Аборт :(((

  • 9 221
  • 73
  •   1
Отговори
  • Мнения: 11
Здравейте! Нова съм във форума, но просто наистина имам нужда да поговоря с някого.
На 20г. съм и съм студентка в чужбина. Откакто съм тук, се виждам с едно момче, нямаме сериозна връзка (излизаме, споделяме си и правим секс). Откакто се помня, винаги съм искала да имам сериозна връзка, но просто не се получава. Винаги сме правили секс с презерватив, но последния път усетих, че нещо стана с презерватива и затова на следващия ден си купих хапчето, което е срещу нежелана бременност и се пие до 72 часа след полов акт. Изпих го, но явно не е подействало. Цикълът ми закъсня с повече от седмица, направих си 4 теста за бременност и всички бяха позитивни. Днес бях на лекар и съм бременна в 6-тата седмица. Моето решение е да направя аборт, което ме съсипва!
Знам, че много от вас ще ме упрекнат, аз също се упреквам. Затова ще ви дам малко предистория. Откакто съм тук (вече 2 години), станах много нещастна, просто защото няма с кого 1 дума да си кажа. Хората тук са много студени, опитвала съм много пъти да се приобщя, но те просто не допускат много-много чужденци, защото собствената им страна е пренаситена от най-различни етноси. Аз не съм единствената чужденка, която го казва. Може би именно затова, съдбата ме срещна с една моя състудентка. Познавам доста българи, но на тях не мога да разчитам за нищо. Общо взето, единствените ми близки хора тук са момчето, от което съм бременна, и приятелката ми от университета.
Миналата година родителите ми се разведоха. Не се разбирам с майка ми, тя не ми звъни, не ме търси. Никога не се е държала с мен, както майка с дъщеря. Винаги е говорила лошо за мен пред хората, имало е случаи, когато е избухвала (тя е алкохоличка) и ме е душила. Знам колко важна е ролята на майката в живота на едно момиче (на всяко дето като цяло). Но аз не съм от късметлийките, които са приятелки с майки те си. Никога не съм срещнала нейната подкрепа или одобрение, а винаги съм била отлична ученичка, вкъщи аз съм чистила навсякъде, докато тя е била по кафенета с приятелки. Доста се отдалечих от темата, но просто исках да обясня колко ми е трудно в избора, който правя. За да обобщя, искам да кажа, че откакто съм в чужбина, винаги съм мечтала да срещна някого, с когото да говоря за всичко, да си споделям с някого, дори някаква животинка да си взема, колкото да не съм толкова самотна. Често съм си мислела колко хубаво би било, ако си имам детенце, което да обичам с цялото си сърце и за което да се грижа. Но просто съм все още студентка, нямам сигурен човек до себе си, а баща ми не мисля, че ще ме разбере.
Затова когато разбрах, че съм бременна, изпитах смесени чувства. Момчето, от което съм бременна, ме попита какво искам да правя. Но едва ли, ако бях казала, че искам да задържа бебето, щеше да ме подкрепи. Откакто знам, че съм бременна (1 седмица вече), с него съм говорила само по телефона. Той знае, че няма на кого да споделя и няма с кого да говоря за това, и каза, че мога да говоря с него, но в същото време се държи ужасно. Постоянно проявява съмнения, че бебето не е негово, а аз не съм спала с друг. Постоянно ми казва, че се оплаквам и т.н. Не спира да говори как отива на баскетбол, кой клуб ще посети през уикенда, къде ще ходи и т.н., сякаш аз не съществувам. Не проявява никакво разбиране към положението, в което съм изпаднала. В смисъл, аз съм от хората, които когато видят, че са нежелани, не се натрапват. Той ми пише почти всеки ден как съм, но не мисля, че наистина го интересува. Което ме убива, защото наистина ми е много тежко, а няма с кого да споделя за това, а той е единственият човек, който знае за бременността ми. Когато единственият човек, с когото мога да говоря, се държи гадно с мен и проявява съмнения, е много гадно. А аз наистина го преживявам много тежко, защото бебето е на 6 седмици, вече има сърчице, започнало е да се развива. Мисълта да убия това невинно същество, ме съсипва.  Cry Cry Cry  Cry Cry  Толкова много искам това бебе, но нямам избор! Човекът, когото трябва да ме подкрепи в този момент, не му пука. Нямам с кого да говоря, няма на кого да споделя... Знам, че никой от семейството ми няма да одобри бременността ми. Затова реших да направя аборт. Тъй като съм в 6-тата седмица, имах право на избор и реших да направя аборт, който става с хапчета. Днес бях на лекар и взех първото хапче, което е за спиране на развитието на бременността. Утре трябва да взема другите хапчета, които са премахване на плода. Изплашена съм и в същото време адски тъжна. Поне майка ми да беше с мен в този труден момент, но не мога да разчитам на нея. Момчето, с което правих секс, не е дошло нито веднъж да ме види, само си пишем смс-и, дори не ми е звънял. В чужда страна съм, в която не познавам почти никого. А в този труден момент, ми се искаше да има някой, който да дойде с мен, да ме изслуша... Не мога да спра да плача, откакто научих, че съм бременна... Мисълта, че в мен се заражда живот, че може би това бебе има своята съдба, а аз ще отнема живота му, ме убива.....  Cry Cry Cry Cry Cry Наистина съм много объркана. Съжалявам, ако по някакъв начин съм нарушила правилата с тази тема, но просто имах нужда да бъда изслушана. Благодаря предварително на всеки, който е отделил от времето си да прочете историята ми.  Cry Cry Cry Cry Cry Cry Cry Cry Cry Cry Cry Cry

Последна редакция: чт, 01 мар 2012, 20:02 от wonderland1

# 1
  • Мнения: 646
Не знам какво да те посъветвам, но не се отчайвай.По-добре сега аборт отколкото до живот да се чудиш как да осигуриш на това дете дом, храна и т.н. и то да страда.Знам, че ти е много тежко и ще ти трябва време да се съвземеш.Повярвай ми ще дойде и твоят момент , когато ще имаш до себе си стабилен и обичащ те мъж и ще очаквате с нетърпение вашето детенце  Hug Hug Hug

# 2
  • Мнения: 3 242
Хей , не знам какво да ти кажа но искрено ти съчуствам ! Желая ти всичко да мине без проблеми и дано повече не ти се налага да имаш такива премеждия.
Колкото за момчето , нормално е да реагира така , все пак е твърде млад а мъжете в тази възраст определено не мислят за бебета. Сиггурна съм ,че и на него не му е лесно но просто не ти го казва. Хубаво е да имаш поне неговата подкрепа , но ако не я получиш можеш да си направиш сметка що за приятел ти е ...

# 3
  • Мнения: 11
Много благодаря за отзивите ви!
Относно момчето, той е на 24г., не е толкова малък и незрял, завършил е право. Просто осъзнавам, че наистина не му пука. Затова си правя сметка в бъдеще за него. Благодаря ви!  Hug

# 4
  • Мнения: 3 242
Повярвай ми на 24 мъжете изобщо не мислят за бебета и сериозни връзки Simple Smile Както и да е , вярвам че
ще се справиш и без него и скоро ще срещнеш човека който да му пука за теба , а до тогава умната и помисли за друг вид контрацепция:)
п/с  в коя държава си ?

# 5
  • Мнения: 11
Повярвай ми на 24 мъжете изобщо не мислят за бебета и сериозни връзки Simple Smile Както и да е , вярвам че
ще се справиш и без него и скоро ще срещнеш човека който да му пука за теба , а до тогава умната и помисли за друг вид контрацепция:)
п/с  в коя държава си ?

Не е въпрос дали му е до бебета или не. Просто да прояви разбиране, да дойде да поговорим, той много добре знае, че не искам нищо от него!
В Англия съм.

# 6
  • Мнения: 646

Не е въпрос дали му е до бебета или не. Просто да прояви разбиране, да дойде да поговорим, той много добре знае, че не искам нищо от него!


Кажи му го това, че искаш само да поговорите и да те подкрепи и нищо друго.На мъжете в такива ситуации мисленето не им се отдава много много.Пък и може и на него да му е тежко и просто да не знае , какво да направи в случая.

# 7
  • Мнения: 11
Казала съм му, но както казах, когато видя, че досаждам или че съм нежелана, не се натрапвам повече. Просто наистина съжалявам за това бебе  Cry

# 8
  • Мнения: 11
Много благодаря на всички за подкрепата! Наистина го оценявам!!!  Hug

# 9
  • Плевен
  • Мнения: 1 014
wonderland1, взела си вече решение, приеми го и не се обвинявай. Просто си наложи да не се измъчваш и не мисли за това. Знам, че е лесно да се каже отстрани, но наистина си го наложи. Ако разчиташ някой друг да ти съчувства, разочарованието ти ще се задълбочи. Дори и другите хора да съпреживяват с теб е трудно да се поставят на твое място.
Нищо толкова страшно не се е случило.
Не мисли за аборта, като за убийство, като за бебе което си лишила от живот, от любов и т.н. Не си мисли никога какво щеше да е, ако си запазила бременността, ако родиш...
Ако задълбаеш във всичко това, ще си навредиш ужасно. Това е бременност в 6 седмица. И без това развитието и е неясно.
Както са ти казали ще срещнеш подходящ човек, ще имаш бебе и семейство.
Миличка, спри да се самонавиваш, не отнемаш ничии живот. Не мисли твърде идиалистично по въпроса. Просто приеми, че такъв е живота, случват се какви ли не неща, гледай по философски на всичко и ще ти олекне скоро.
И пак ти казвам нищо чак толкова страшно не се е случило. Hug

# 10
  • Мнения: 150
Миличка, не искам да си представям какво ти е! ... Но заради себе си трябва да загърбиш тази страница, опитай се да не мислиш за случващото се в момента. Знам, че е трудно, но няма начин. А и помисли си - не искаш ли един ден да имаш деца с татко, който да е пълноценен? Бъди сигурна един ден и това ще стане! Купи си книга и си постави правило да я четеш, без да се разсейваш - на мен това мн ми помага. Ако продължаваш да мислиш за това ще се побъркаш.  И знай, че трябва да си пазиш нервите, животът е пред теб и хубавите мигове тепърва предсоят!   Прегръщам те силно!   bouquet

# 11
  • Мнения: 11
Много благодаря за съветите!!!  Hug Hug Hug

# 12
  • Мнения: 193
От начина, по който си написала поста си личи, че си много зряла и здравомислеща. А от това, че се чувстваш зле сега, личи че си добър човек. Никой не знае защо се случват такива гадни неща на добрите хора.
Съжалявам, че нямаш някой близък, с който да споделиш, но понякога е дори по-успокояващо просто да споделиш с непознат (например във форум). Бременността и всичко свързано с нея според мен е нещо, което жената сама изживява, без значение кой знае.
Аз също имам един аборт в 7ма седмица (по медицински причини) и мога да кажа, че въпреки, че имах и много приятели и човек до себе си сама си го изживях. А един мъж си е мъж и на 24 и на 54 никога няма да разбере какво ти е и няма да може да те подкрепи както искаш. Ще напиша едно клише, но съм сигурна, че е подходящо:
"Това, което не те убива, те прави по-силен"
Пожелавам ти всичко да мине бързо, без усложнения и скоро дори да не се сещаш за случилото се Simple Smile

# 13
  • Мнения: 4 954
За съжаление имам познати, които е трябвало да направят подобни тежки решения. Не е лесно и травмите са дълбоки, затова съветът ми е да се консултираш и с психолог. Българите обикновено сме толкова свикнали да говорим с приятели, че забравяме за тази възможност. Очевидно имаш нужда да поговориш и споделиш болката си, иначе нямаше да пишеш в този форум. Имаш нужда от човек до себе си, който да те изслуша. Провери дали в болницата, която посещаваш, не се предлагат такива услуги. Обикновено са безплатни за пациенти преживели тежък шок като теб. Преди години, докато бях в чужбина, ми се случи нещо наистина неприятно, тогава като теб се затворих в себе си, не казах на никого, не потърсих и професионална помощ. Сега съжалявам, че не съм го направила.

# 14
  • Мнения: 3 242
Психолога след аборт я Англия е безплатен. АКо пипиташ сестрата в отделението ще ти обясни как да се свържеш с него.
И горе главата  Hug

Общи условия

Активация на акаунт