Имаме ли наистина избор?

Здравейте момичета.Съвсем отначалото се застраховам, че темата ми е предимно за тези, които работят от сутрин до вечер и имат семейства и деца. От доста време насам имам чувството, че някой просто ограбва живота ми съвсем неусетно. След прекараните 7 часа на работа и почти 3 в път, ми остават 3-4 часа със семейството, в които трябва да се приготвя вечеря, да се погледнат домашните, все нещо да се свърши и вкъщи. Времето е повече от малко, непълноценно, недостатъчно, но това е времето, което имам всеки ден със семейството си.  Чудя се колко много хора се опитват да бъдат перфектнати навсякъде и колко сме горди понякога, че графикът ни е толкова натоварен, а ние успяваме да се справим поне донякъде с всичко, а колко е жалко..На каква цена е всичко това.. Говори се непрекъснато за увеличаване на пенсионната възраст, майчинството в много страни е по-малко от една година. годишните отпуски в Америка,, поне за Канада знам със сигурност са две седмици в общия случай и след години стаж се увеличават. Докъде бихме могли да стигнем..Ние приемаме модела на обществото често като единствен, но той никога не е. Чудя се дали хората в бъдещето ще бъдат по-свободни, дали ще ни съжаляват, или ще са  по-зле от нас. Кой  вменява този модел, в който имаме възможност да отгледаме децата си между другото..След хиляди усилия щастливи и обнадеждени си купуваме къща, а си купуваме още по-голяма зависимост . И в цялата тази гадост някак все ти се натрапва идеята, че имаш избор, а нямаш. ПОнякога наистина ми е мъчно, иска ми се да живея в съвсем друго време, с други нагласи и други акценти. Човекът и неговото щастие никога не са били в центъра на механизмите, управляващи този свят. Колкото и утопично и наивно да звучи и изглежда, чувството, че има и други като мен, които се чувстват подобно, би ме зарадвало.