Вече е на 1г.и 8м., а се носим по цяла нощ!

  • 2 092
  • 30
  •   1
Отговори
  • Мнения: 34
Здравейте, момичета! Искам да ви помоля за съвет.Дъщеря ми е на 1г.и 8м. и от както се е родила до сега се приспиваме с носене на ръце, а също и през нощта се буди по няколко пъти, пийва водичка и пак си иска носене...Понякога се носим по 30-40мин напред-назад, докато заспи и я оставя...Ако не е заспала хубаво, щом усети че я оставям, скача, почва да плаче и да протяга ръце. Не мислете, че съм я разглезила от лесно...имашеза малко, ако не на  много силни колики, които ни хванаха още в родилното, и приключиха към 5-ти месец, но до тогава плачеше по цял ден (буквално) и нямаше начин да заспи дори за малко ако не е гушната. Та така..постепенно я докарахме до тук... Пропуснах да кажа, че съм опитвала да я оставя да плаче в леглото, но този номер не минава...не спира да плаче и да се захласва. Ако някой се е сблъсквал с подобен проблем, помагайте моля ви!!!

# 1
  • София
  • Мнения: 2 049
А вариант ли е да я гушкаш седнала или легнала до нея? Непременно ли иска да я разнасяш?

# 2
  • Мнения: 27 524
Ох, аз на такива мъки не бих се подложила, честно. Много трудно ще я отучиш, хем е голяма, хем почти две години е била разнсяне, сега няма да разбере защо вече не може. Но и определно така не може да се продължава, вие да не сте роботи. Аз съм твърдо против такива изтезания за родителите.
Просто не знам какъв съвет да ти дам. Опитай да лягате двете в едно лелго. Пак не е хубаво така да свиква, но поне няма да ти тежи. Обясни й, че не може повече така да се носите, защото е голяма и тежка, все нещо ще разбере.
И все, ако я оставиш, ще плаче, ще плаче, но всяка вечер времето на плача ще намалява и накрая ще спре. Аз бих заложила на този по-драстичен метод, защото другото ще са само леки отклонения и дългомесечни свиквания.  Tired

# 3
  • София, център
  • Мнения: 3 455
Опитай да спиш с нея на едно легло.
Тя ще те усеща, че си до нея, на теб няма да ти се налага да ставаш и да си разбиваш съня.
Белким се наспите и двете.
Де да знам и аз.

# 4
  • софия
  • Мнения: 2 140
Синът ми беше по същия начин.Имаше силни колики и постоянно го носехме на ръце,докато не му се превърна в навик,да го приспиваме така.Но към 9-ия му месец започнах да го приспивам на спалнята и после го премествах.В началото беше зор и голяма съпротива,но със галене,тананикане и гушкане,стана работата.
Успех ти желая!

# 5
  • Мнения: 34
Благодаря ви за отговорите, момичета:) Фъстъка не приема гушкане без носене, веднага следва съпротива...Sad А спането в едно легло..не помага..понякога когато я нося мн време и не иска да я оставям, успявам да легна на спалнята, а тя върху мен, след което като заспи дълбоко я слагам до мен..обаче в повечето случай по някое време се надига с рев и ми сочи пътеката, да ставам и да я нося... Лошото е, че в последно време не дава на баща и да я носи през нощта..иска само мен "Мама, мама.." и това е..Пищи докато не я взема. И аз вече давам на късо...днес така ме боли гърба, че е двам я приспах на обяд. Но да ми е жива и здрава...надявам се някак да го израсте, въпреки че от тази позиция ми се струва невъзможно...

# 6
  • Мнения: 98
Не се притеснявай мила,ние бяхме много по зле.Синът ми имаше колики до 1,4 месеца(докато не спряхме с АМ) и също се налагаше да го приспивам на ръце,събуждаше се по 10 пъти на нощ и само гушкане помагаше.Постепенно трябва да променяш изградените Ви навици. При нас-ние с баща му вечер(доста време преди лягане) го слагахме на нашия креват и играехме с него докато се измори и не заспи сам. Следобедното заспиване ми беше по голям проблем,но го реших,като го извеждам навън всеки ден,правим дълги разходки,доста играе и така се изморява и заспива сам.Изчакай още малко и ще видиш,че ще порасне и  сама няма да иска да я гушкаш.(при нас зъбите бяха основната причина за гушкането,след коликите)

# 7
  • Мнения: 34
Не се притеснявай мила,ние бяхме много по зле.Синът ми имаше колики до 1,4 месеца(докато не спряхме с АМ) и също се налагаше да го приспивам на ръце,събуждаше се по 10 пъти на нощ и само гушкане помагаше.Постепенно трябва да променяш изградените Ви навици. При нас-ние с баща му вечер(доста време преди лягане) го слагахме на нашия креват и играехме с него докато се измори и не заспи сам. Следобедното заспиване ми беше по голям проблем,но го реших,като го извеждам навън всеки ден,правим дълги разходки,доста играе и така се изморява и заспива сам.Изчакай още малко и ще видиш,че ще порасне и  сама няма да иска да я гушкаш.(при нас зъбите бяха основната причина за гушкането,след коликите)

Наистина се надявам, че когато зъбките поникнат нещата ще се успокоят, но от друга страна ме е страх, че това с нощното носене (което всъщност е по-големия проблем), ще и остане един добре утвърден "удобен" навик, от който няма да се отървем така лесно.

# 8
  • Мнения: 14 478
 В Спок пише за такива случаи и доктора съветва да се оставя детето само и да плаче, като се засича по часовник колко плаче. Според него всеки следващ път ще плаче по-малко. Все пак детето трябва в един момент да разбере, че родителя не може да задоволява всеки каприз. Звучи жестоко, но и самата ситуация е жестока за родителите.
Ние имахме подобен проблем с голямата като беше на 1 годинка и я оставях да плаче-плакала е 30 минути без да спира и то се дере от яд. Чуствах се ужасно-като инквизитор. Седях при нея - пеех, давах играчки-голяма борба беше, но се отучи от друскането и държенето постоянно на ръце.

# 9
  • Мнения: 34
В Спок пише за такива случаи и доктора съветва да се оставя детето само и да плаче, като се засича по часовник колко плаче. Според него всеки следващ път ще плаче по-малко. Все пак детето трябва в един момент да разбере, че родителя не може да задоволява всеки каприз. Звучи жестоко, но и самата ситуация е жестока за родителите.
Ние имахме подобен проблем с голямата като беше на 1 годинка и я оставях да плаче-плакала е 30 минути без да спира и то се дере от яд. Чуствах се ужасно-като инквизитор. Седях при нея - пеех, давах играчки-голяма борба беше, но се отучи от друскането и държенето постоянно на ръце.
Ох...чела съм такива неща и може би този начин помага...но от друга страна си мисля...Ами ако я боли от зъбките,ако наистина има нужда от повече внимание, а аз не и го дам... Ако макар все още толкова малка изгуби доверието си в мен - че аз не съм там когато има нужда от мен.Незнам дали един такъв драстичен метод няма повече да навреди на психиката на детето, отколкото да помогне.... И най-вече дали аз имам психиката да го направя.А може и да съм прекалено мекушава:) 

# 10
  • София
  • Мнения: 1 552
По-добре опитай постепенно да я отучиш, а не внезапно и драстично.

Ще си позвoля да копирам поста на друга потребителка от тази  тема:

Лошо е свикнало детенцето от самото начало и сега ще ви отнеме време да се отучите, но не е безнадежно! Мисля, че стратегията на Лулу25 е най-хубавата. Според мен трябва да се случат няколко неща, за да започне да се поуспокоява детенцето:
1. Трябва да познава креватчето си и да го свързва с нещо позитивно, а не да си мисли, че това е мястото, на което го изоставят. За целта може да го слагаш вътре да си играе през деня, когато е в добро настроение, първо само за мъничко, после за все по-дълго време. Не чакай да се разреве, за да го извадиш, вземай детето оттам, докато е още весело.
2. Въведете вечерен ритуал за приспиване, който да е удобен за теб и релаксиращ за дъщеричката ти. Само като пример - къпане, преобличане на приглушена светлина, гушкане и заспиване. Или каквото на вас ви е удобно и обичайно, важното е да се повтаря всеки ден в еднаква последователност. Нека трае поне 20 минути, за да има време детето да намали оборотите и да се настрои на заспиване.
3. Много е важно да се улучи моментът кога да я сложиш да спинка - да не е вече преуморена и превъзбудена. Нека ритуалът по заспиването да започне при появата на първите й симптоми за сън - търкане на очичките, първите прозявки, първите отнесени погледи. Не чакай дълго, ако този момент отмине, после детето се упоскоява много по-трудно.
4. Тъй като тя е свикнала, че ритуалът по приспиването задължително вклюва няколко елемента: мама, която я гушка (т.е. човешка близост), клатене/люшкане (т.е. движение, а не покой), ще трябва един по един да елиминирате тези елементи, но не едновременно и рязко! Може да започнете например с люшкането - гушкай я за заспиване, но постепенно преминавай към по-статични стойки. Въведи и спазвай вечерния ритуал, който да завършва все по-близо до креватчето й. Ще отнеме със сигурност седмици, защото на 10 месеца детето вече съвсем осъзнато очаква от теб определен тип поведение, и когато ти променяш правилата, тя е объркана и плаче, надявайки се да се върнеш към обичайното за нея.
Нека на края на етапа с приключване на люшкането тя да заспива в ръцете ти, докато двете седите на стол или диван до леглото й. Следващият етап би бил, когато се онася, да я поставяш в креватчето, и да оставаш до нея, докато не заспи дълбоко и окончателно (да мине първата фаза на съня, през която още очичките мърдат под клепачите). Ако се събуди и разплаче, я гушваш да се успокои, и пак лека полека я оставяш. Важно е да си до нея, за да не се чувства изоставена, ако отвори очички! Малко по малко можеш да започваш да отдалечаваш стола си от леглото. Ако поставянето в леглото самичка много я травмира, лягай с нея. Когато започне да приема новото място за сън, можеш лека полека да увеличаваш дистанцията....
Допускам, че звучи ужасно сложно и много продължително като време за изпълнение, но не вярвам да има вълшебно решение, което да подейства от днес за утре. Детенцето си има изграден навик и е нужно време и разбиране, за да може той да бъде променен. Оставянето да плаче допълнително е разрушило доверието между вас и тя вероятно сега изпитва ужас да се отдели вечер от теб, за да не я изоставиш. Според мен с много обич и търпение ще стане! Радвай се на всеки малък напредък и не мисли още колко много остава, докато се разделите с кофти навика!
Трябва да кажа, че този план за действие не съм го измислила аз. Взех го от книгата на Трейси Хог - Tracy Hogg - "The Baby whisperer solves all you problems". По нея гледахме сина си и сега ще повторим с Номер 2, живот и здраве. Предлага разумен и умерен подход в отглеждането на децата, с минимален стрес за всички участващи - но без чудеса, защото такива рядко се случват. Успех!   bouquet

Последна редакция: ср, 29 фев 2012, 22:58 от Flip

# 11
  • София
  • Мнения: 2 049
В Спок пише за такива случаи и доктора съветва да се оставя детето само и да плаче, като се засича по часовник колко плаче. Според него всеки следващ път ще плаче по-малко. Все пак детето трябва в един момент да разбере, че родителя не може да задоволява всеки каприз. Звучи жестоко, но и самата ситуация е жестока за родителите.
Ние имахме подобен проблем с голямата като беше на 1 годинка и я оставях да плаче-плакала е 30 минути без да спира и то се дере от яд. Чуствах се ужасно-като инквизитор. Седях при нея - пеех, давах играчки-голяма борба беше, но се отучи от друскането и държенето постоянно на ръце.
Ох...чела съм такива неща и може би този начин помага...но от друга страна си мисля...Ами ако я боли от зъбките,ако наистина има нужда от повече внимание, а аз не и го дам... Ако макар все още толкова малка изгуби доверието си в мен - че аз не съм там когато има нужда от мен.Незнам дали един такъв драстичен метод няма повече да навреди на психиката на детето, отколкото да помогне.... И най-вече дали аз имам психиката да го направя.А може и да съм прекалено мекушава:) 

Др. Спок никак не го уважавам Embarassed, някак си варварски ми се струват методите му  Confused
Големия син не съм го разнасяла. За това пък имаше друг навик - заспиваше само с кърмене. В един момент се наложи да го отуча от това, както и от многобройните събуждания нощем за да цокне два-три пъти и да заспи. Обаче аз бях убедена, че трябва да го стане и че компромис не мога да направя (касаеше се за здравето на детето). Плака само 2 дена - първата нощ и следващото следобедно приспиване, после само леко промрънкваше, но не е плакал, хем беше по-малък от твоето детенце, на година и 4 месеца. Справихме се с много гушкане, милувки, галех му косичката...много ми беше тежко.
Ти самата като че не си убедена, че трябва да спреш да я носиш, физически изнемогваш, но в името на детето би потърпяла и още. Трябва да вземеш твърдо решение да го направиш, да си наясно как точно ще действаш и да се придържаш към плана си, това е  Hug

# 12
  • Бургас
  • Мнения: 2 040
Съгласна съм с поста,който е цитирала Flip .Дано да помогне ! Търпение и късмет !

# 13
  • Мнения: 34
Благодаря ви за съветите момичета! Hug Като чета и ми проблясва някаква надежда, че има начин да организирам нещата по правилния начин - хем за нея, хем за мен!

# 14
  • Мнения: 53
Много ми хареса цитатът от мнението на Флип Peace Също бих предложила към ритуалът със заспиването може би да прибавиш някаква приспивна играчка, може би тананикаща, която твоето момиченце да свързва със съня, че е изморена и е време за почивка.
Успех ти желая, Весела!

Общи условия

Активация на акаунт