Отбиване и чувство за вина

  • 1 107
  • 9
  •   1
Отговори
  • Варна
  • Мнения: 407
Здравейте! Искам да споделя моите терзания  Sad Тази седмица в понеделник отидохме на почивка без децата, сутринта преди да тръгнем дъщеря ми сука за последно. Останало ни беше само едно хранене сутрин и много рядко на обяд. Първият ден като ни е нямало е питала за мен и Ам, следващите три дни е била спокойна, спала е цяла нощ без да се буди. Така докато се приберем. Като се прибрахме след 4 дни вечерта почна да иска да суче, аз и обяснявах колко е голяма, как мама вече няма мляко... Но детето не чуваше и плачеше много. През ноща се събуди още два пъти да иска да суче. Милата ми толкова беше тъжна, че не и давам, толкова много плака  Cry На вторият ден през деня пита за Ам, но не е плакала, говори: Бебетата-Ам, каката (тя) - не. И вечерта заспа без проблем, само сутринта се събуди и пак заплака, че не и давам да суче. Снощи пак заспа лесно, не се е будила, на сутринта отново почна да плаче да яде, но ми пипна гърдата през пижамата, успокои се и пак заспа.
На мен ми е много криво. От една страна, че отбивам насила, искаше ми се това да стане естествено. От друга страна другата седмица тя тръгва на ясла и много се притеснявам, че стреса за нея ще е двоен - и отбиване, и нова обстановка... Въобще се чувствам много виновна, че така се случват нещата. Малко ми остава да почна пак да и давам, кърма имам още и знам, че веднага ще засуче. Пък като се постопли вече да я отбия окончателно. Сигурно е излишно да пиша, че всички около мен настояват да я отбия вече, не било нормално да суче до такава възраст. Досега не ми е влияело мнението на другите за кърменето, но сега вече ми дойде в повече. Не знам дали постъпвам правилно, чудя се да и дам ли пак да суче отново или пък да не спирам това отбиване. Чувствам се много виновна. Вие как бихте постъпили?
Извинявам се за дългия ферман  Embarassed

# 1
  • Мнения: 9 481
spoko
Абсолютно те разбирам...големия ми се наложи да го отбия на 2г и 9мес..и въпреки че бе на толкова-пак ми бе криво, изпитвах чувство на вина, гледайки тъжния му поглед Confused
Аз съм за дългото кърмене, е не чак до първи клас, ама до предучилищна някъде Joy
Майтапа на страна-конкретно ако бях в твоята ситуация, не бих отбила още Peace
Просто бих изчакала адаптацията в яслата (да, тя е стрес за едно бебе...а те са си бебета още Heart Eyes) и кърменето сутрин и вечер много ги успокоява. Отделно като се постопли, ще има с какво да се разсейва, заиграва и т.н..-отбиването според мен ще е по-лесно  (а и ще е по-голяма и обясненията също ще имат своята роля).
Не си причинявай сама дискомфорт (физически и емоционален най-вече) на теб и на детето, при положение, че можеш да си го спестиш и да сте щастливи и двете Hug
Все пак става дума за още някой-друг месец...не до абитуриентския бал Wink
Каквото и да решиш, знай че си положила чудесни "основи" кърмейки толкова дъщеря си Hug

# 2
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 863
Не знам какво да те посъветвам. От една страна, първосигнално, бих ти казала да продължиш да я кърмиш. Нищо не е едно кърмене на ден. Но от друга - защо тогава си я мъчила толкова дни? Може би детето вече посвиква с идеята за отбиване. Не знам, ти си знаеш най-добре.

Само не забравяй да я гушкаш много, много... И сега, и когато тръгне на градина. Гушкай я и й казвай колко много я обичаш, дано по-леко го преживее милата.

# 3
  • Мнения: 857
Не се поддавай на тревожни мисли. Това, което си направила е напълно достатъчно. Аз също отбих така, малко насила, но всичко мина за 2 дни.
Няма смисъл сега да й предлагаш да суче - това го изключи като вариант. Гушкай я.
Колкото до яслата, там ще трябва да имаш здрави нерви и търпение.

# 4
  • София
  • Мнения: 1 057
Големия син го отбих на 2г. и 4м. защото кърменето беше започнало да ми става досадно, даже противно. Изпитвах угризения, разбира се. Той тръгна на ясла на 2г. и 1м. и докато се адаптира там, му давах да суче само вечер, преди заспиване. Много му говорех, че млякото ми вече е малко, не е вкусно и че има нови хубави неща за ядене освен него.
Средния син тръгна много малък на ясла ( на 1г. 6м.) и за него имах големи угризения. Но пък той почти сам се отби два месеца по-късно, аз само лекичко му помогнах.
Ти си познаваш детето и ще си прецениш. Действаш според ситуцията. Ако видиш, че приема тежко ходенето на ясла, върнете кърменето, но го ограничи до веднъж дневно.

# 5
  • Мнения: 337
Rosi79, помисли си защо я отбиваш: заради околните или заради вас двете. Тя е почти отбита, ти си знаеш дали е готова. От друга страна спокойно могат да се съвместят ясли и кърмене. Тук има статия за естественото отбиване:

http://xedra.wordpress.com/2009/03/25/credo/

Само се опитай да не правиш неща заради близките, под натиск. Те не са точно в твоята ситуация и в техните очи нещата изглеждат по - различно. Само ти трябва да решиш кое е добре за вас двете.
Както и да постъпиш, ти си най - добрата майка за твоето дете.  newsm10

# 6
  • Мнения: 8 937
 Rosi79, не разбирам защо искаш да я отбиеш? Не си писала да се налага по някакви здравословни причини, нито си споделила да ви представлява някаква огромна пречка кърменето. Това за мнението на околните много сме го дискутирали тук. Нормално, не им обръщай внимание и толкова.
Най-важното в случая е да установиш какво е твоето истинско желание - да отбиеш или не.
Лично аз не виждам причини да отбиваш. Да стресираш детето като не му даваш да суче, да се травмираш и себе си с подобни чувства на вина.

Ние в момента се отбиваме - съвсем естествено и безболезнено. Никога не съм обмисляла насилствено отбиване, въпреки че моето кърмаче започна за пропуска нощното кърмене едва около 3 годишна възраст и това вече доста ми тежеше.  А околните винаги съм игнорирала по въпроса. Не съжалявам. Ползите за здравето на детето ми са изключителни.

# 7
  • Мнения: 228
Ох, милата, колко ти е тежко ... насълзиха ми се очите докато чета. Момичетата хубаво са ти казали. Моя съвет е - ако детето е започнало да свиква с мисълта за отбиването - продължавай с отбиване, ако обаче все още страда много, давай. Защото не стига, че мама не дава, а и на ясла ме праща ... извинявай ако те натъжава това, което пиша, но го мисля наистина. И най-вече, послушай вътрешния си глас! Успех!!!  Hug

# 8
  • Мнения: 2 047
Rosi79, а друго мляко даваш ли? Като изключим необходимостта от гушкане при моето дете се оказа, че просто иска мляко и след него не ме търси за кърмене. Дори нямах време да изпитам вина, защото след като му отказвах кърмене, ме хвана за ръка и ме заведе до шишетата за АМ.

# 9
  • Мнения: 2 376
Напълно те разбирам, 3,5 години е нашия стаж с каката и пак се чувствах виновна, че и помогнах да я отбия, а и малко след силното разреждане на кърменията се поразболя лошо и както се досещах се почувствах още по-виновна.
При нас също отбиването съвпадна с тръгването на ДГ. Аз реших да я подкрепя /никой не ме е притискал, обаче/, така че започнахме да се отбиваме, едва след като видях, че тя много добре приема ходенето на градина. Всъщност след като тръгна на ДГ е настоявала да се кърми само при някакъв емоционален стрес.
 Това, което аз направих, като поиска и отклонявам вниманието (хайде бързо, дай да ходим еди къде си, чакай да си налея вода и т.н.), ако пак иска, говорим, ако се разреве - давам. От едно кърмене на ден минахме на едно на няколко дни, после през седмица, през две и стигнахме до веднъж на месец. Вече я водя отбита, но ако се тръшне, според ситуацията, може и да и се отвори парашута. Simple Smile  

Общи условия

Активация на акаунт