"Професионализъм" в действие!

      Вие просто имате голяма уста, която нямате представа за какво да използвате.
НАРУ може и да не са професионалисти, но Вие пък нямате представа за какво става дума, освен, че се бутате във всички медии и сипете "мъдри слова" без да имате идея да помагате на децата и техните родители, а само ги използвате за своя изгода. Явно и Вие като Азис търсите само и единствено медийни изяви и избивате комплекси. Прекрасно познавам стила Ви и това, че използвате нещастието на няколко семейства за свои облаги. tео7777, не забравяйте, че Бог забавя, но не забравя и Вие може да потърсите някой ден помощта на професионалистите от ресурсните центрове, които незнайно защо са Ви трън в очите.
      За разлика от Вас и обкръжението Ви, аз съм безкрайно благодарна на всеотдайните професионалисти, благодарение на които моето дете постигна много, благодарна съм на всички тези, които неуморно, всеотдайно и с цялото си сърце работиха през изминалите години и помогнаха на хиляди деца да се почувстват значими, уверени и ЩАСТЛИВИ!!!
Защото няма нищо  по-хубаво от грейналите очи на едно дете и щастливите лица на родителите след постигнатите успехи.

Надявам се да не злорадстваш срещу можещите и истински ХОРА, наречени от теб ненужни.

Азис не прощава, сравнението ми с него ме срази, наистина. За известно време съм извън строя.....

Доbi77, не съм Тео, но тъй като я познавам лично, а също така и лично на гърба си понасям непрофесионализма на Софийския ресурсен център ще си позволя да Ви кажа няколко думи, които мога да подкрепя с документи в случай, че желаете да се уверите лично с очите си в истинността им.
Синът ми се обучава в масово училище за 4-та година.

Какво е получил като подкрепа до момента от ресурсния център :

1. Оценка от ЕКПО която бе извършена за има няма 5мин, дори не го попитаха как се казва, нямаше обследване от никакъв специалист та ми е чудно как тия хора разбраха какви са потребностите му. Решението им бе- обучение в масово училище с подкрепата на ресурсен учител, логопед и психолог.

2. 20 след започването на учебната година, в началото на октомври без появата на нито един от гореописаните в училище, при поредното ми обаждане в ресурсния център получих следния отговор- ааа, забравете, ние за едно дете няма да разкарваме хора, оправяйте се сами.
След този им отговор моментално натоварих детето на недостъпния градски транспорт и лично им го заведох на място, в резултат на което на следващия ден с него започна работа ресурсната учителка Мая Сотирова- прекрасен човек и професионалист.

3. Психолог за оценка на сина ми се появи в училище по нова година в края на първия срок- обследва го „чудно”, едно от творенията и в оценката е бисерът- детето има нарушена комуникация със своите връстници, която се изразява в това, че не може да тича на двора с тях в голямото междучасие(синът ми е с тежка форма на ДЦП- засегнати са сериозно и четирите крайника)!!!

4. Логопед се появи по Великден- месец преди края на учебната година.

5. До края на учебната година логопед и психолог повече не се появиха, за да работят със сина ми.

6. Индивидуалната програма за обучение на детето бе готова на 30.05., а на 31.05. той завърши 4-ти клас- яви се и на външното оценяване, на което се справи повече от добре въпреки липсата на подкрепа на професионалисти.

7. В 5-ти клас се повтори същата история, а на въпроса ми в крайна сметка логопед и психолог за редовна работа ще има ли, ми отговориха- по нареждане на директора на рес.център ние нямаме часове за работа с децата, а само за обследване- оценка и/или реоценка на потребностите им.

8.В 6-ти клас- като в 5-ти и 4-ти.

9. В момента синът ми е в 7-ми клас в училище, в което има на място 3-ма ресурсни учители- 2 месеца и кусур при налични всички необходими документи никой от тях не е работил със сина ми- нямали нареждане, нямали програма, имали много деца и още и още подобни. Започнаха да работят с детето след като категорично им заявих, че предишната ни учителка с радост ще го поеме, но те  ще трябва надълго да обясняват където е нужно, защо 2 месеца се ослушват и се е наложило външен човек да им върши работата. Направена му бе реоценка от логопед месец след началото на учебната година, психолога още го чакам- вече сме в края на февруари- кой знае по Великден или до края на учебната година може и да се яви, а дано, ама надали- не храня големи надежди.

10. Масово ресурсните учители подпомагат деца след 4-ти клас, а са напълно скарани с учебния материал, вината за което не е тяхна, но пак страдат децата ни- тоест помощта им е неефективна.

Как мислите, Доби77, дали да не взема да им пратя в софийския ресурсния център едно благодарствено писмо за нищоправенето относно моето дете, което за жалост не е единственото дете със СОП в София, която не е получило никаква помощ от тях, и да поискам парите отпуснати им от държавата за моето дете, за да си възстановя сумите, които съм заплатила на логопед и психолог на частно?

Моето дете е едно от многото интегрирани деца, но за жалост не благодарение на подкрепата на ресурсния център, а на личните и професионални усилия на хората виждащи в него първо детето, а не увреждането му.

"Ползите" на Тео в битките с различни институции паразитиращи на гърба на децата ни с увреждания мога да Ви кажа какви са- финансови загуби поради неглижиране на професионалните си задължения и множество часове, в които вместо да се радва и да се грижи за собственото си дете, тя се е занимавала с поредния проблем на родител като мен.
И ако се поразровите и попрочетете(но четене с разбиране) малко повече ще видите, че има и ресурсни центрове, които наистина работят професионално, и с мисъл и грижа за децата ни, за тях сме и ще продължим да изказваме само благодарности.

Клетвите Ви оставям без коментар- те са въпрос на съвест и възпитание.

п.с. Един личен въпрос, ако е удобно- регистрирахте се за да получите помощ или да оплюете някого в хиляда теми с един и същи въпрос, и един и същи пост?  

Извинявам се, ама в момента съм така
ще пиша по -късно.

Нещо не разбирам защо и в другата тема и тук вместо да се дискутират проблемите всичко се обръща кой е по- важен и кой не е ! Еми всички са важни , но както са ми казвали не веднъж - " детето си е мое , Проблема си е мой" Само че скъпи събеседници аз и семейството ми живеем с този Проблем 24 ч. на ден вече 11 г. а вие само го срещате случайно или не чак толкова на улицата/ училище ,кабинет за по няколко минути! И дали ви харесва или не но на мен не ми е все едно какво става и ще се боря до край за правата на Проблема ми!

По темата -
"КОЙ СПОРЕД ВАС НАЙ-ДОБРЕ МОЖЕ ДА ПРЕДОСТАВЯ РЕСУРСНО ПОДПОМАГАНЕ ЗА ДЕЦА СЪС СПЕЦИАЛНИ ПОТРЕБНОСТИ?

Отговора ми е - който има желание! Както и да ги кръщаваме специалистите , както и да ги групират и организират , ако имат желания да работят нещата се случват и заедно решаваме проблемите ако не-  Проблема си остава само и единствено мой! Благодарна съм на всички хора които нямат Проблем но въпреки това се борят за да решат моите проблеми!  

dobi77 до колкото разбирам от написаното от теб си изключително доволна от ресурсния център който посещава детето ти , би ли споделила с нас кой е той ? И защо си мислиш че ще бъде закрит, до колкото разбирам от прочетеното до тук - центровете се преструктурират и специалистите се децентрализират , никой не говори за закриване , точно обратното! И специалистите ще бъдат вече на място в градините и училищата на разположение на децата ни!

Извинявайте че си позволявам да изкажа мнение по този въпрос-не съм чела новия закон, но разбрах че повечето родители ,дори и тук в нашия град се чудят /не зная дали са притеснени /като затворят ресурсните центрове какво ще стане.
Ами те ресурсните учители няма да ги изтрепят и да не остане нито един.Пак ще си вършат същата работа само че ще имат друг шеф май.
В този смисъл мисля че доволните родители трябва да останат по-доволни ,а недоволните да станат доволни.Качеството трябва да се подобри.
Само за малките градове има притеснения че ще останат без такива ресурси.Надявам се това да не е така или просто да се реагира навреме за да се променят нещата.
Е много по-конструктивно е родителите да не сипят обиди ами да мислят и да измислят решения.
Да потърсят помощ и информация от други родители и техни организации.
Надявам се всичко да приключи добре .Ще следя темата живот и здраве да е само.

По повод на "нищоправенето"... Предполагам всяка от нас в даден момент се е сблъсквала с него. Мога и примери да давам, но няма нужда. Примерите от pogar са достатъчни. Та да питам новия закон за образованието, ще ли ги накара нищоправещите да нещоправят? Да не се окже, че всичко е добро пожелание и само на хартия, и пак да се борим с вятърни мелници. Искрено се надявам на положителното развитие. Иначе Вени-б е права, а и аз съм го чувала - като си го родила такова и искаш да си го гледаш, се оправяй.
Манка виж и другата тема, там pogar доста подробно е обяснила.

Попрочетох каквото имах време да прочета и извода е пак същия.Само виждам че родителите вече са изработили предложения което е чудесно.
Искам да дам съвет особено там където родителите са доволни.
Нека се съберат ,обсъдят и обобщят нещата и след това да се срещнат със кметовете си пообразование и да заяват че има добри практики и специалисти от които са доволни и трябва да се измисли начин това да не се загуби.Мисля че никой няма да откаже да се вслуша особено като види родителите организирани и с конкретни предложения.
В края на краищата от векове си има хора които си вършт работа и такива които не я вършат.
Това важи и за цялата образователна система.
Важно е където е било добре да стане още по-добре а където зле да стане добре.
Бъдете здрави.

    Говоря за РЦ Търговище и ще Ви кажа, че там нещата стоят така, както съм ги описала, хората работят дори по домовете на децата, които няма как да стигнат до училище в даден момент. Доволни сме и мисля, че от тях има какво да се поучат колегите им от София.
    Опасенията ми са напълно основателни, защото малките общини  унищожават всички - липсват им средства, компетентност и загриженост. Ако в едно малко населено място няма от години ОДК, клубни форми и т. н. мислите ли, че някой го е грижа за децата със СОП???
Така стоят нещата при нас, София е друга работа, на това не е в цяла България. 
     Понеже законите се коват в столицата и мнения се дават от определени хора, които са далеч от действителността става така, че нашите деца са дискриминирани по отношение на правото им да се учат качествено. Темата е безкрайно дълга и важна...

Темата наистина е безкрайно дълга и важна и именно затова мила Доби, не трябва да я превръщаме в бойно поле. Знам, че емоциите надделяват, но те моля да внимаваш с нападките.
Моето притеснение също е за малките общини, които няма да могат да си го позволят. Но нека ви кажа в момента, какво е положението в Банско - при положение, че както добре знаете не съм от хората дето си оставят магарето в калта. Ние сме към РЦ - Благоевград. На 13 деца тук имаме на щат един ресурсен учител, който тича в 4 училища... да кажа, че има ефект... Жената е страхотна, върши си работата професионално, отворена е за идеи, обучава се допълнително, но физически това е невъзможно. И така - започнах едни преговори с РЦ за втори щат поне... не искам да ви копирам кореспонденцията и да ви разказвам за срещите с тях. Факт е, че вече втора година сме все така.
Ресурсният учител би си вършил работата, но ако на 13 деца не е един, а хайде да не се изхвърляме, ама поне на половината де. Значи - нужни са още хора, екипи и то хора, които познават материята. Учители в масовите училища, които не ги е страх от децата ни и са готови да работят, та дори и да им избършат сополите, ако е нужно (извинявам се, че ставам груба). Въпросът с финансирането обаче ще продължава да си стои... и както сега няма щат за втори ресурсен при нас - ще има ли изобщо после?
Та такива ми ти размисли...
Тео, не се обиждай - нападките няма да спрат, ама все си мисля, че една моя приятелка ще излезе права - "Направи добро - изяш ..........." Толкова сме груби понякога и не оценяваме направеното, че...

Доби, наистина е добре да се въздържаш от обидни коментари.

Ресурсното подпомагане не е направено, за да е в добре оборудван център 2 пъти в седмицата. То е приобщаване и включване на детето в училище.
Като цяло Софийският център за ресурсно подпомагане според мен не работи добре, аз се обърнах към тях преди 3 години не получих никакъв адекватен съвет. Казаха ми "ние сега си оборудваме центъра и не можем да ви отговорим". А сега три години след моят въпрос виж какъв им е сайта - http://rcsofia.com/ няма дейност, няма актуална информация за родителя. В старницата Новини за цялата година има обява за покупки на дрехи.
Но през това време съм се запознала и с няколко млади и обичащи децата ресурсни учителки, които работят в училищата в София. Така че трябва реформа и там. Не е страшно, че ще станат общински, а дали има предивдени пари в бюджета за целево финансиране. Разбрахме, че за частните училища има целево финансиране, а за ресурсното подпомагане не е написано ясно.

Разберете, че София не означава цяла България!!!
А финанси няма да има, ясно е, те ще отидат за частните училища, детски градини и подобни.
Това е положението

Аз ли не разбрах....Като четох постовете може и в друга тема да е било те нещата се разпиляха...
та...да ми обясните. Логопеди, психолог и ресурсен учител ще има към всяко учебно заведение ( детска градина, училище). Ако е така детските градини и училищата не се ли финансират целево от държавния бюджет? В такъв случай би трябвало да е предвидено финансиране. Ако има такива специалисти това означава ли, че заниманията с децата ще са повече. В такъв случай и комуникацията и обратната връзка би била по лесна..Така си мисля аз поне...Просто в нашия град възможности други няма и на "частно". Нямаме специалисти, няма такива центрове както в големите градове. 

eli82eli, така се предвижда и дори ако си родител ще видиш, че е по-добре за децата.
Има една неяснота по финансирането, ето тук съм разгледала членовете от раздел Финансиране - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=642789.msg21207758#msg21207758

Не предвидено целево средства за тази дейност.

Като написах , че за частното образование е предвидено, нямах предвид да се конфронтират двете звена. А за частното пише - по брой на ученик, записан в институцията. А за Центровете за личностно развитие пише, държавата има ангажимент, малко като пожелание.