На 20г. съм и съм студентка в чужбина. Откакто съм тук, се виждам с едно момче, нямаме сериозна връзка (излизаме, споделяме си и правим секс). Откакто се помня, винаги съм искала да имам сериозна връзка, но просто не се получава. Винаги сме правили секс с презерватив, но последния път усетих, че нещо стана с презерватива и затова на следващия ден си купих хапчето, което е срещу нежелана бременност и се пие до 72 часа след полов акт. Изпих го, но явно не е подействало. Цикълът ми закъсня с повече от седмица, направих си 4 теста за бременност и всички бяха позитивни. Днес бях на лекар и съм бременна в 6-тата седмица. Моето решение е да направя аборт, което ме съсипва!
Знам, че много от вас ще ме упрекнат, аз също се упреквам. Затова ще ви дам малко предистория. Откакто съм тук (вече 2 години), станах много нещастна, просто защото няма с кого 1 дума да си кажа. Хората тук са много студени, опитвала съм много пъти да се приобщя, но те просто не допускат много-много чужденци, защото собствената им страна е пренаситена от най-различни етноси. Аз не съм единствената чужденка, която го казва. Може би именно затова, съдбата ме срещна с една моя състудентка. Познавам доста българи, но на тях не мога да разчитам за нищо. Общо взето, единствените ми близки хора тук са момчето, от което съм бременна, и приятелката ми от университета.
Миналата година родителите ми се разведоха. Не се разбирам с майка ми, тя не ми звъни, не ме търси. Никога не се е държала с мен, както майка с дъщеря. Винаги е говорила лошо за мен пред хората, имало е случаи, когато е избухвала (тя е алкохоличка) и ме е душила. Знам колко важна е ролята на майката в живота на едно момиче (на всяко дето като цяло). Но аз не съм от късметлийките, които са приятелки с майки те си. Никога не съм срещнала нейната подкрепа или одобрение, а винаги съм била отлична ученичка, вкъщи аз съм чистила навсякъде, докато тя е била по кафенета с приятелки. Доста се отдалечих от темата, но просто исках да обясня колко ми е трудно в избора, който правя. За да обобщя, искам да кажа, че откакто съм в чужбина, винаги съм мечтала да срещна някого, с когото да говоря за всичко, да си споделям с някого, дори някаква животинка да си взема, колкото да не съм толкова самотна. Често съм си мислела колко хубаво би било, ако си имам детенце, което да обичам с цялото си сърце и за което да се грижа. Но просто съм все още студентка, нямам сигурен човек до себе си, а баща ми не мисля, че ще ме разбере.
Затова когато разбрах, че съм бременна, изпитах смесени чувства. Момчето, от което съм бременна, ме попита какво искам да правя. Но едва ли, ако бях казала, че искам да задържа бебето, щеше да ме подкрепи. Откакто знам, че съм бременна (1 седмица вече), с него съм говорила само по телефона. Той знае, че няма на кого да споделя и няма с кого да говоря за това, и каза, че мога да говоря с него, но в същото време се държи ужасно. Постоянно проявява съмнения, че бебето не е негово, а аз не съм спала с друг. Постоянно ми казва, че се оплаквам и т.н. Не спира да говори как отива на баскетбол, кой клуб ще посети през уикенда, къде ще ходи и т.н., сякаш аз не съществувам. Не проявява никакво разбиране към положението, в което съм изпаднала. В смисъл, аз съм от хората, които когато видят, че са нежелани, не се натрапват. Той ми пише почти всеки ден как съм, но не мисля, че наистина го интересува. Което ме убива, защото наистина ми е много тежко, а няма с кого да споделя за това, а той е единственият човек, който знае за бременността ми. Когато единственият човек, с когото мога да говоря, се държи гадно с мен и проявява съмнения, е много гадно. А аз наистина го преживявам много тежко, защото бебето е на 6 седмици, вече има сърчице, започнало е да се развива. Мисълта да убия това невинно същество, ме съсипва. Толкова много искам това бебе, но нямам избор! Човекът, когото трябва да ме подкрепи в този момент, не му пука. Нямам с кого да говоря, няма на кого да споделя... Знам, че никой от семейството ми няма да одобри бременността ми. Затова реших да направя аборт. Тъй като съм в 6-тата седмица, имах право на избор и реших да направя аборт, който става с хапчета. Днес бях на лекар и взех първото хапче, което е за спиране на развитието на бременността. Утре трябва да взема другите хапчета, които са премахване на плода. Изплашена съм и в същото време адски тъжна. Поне майка ми да беше с мен в този труден момент, но не мога да разчитам на нея. Момчето, с което правих секс, не е дошло нито веднъж да ме види, само си пишем смс-и, дори не ми е звънял. В чужда страна съм, в която не познавам почти никого. А в този труден момент, ми се искаше да има някой, който да дойде с мен, да ме изслуша... Не мога да спра да плача, откакто научих, че съм бременна... Мисълта, че в мен се заражда живот, че може би това бебе има своята съдба, а аз ще отнема живота му, ме убива..... Наистина съм много объркана. Съжалявам, ако по някакъв начин съм нарушила правилата с тази тема, но просто имах нужда да бъда изслушана. Благодаря предварително на всеки, който е отделил от времето си да прочете историята ми.