Купих си я онзи ден. Днес я свърших.
Честно казано тази книга ме потресе абсолютно. За съжаление само и единствено в отрицателен аспект. Сега като се замисля не се сещам да съм чела друга книга, която да е оставила у мен подобни впечатления.
Книгата се води Teen`s books - т.е. подходяща за тийнейджъри. На корицата пише, че е разтърсила тийнейджърите по света. Описва живота на 16-годишно момиче, страдащо от нелечимо заболяване, на което остават няколко месеца живот. Всички сме гледали подобни филми, чели сме подобни книги и знаете как обикновено се представят нещата, че зрителят/читателят да осъзнае красотата на простите неща около себе си, ценността на всеки един миг. И изобщо като цяло подобни книги/филми винаги оставят едно усещане за надежда, за смисъл.
Книгата и мен ме разтърси, но не по начина, по който очаквах.
Авторката определено има писателски талант. Чете се леко.
Но съдържанието й, специално за мен, беше просто потресаващо. Разбира се, описани са всички мечти, които може да има един нелечимо болен човек, но с още по-голяма сила са описани гневът и болката. До най-малка подробност.
Лично у мен книгата предизвика единствено неприятни емоции, подтискащо настроение и тъга. Да, осъзнах красотата на моментите. Но много повече осъзнах преходността на живота.
Не мога да си представя какви мисли и чувства би породила тази книга у един болен човек или у един тийнейджър.
Честно казано, съжалявам, че я прочетох. Стигнах до края, тъй като до последния момент се надявах поне едно положително нещо да се случи. Общо взето докато четях през цялото време се опитвах да реша дали авторът е повече садист или повече мазохист, че е написал тази книга или е по малко и от двете.
Интересно ми е дали има някой, на когото книгата пък да му е харесала?!