи ден. Днес я свърших.

Честно казано тази книга ме потресе абсолютно. За съжаление само и единствено в отрицателен аспект. Сега като се замисля не се сещам да съм чела друга книга, която да е оставила у мен подобни впечатления.  Thinking
Книгата се води Teen`s books - т.е. подходяща за тийнейджъри. На корицата пише, че е разтърсила тийнейджърите по света. Описва живота на 16-годишно момиче, страдащо от нелечимо заболяване, на което остават няколко месеца живот. Всички сме гледали подобни филми, чели сме подобни книги и знаете как обикновено се представят нещата, че зрителят/читателят да осъзнае красотата на простите неща около себе си, ценността на всеки един миг. И изобщо като цяло подобни книги/филми винаги оставят едно усещане за надежда, за смисъл.

Книгата и мен ме разтърси, но не по начина, по който очаквах.
Авторката определено има писателски талант. Чете се леко.
Но съдържанието й, специално за мен, беше просто потресаващо. Разбира се, описани са всички мечти, които може да има един нелечимо болен човек, но с още по-голяма сила са описани гневът и болката. До най-малка подробност.

Лично у мен книгата предизвика единствено неприятни емоции, подтискащо настроение и тъга. Да, осъзнах красотата на моментите. Но много повече осъзнах преходността на живота.
Не мога да си представя какви мисли и чувства би породила тази книга у един болен човек или у един тийнейджър.  ooooh!

Честно казано, съжалявам,  че я прочетох. Стигнах до края, тъй като до последния момент се надявах поне едно положително нещо да се случи. Общо взето докато четях през цялото време се опитвах да реша дали авторът е повече садист или повече мазохист, че е написал тази книга или е по малко и от двете.

Интересно ми е дали има някой, на когото книгата пък да му е харесала?!

# 1
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Не можа да ме трогне тази книга. Да, вярно, тематиката й е тежка, но начинът на писане, както и емоциите на героинята не можаха да ме разчувстват. Стигнах до половината и зациклих. Може би, защото не съм тийнеджър, затова не можах да прочувствам болката на героинята. Лековато ми звучеше всичко.

# 2
  • София
  • Мнения: 1 352
Не съм чела книгата, най-вероятно няма и да я прочета. Четейки поста ти обаче се запитах, какъв оптимизъм за Бога очакваш в история за неизлечима болест и смърт?! В болестта няма красота, има само ярост, гняв че ти се случва това и точно на теб. Има отчаяние, озлобление и безкрайна тъга...

# 3
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Да съм писала някъде, че очаквам оптимизъм? "Отива една жена на лекар" също не е сантиментална мелодрама, но е далеч по-убедително написана.

# 4
  • София
  • Мнения: 1 352
Коментарът ми беше насочен към авторката на тема във връзка с това:

тъй като до последния момент се надявах поне едно положително нещо да се случи.


За друго не мога да изразя мнение.

# 5
  • Мнения: 8 905
Gercho, не си чела книгата, но ми правиш задълбочен анализ на всяка дума!  Shocked Rolling Eyes
Няма да навлизам в подробности - омръзна ми от такива екземпляри из форума.

За Бога, хора, пишете, когато наистина имате какво да кажете по темата, а не за да се намирате на работа!

# 6
  • Пловдив
  • Мнения: 1 443
utro77, влизам с удоволствие в този форум, всъщност само тук чета и пиша. Атмосферата е спокойна и дружелюбна. Но тонът ти е меко казано странен и нетипичен за тук. Не се въздържах да коментирам, въпреки че призоваваш За Бога, хора, пишете, когато наистина имате какво да кажете по темата, а не за да се намирате на работа!

# 7
  • Мнения: 8 905
Буб, не разбрах какво точно имаш да кажеш по темата!

# 8
  • Мнения: 47 898
А аз само да благодаря че споделяш мнение
Не обичам да чета книги, които ме натоварват, имам си достатъчно грижи, и тази определено ще я пропусна

# 9
  • Мнения: 0
@utro77 е мога да кажа, че съм на 16.. прочетох книгата по препоръка на една приятелка, която каза, че е много хубава. Днес я прочетох. Може да не е една от най-веселите книги, които съм чела, но и самото заглавие го показва. Какво очакваш от книга със заглавие "Преди да умра" и уточнение в резюмето, че Теса е неизлечимо болна? И аз бих изпитала гняв и болка, ако ми съобщят, че ми остават месеци "живот". Та кой не би се ядосал, когато просто ей така, някой определя колко ще живееш и колко ще страдаш. Когато трябва да умреш без дори да си изпитал любов, щастие, радост, мъка, тъга. Според мен книгата е страхотна! Човек си дава сметка за важните неща, чак когато животът си отива пред очите му. Тази книга показва, че именно моментите на радост, щастие, любов и усмивки са важни! Защото макар и неизлечимо болна, точно  тези моменти карат Теса да забрави коварната си болест!  Също така книгата дава ценен урок.. а именно да цениш моментите и хората, които винаги ще са до теб! Така че ГОРЕЩО препоръчвам на всеки, който чете това да я прочете и да се огледа! Да се огледа дали правилните хора са до него и дали изживява моментите, а не просто да "живее" монотонно, забързан в ежедневието си! Но какво ли разбирам.. та аз съм само на 16! :}

Последна редакция: ср, 18 юли 2012, 16:11 от bo0oring

# 10
  • Разпиляна във въображението
  • Мнения: 24 439
И аз харесах книгата само в определени няколко момента. Сега като се връщам назад и се замислям мисля, че и не бих я препоръчала.

# 11
  • Мнения: 1
На 14 съм и мисля, че книгата е просто уникална и бих я препоръчала на всеки! Не знам дали е до възрастта, но не мисля, че има нещо общо. На някои им харесва и си изплакват очите, други остават само с негативни емоции и не им харесва изобщо.. Може би си е до човека. Но все пак не съм съгласна с това, че нямало хубави неща, които да са се случили.. Напротив, има! И са толкова много! Моментите с Адам, с баща ѝ, с майка ѝ, с брат ѝ, със Зоуи.. За мен са наистина много,  но се балансират постоянно. Както и да е, чете се бързо и ви я препоръчвам!

# 12
  • Мнения: 1
Виждам, че сте потресена, но истината не винаги е лустросана, за да е удобна. Човек, който не е виждал смъртта всяка вечер заспивайки, няма никога да разбере защо е написана тази книга. Няма как да очаквате позитивни емоции, когато едно дете се бори с левкемия. Даже доста е спестено. Има хора, които никога няма да чуят диагноза "рак" и те са щастливци, и ще си останат просто потресени от това, което други е трябвало да преживеят.  Бъдете здрава!

Общи условия

Активация на акаунт