Така, ще се опитам да изложа проблема много накратко. На 30на години съм, имам проблем, заради който допреди 2-3 години не съм работил много и съм живял с родителите си. От половин година живея с жена на моите години, която има дете, от предишен брак. Всичко между нас е чудесно, но се появиха проблеми от ежедневието. Истината е, че досега съм живял вкъщи малко като на хотел, и сега всъщност изведнъж се налага да правя всичко отначало, да трябва да помагам в ежедневието, и се налага да мисля сам какво трябва да се прави и какво не. Тя се е изморила да трябва за всичко сама да се бори и блъска. И естествено съвсем наскоро започнахме да се караме за това, че аз нищо не искам да правя вкъщи, че винаги искам съвети от нея за всичко. Преди това имах връзка дълги години с много властна жена, която не признаваше особено моето мнение и аз бях свикнал да си трая. Изведнъж се оказах в позиция да трябва да бъда мъж и баща на малко детенце. Правя абсолютно и всичко по силите си да я правя щастлива, но явно това няма да й е достатъчно. Имала е много проблеми с бащата на детето и мъжете преди мен. Предполагам, че прехвърля част от отношението си към тях към мен. Но се опитвам да бъда тактичен и да не я затормозявам с нищо. Имам си мои здравословни проблеми, които са сериозни, не нерешими, които досега не съм решил, но започнах. Те са причината досега да стоя малко в режим на 12токласник. Но искам да направя стъпката да започна живота си на чисто. В последно време тя започна да се хваща за много мои думи и да си прави грешни заключения, които я водят натам, че не иска да живее с мен ако аз съм такъв. Аз правя усилия да се науча на неща, които никога досега не съм правил и които ми е трудно. Тя явно е очаквала да съм като нея готов за живота, но изглежда има много на какво да се уча.Обичам я много и не искам да я губя. Дайте ми някакъв съвет, който да ми даде насока какво бихте направили вие.