Семейно празненство - как да издържа

  • 8 635
  • 64
  •   1
Отговори
  • Мнения: 19 340
Извинете, но понеже ми трябват няколко съвета по повод предстоящо събиране по важен семеен повод реших да се допитам до вас. Та въпросът ми е - как успявате да игнорирате досадни роднини, които ви се намесват в живота, правят злъчни коментари, гледат как си облечен, на всяка моя реплика, дори от другата страна на масата се реагира по начин, по който най-малкото ме смущава, тъй като с думите си не съм целяла да обидя никого. На кратко - аз не ги харесвам и те мен също. От друга страна, те били едни от "най-близките" хора подумите на моите родители и няма как да не присъстват. Сега въпросът е - то събитието още с тяхното присъствие е прецакано за мен, но трябва някак си да издържа вечерта, без да обидя домакините и без да давам допълнителни поводи на въпросните особи за злобни коментари. Не върви да мълчиш като пън, каквото кажа се тълкува не както трябва, ако си тръгна първа пък се почват също негативни коментари. Разговорите на масата се въртят около техните деца /особено не ме вълнува това, но да кажем ще го изтърпя/ - по колко на ден се хранят, къде излизат на разходка, какви болести са прекарали и т.н. и се коментират качествата на ракийката на домакините, сложена на масата.  За мен наистина ми е важно да се овладея и да не изглеждам като темерут всеки път като се видим. За капак - точно тази сутрин майка ми ме обвини точно в това и едва ли не като съм изказала недоволство, че въпросните роднини ще присъстват съм развалила отсега празнуването, което много ме нарани. Самата тя ми се е оплаквала от тях неведнъж, но според нея не можело да не ги поканят. В резултат - с нея сме нещо като скарани, вместо да се радваме. И аз имам  вина за ситуацията и този пост цели повече да ви се оплача каква я свърших, отколкото да намеря някакво раззрешение.

# 1
  • София
  • Мнения: 2 217
Ти все пак имаш право да изпитваш емоции и да имаш желания и предпочитания. Няма начин да угодиш и на себе си, и на тях....С майка си ще се сдобриш. Тя също вероятно е напрегната, едва ли и е много приятно, а твоето негодувание може би я е провокирало и и е дошло в повече.....
Ясно е, че това събиране е не особено желано, но се налага. То няма да продължи дълго, ще свърши все пак. Може пък този път да не е така зле Wink

# 2
  • Мнения: 4 916
Тренирай няколко приемливи реплики от рода "чудесно", "много добре", "браво на детето, сигурно сте много горди".
Докато не се скарат на масата или не заформят някоя интрига, не е болка за умиране. Явно хората са просто досадни и нетактични.

# 3
  • Мнения: 10 547
Понеже детето ми има подобни терзания /на седем е/, съм го посъветвала да се усмихва, да казва "да, добре" на отправени към него съвети, да отговаря вежливо, да се съгласява и да се стреми да прекарва повече време, съсредоточено върху чинията. Обикновено хранещите се с апетит, не ги закачат.
Също така съм му казала, че вероятността безпричинно да провокира нечий злобен коментар не е равна на нула.

С две думи- да се държи възпитано.

# 4
  • Мнения: 373
milittana , слагаш си го на шапката и това е. Явно нямаш избор да не отидеш, затова се въоръжаваш с непукизъм, изкарваш два час и си тръгваш. И какво изобщо те интересуват коментари на хора, от които нито зависиш , нито са янаквка част от живота ти? Говори си с приятните , игнор на неприятните и това е. Wink

# 5
  • Мнения: 107
Дано ти е олекнало.
Първо не приемай присърце, как изглеждаш в нечии очи(непукист). Непукист е пътят за справяне с такива ситуации, а ако си малко артистична натура, раздавай го лицемерно. За съжаление трябва и майка ти да включиш. Прекалена искреност между вас май ви вреди.

# 6
  • Мнения: 2 457
Просто недей да ходиш.Защо си причинявате сами негативни емоции, не знам Tired После човек се чуди що се разболява от това и онова.

# 7
  • Мнения: 1 788
Ако е наистина толкова важно да присъстваш, просто се дръж нормално и естествено.
И коментирай само неутрални теми и неща.
Не вземай отношение по въпроси, за които могат да те разберат неправилно и после да търпиш коментари.
Усмихвай се, стой си кротко, гледай си в чинията, говори си със съседа ти по стол/място и това е.
То е ясно, че няма да си станете симпатични едни на други изведнъж. А и не е нужно.

# 8
  • Мнения: 19 340
Просто недей да ходиш.Защо си причинявате сами негативни емоции, не знам Tired После човек се чуди що се разболява от това и онова.
Не, няма как да не отида, ще обидя хора, които с нищо не са го заслужили. Пуснах темата за съвет как точно да се справим с хора, които не ни се нравят, но пък сме задължени да търпим. Има и такива сигуации за съжаление. Като ви чета, май и други са се сблъсквали с подобни случаи и наистина непукизъм му е майката, стискъм зъби и търпя. А в компанията наистина ще има хора, които обичам и уважавам. То затова не мога и да не отида. И да - между мен и майка ми прекалената искреност вреди, ама и двете не можем иначе за съжаление. То добре, че ми е майка и гръмотевиците бързо отминават и се забравя, че ако беше свекърва ми...иди после се обяснявай.

# 9
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Не съм съгласна да се усмихвам на някого, който прави недружелюбни коментари по мой адрес. При следващия такъв, много отрезвяващо действа въпросът: "Защо? Защо каза това? С каква цел?". Обикновено посредствените хора се смущават и спират. Ако не се спрат, следваща спирка: "Ирония и сарказъм".

# 10
  • Мнения: 1 788
О, не. Не съм казала да се усмихва на онези, които са й неприятни.
Но не е нужно нито да се държи сковано, нито нападателно, нито прекалено емоционално.
Не може всички да ни харесват, не може да харесваме всички.
Не е болка за умиране, а най-естественото нещо.
А това, че някой прави негативни коментари открито и грубо, говори само за ниската му култура, а не за човека, към когото са отправени коментарите.

# 11
  • Мнения: 10 547
Добре, ще се сопваме, ще се правим на добре боравещи със сарказъм и ирония и ще си отворим фронт, ако не и война. И какъв е смисълът?
Убий простака с мълчание.  Mr. Green

В крайна сметка нали не вярвате, че някой безпричинно ви засипва със забележки и подмятания? Сигурно има и такива, но повечето могат да се аргументират защо го правят. А и "жертвата" често е наясно.

# 12
  • Варна
  • Мнения: 1 744
А какъв е смисълът да търпиш подигравки? Някой може и да изпитва мазохистично удовлетворение, но не виждам авторката да е от тях.
Не става въпрос просто за скучни и досадни хора, а за агресивни простаци. Обикновено при тях тактиката с мълчанието е слабо ефективна.
Всеки си решава обаче как иска да се държат с него. Очевидно мълчанието на "жертвата" в конкретния случай е окрилила въпросните "мили" гости.

# 13
  • Мнения: 1 567
Та въпросът ми е - как успявате да игнорирате досадни роднини, които ви се намесват в живота, правят злъчни коментари, гледат как си облечен, на всяка моя реплика, дори от другата страна на масата се реагира по начин, по който най-малкото ме смущава, тъй като с думите си не съм целяла да обидя никого. На кратко - аз не ги харесвам и те мен също.

Честно казано, на мен хич не ми дреме дали тоя или ония роднина ме харесва/не ме харесва. И не ми дреме на шапката дали ме одумват или не. Отивам на въпросното семейно събиране с ясната идея, че Аз ще си прекарам добре и че не ме интересува мнението на еди кой си... хеле пък да седна и да се тормозя от това.   Naughty

# 14
  • Мнения: 1 788
Напротив, точно при агресивните простаци най-добре действа непукистично поведение с усмивка на уста.
Защото целта на коментарите им е точно да те засегне, да те обиди.
И в момента, в който покажеш, че си засегнат, неразбран, неоценен правилно, те тържествуват.
Защо е нужна тая словесна война?
По тая логика направо си оскубете косите и да победи онзи, който е по-силен.
Излишно е...

Общи условия

Активация на акаунт