Колко често се чувате, виждате? А съпругът? Вие ли звъните или те?
- Публикувана: 20 фев. 2012, 12:54 ч.
- Последно мнение: 1 март 2012, 06:10 ч.
Отношения с родителите
Търсим се взаимно.
С моите родители се чуваме всеки ден. С майка ми имаме много силна връзка. Тя е много позитивен човек и вечно има какво да си бърборим. Друг е момента, че вече са на години, имат своите здравословни проблеми и няма как да не ги чувам за собствино успокоение
Виждаме се почти всеки уикенд / живеят на вилата/ през лятото, сега поне един път в месеца, в този сняг.
Родителите на мъжът ми също чуваме често. Поне през ден. Разбираме се и с тях. Ходим им често на гости.
Но виж, зълва ми може да не ги чуе със седмици.
Готина е, но няма този навик, да се обажда на който и да е. На принципа е- липсата на новина е добра новина
С моите родители се чуваме всеки ден. С майка ми имаме много силна връзка. Тя е много позитивен човек и вечно има какво да си бърборим. Друг е момента, че вече са на години, имат своите здравословни проблеми и няма как да не ги чувам за собствино успокоение
Виждаме се почти всеки уикенд / живеят на вилата/ през лятото, сега поне един път в месеца, в този сняг.
Родителите на мъжът ми също чуваме често. Поне през ден. Разбираме се и с тях. Ходим им често на гости.
Но виж, зълва ми може да не ги чуе със седмици.
Готина е, но няма този навик, да се обажда на който и да е. На принципа е- липсата на новина е добра новина 
Чуваме се редовно. Ако не всеки ден, то поне през ден. Но рядко се случва да пропуснем.
С родителите на мъжа ми е още по-страшно. Всеки ден се обаждат - и майка му, и баща му поотделно.
Вижданията са ограничени до веднъж на няколко месеца. Иска ми се да е по-често, поне с моите родители, защото дъщеря ми умира за тях.
С родителите на мъжа ми е още по-страшно. Всеки ден се обаждат - и майка му, и баща му поотделно.
Вижданията са ограничени до веднъж на няколко месеца. Иска ми се да е по-често, поне с моите родители, защото дъщеря ми умира за тях.
Колко често се чувате, виждате? А съпругът? Вие ли звъните или те?
Колко често се чувате, виждате? А съпругът? Вие ли звъните или те?
ЗВъним си всеки ден, не се виждаме, поради невъзможност. виждаме се по скайп.
С нашите се чуваме всеки ден, дори с баща ми и по няколко пъти на ден. Децата почти всяка седмица им гостуват за по няколко часа (живеят близо до нас и не е пречка). Нашите виждания са по-редки - ходим 1 път в месеца на обяд или вечеря, но пък редовно ги засичаме случайно я в магазина, я в парка.
Мъжът ми също се чува с близките си всеки ден - с майка му и с малката му сестра се случва и по няколко пъти на ден. С голямата почти всеки ден си говорят по скайп. Дори сега през пролетта ще й гостува за 1 месец, понеже тя е в чужбина вече 10-тина години. Със свекърва ми той и децата се виждат почти всяка седмица (лятото на вилата - задължително, когато тя е в БГ, че и бабата ни 6 месеца живее в чужбина). Аз се виждам със свекърва ми обикновено за големите празници, на вилата (но ходя много рядко) и 1-2 пъти в годината и тя ни гостува за обяд или вечеря.
Мъжът ми също се чува с близките си всеки ден - с майка му и с малката му сестра се случва и по няколко пъти на ден. С голямата почти всеки ден си говорят по скайп. Дори сега през пролетта ще й гостува за 1 месец, понеже тя е в чужбина вече 10-тина години. Със свекърва ми той и децата се виждат почти всяка седмица (лятото на вилата - задължително, когато тя е в БГ, че и бабата ни 6 месеца живее в чужбина). Аз се виждам със свекърва ми обикновено за големите празници, на вилата (но ходя много рядко) и 1-2 пъти в годината и тя ни гостува за обяд или вечеря.
С майка ми се чуваме почти всеки ден, с баща ми по-рядко- търсим се взаимно. С бабите също се чувам честичко- много ми е весело да си говоря с тях, защото и двете са откачалки , пернати през устата. Разтоварващо ми действа.
Мъжа ми се чува с майка си по няколко пъти на ден- тя звъни предимно.
Мъжа ми се чува с майка си по няколко пъти на ден- тя звъни предимно.
С майка ми и баба ми се чуваме всеки ден, по няколко пъти. Говорим поне по 1 час. Те са ми повече от важни. 
Имам и баща, с когото не поддържам никакви отношения, всъщност той изобщо и по никакъв начин не е част от живота ми.
Мъжът ми пък от няколко месеца не говори с татко си. С майка си говори, когато тя му звъни, той не я търси. Промяната в отношенията им е заради мен и факта, че след толкова години открито показаха ненавистта си към мен. Мъжът ми не е опечален, че не се вижда и чува с родителите си, тъй като още от 13-годишен не живее с тях. Казвал ми е, че и години да не чуе родителите си, няма да му липсва контакта с тях.
Имам и баща, с когото не поддържам никакви отношения, всъщност той изобщо и по никакъв начин не е част от живота ми.
Мъжът ми пък от няколко месеца не говори с татко си. С майка си говори, когато тя му звъни, той не я търси. Промяната в отношенията им е заради мен и факта, че след толкова години открито показаха ненавистта си към мен. Мъжът ми не е опечален, че не се вижда и чува с родителите си, тъй като още от 13-годишен не живее с тях. Казвал ми е, че и години да не чуе родителите си, няма да му липсва контакта с тях.
Колко често се чувате, виждате? А съпругът? Вие ли звъните или те?
А, ако не можем да се видим, се чуваме поне два пъти. Може да звучи лигаво, но съм адски привързана към нея, както и тя към мен. А мъжо се чува всеки ден с майка си, виждаме се с нея поне 2 пъти в седмицата.
Може да звучи лигаво, но съм адски привързана към нея, както и тя към мен.
Всеки ден - първото обаждане е в точно определен час, за да се обсъди кой какво кафе е пил т.н.
Понякога се мъча да си спомня как сме я карали преди ерата на мобилните телефони, когато в общежитието имаше само един телефон - при портиера, а ако аз исках да ги набера, ходех до пощата.
Понякога се мъча да си спомня как сме я карали преди ерата на мобилните телефони, когато в общежитието имаше само един телефон - при портиера, а ако аз исках да ги набера, ходех до пощата.
С баща ми се чувам по 2-3 пъти седмично. Виждаме се 3-4 пъти годишно (живее в друг град). Със свекърва ми се чувам средно веднъж седмично, виждаме се средно веднъж месечно през зимата. лятото си е на вилата и не се виждаме. Мъжът ми, ако не е за нещо конкретно (изключително рядко) или по повод хич няма да се сети да им се обади (на неговите родители имам предвид, на баща ми естествено не се обажда). Намирам го за напълно достатъчно в нашия случай.