Съвет за взаимоотношение между мъж и жена с дете

  • 9 321
  • 65
  •   1
Отговори
  • Мнения: 0
Здравейте, обръщам се към вас с молба за съвет, която на някои ще им се стори малко тъпа, но...
Така, ще се опитам да изложа проблема много накратко. На 30на години съм, имам проблем, заради който допреди 2-3 години не съм работил много и съм живял с родителите си. От половин година живея с жена на моите години, която има дете, от предишен брак. Всичко между нас е чудесно, но се появиха проблеми от ежедневието. Истината е, че досега съм живял вкъщи малко като на хотел, и сега всъщност изведнъж се налага да правя всичко отначало, да трябва да помагам в ежедневието, и се налага да мисля сам какво трябва да се прави и какво не. Тя се е изморила да трябва за всичко сама да се бори и блъска. И естествено съвсем наскоро започнахме да се караме за това, че аз нищо не искам да правя вкъщи, че винаги искам съвети от нея за всичко. Преди това имах връзка дълги години с много властна жена, която не признаваше особено моето мнение и аз бях свикнал да си трая. Изведнъж се оказах в позиция да трябва да бъда мъж и баща на малко детенце. Правя абсолютно и всичко по силите си да я правя щастлива, но явно това няма да й е достатъчно. Имала е много проблеми с бащата на детето и мъжете преди мен. Предполагам, че прехвърля част от отношението си към тях към мен. Но се опитвам да бъда тактичен и да не я затормозявам с нищо. Имам си мои здравословни проблеми, които са сериозни, не нерешими, които досега не съм решил, но започнах. Те са причината досега да стоя малко в режим на 12токласник. Но искам да направя стъпката да започна живота си на чисто. В последно време тя започна да се хваща за много мои думи и да си прави грешни заключения, които я водят натам, че не иска да живее с мен ако аз съм такъв. Аз правя усилия да се науча на неща, които никога досега не съм правил и които ми е трудно. Тя явно е очаквала да съм като нея готов за живота, но изглежда има много на какво да се уча.Обичам я много и не искам да я губя. Дайте ми някакъв съвет, който да ми даде насока какво бихте направили вие.

# 1
  • Мнения: 741
Трудно е да се даде съвет в тази ситуация.
Аз лично не виждам перспектива в тази връзка. Има прекалено много минуси и в един момент те ще окажат своето негативно влияние за приключване на връзката.
Тази история ми напомня много на преживяното от моят съпруг. Бившата все му натяквала, че не е готов за семейство (ами тогава що му се натресла???  Shocked  ), а сега - с мен - има прекрасна и щастлива връзка, сякаш се е родил научен да бъде съпруг и баща на деца, които не са негови... Толкова, че всеки ден се възхищавам на характера му, на отговорността му, на прекрасните качества, заради които и аз съм безкрайно щастлива с него!
Та, една връзка или става, или не става. Няма как да се очаква, че след безкрайни и многобройни компромиси, нещата ще се получат. Те или са се получили още в началото, или има малка вероятност да се получат в бъдеще.
Но чувствата ти явно ти пречат да вземеш разумно решение. А и не разбрах, взаимни ли са?  Tired

ПП Бих дала съвет да не приемаш тази връзка за нещо съдбовно. Ако бях мъж, щях да се обвържа с жена, която да е готова на нещо за мен, а не аз да се чувствам длъжен да правя компромиси със себе си, за да я спечеля. Има жени, които са ненаситни и когато разберат, че срещу себе си имат добър мъж, злоупотребяват... И последствията не са никак приятни, често дори и фатални...

# 2
  • Мнения: 8 905
Анджали, струва ми се, че прекалено строго съдиш!
Самият автор е подчертал, че до скоро е живял с родителите си и не е свикнал да живее самостоятелно, че има определени здравословни проблеми, които са наложили подобен начин на живот.  Не го поставяй под общ знаменател на мъж, който не е готов за семейство. Всъщност винаги съм си тълкувала този израз като "не желая да имам семейство". А очевидно в случая автора има желание и иска нещата да се получат. Самия факт, че е приел жена с дете говори много. Не съм го преживявала лично, но съм сигурна, че не всеки мъж може да го направи.

skywalker2012 , на първо място искам да те поздравя, че си успял да си дадеш сметка за възникналите проблеми, че си се опитал да потърсиш причината и евентуалното разрешение.
Доколкото разбирам нямаш много опит във взаимоотношенията с другия пол и изобщо със самостоятелния живот. Но човек се учи докато е жив! Това, че си живял при родителите си, все пак не ти пречи да знаеш какво има да се върши в една къща, нали?! Не се плаши от самостоятелния живот, ще се справиш! На първо време, може би, отново с подкрепата на родителите си. Те никога не биха отказали да ти дадат съвет или да ти помогнат с каквото могат. И в това няма нищо ненормално или детинско. Всички ние, които живеем вече години наред отделно от родителите си със своите семейства, постоянно имаме нужда от родителски съвет за най-различни дори дребни неща от ежедневието. Та в живота отделно няма нищо сложно - ще свикнеш от самосебе си.

По-сложен ми се струва въпроса за отношенията ти с тази жена. Трябва да знаеш, че за една жена е много важно мъжът до нея да помага в домакинството. Отминаха онези времена, когато единственото задължение на жената беше да си стои вкъщи да готви и чисти. След цял ден на работа времето честоне достига човек да свърши ежедневните неотложни неща в собствения си дом. Моят мъж много ми помага. И двамата смятаме, че сме равнопоставени в домакинството и се опитваме по равно да си поделяме задълженията. Просто не мога да си представя как бих се справила без помощта му. И също бих била доста недоволна, ако той отказва да се включи наравно с мен в ежедневните домакински работи.
Не е толкова трудно и не отнема повече от няколко минути да пуснеш прахосмукачка, да изхвърлиш боклука, да помогнеш в слагането и вдигането на масата и т.н. По този начин и жената ще е доволна и поводите за скандали ще намалеят драстично. Една от най-честите причини за изнервеност в днешно време е именно умората. Наистина е много уморително цял ден да си бил на работа, а след това цялата къща да чака теб и за капак на всичко без грам помощ...

Освен това другото хубаво на помагането в домакинската работа е, че хем ще правите нещо заедно или по-точно с една обща цел - да ви бъде приятно, почистено и комфортно на всички у дома, хем домакинската работа ще свършва по-бързо и ще ви остава повече време за други занимания.

Дано съм успяла да ти дам някакъв съвет!
Успех!

# 3
  • Мнения: 741
utro77,  бързам да ти отговоря още преди да съм прочела целия ти пост. Не си разбрала правилно. Аз не съдя автора на темата, дори страшно много му съчувствам и го разбирам. Споделих за отношението и слагането на квалификация на МОЯТ съпруг от неговата бивша..., което е общо струва ми се с този случай. Моля те, чети преди да ме обвиняваш и изкарваш строга и каква ли още не...

# 4
  • Мнения: 2 510
Всичко зависи от това което тя е очаквала и какво може да допусне.
Отношенията между хората са доста напрегнати. Всички знаят, че умората, натоварването и несигурността не са добри показатели.

# 5
  • Мнения: 135
Само ще кажа че жена с дете.. трябва на ръце да те носи.. и не да ти се нерви, ами правилно да те носочи как точно иска да и помогнеш skywalker2012 .
Ма защо все си мислят че някой им е длъжен.. хубаво, обичаш я.. би трябвало да е доволна от този факт.. но пък да иска невъзможното е меко казано смешно.
Съвети не мога да давам защото е глупаво.. но си мисля че твоята любима няма да се спре дотук, все по кофти ще става и все повече и повече ще изисква от теб.. дали си заслужава, ти ще прецениш.
Мъжът е мъж докато го чуват.. инак си оттекъл!!!  Crossing Arms
Помисли добре и защо е останала сама.. от хубавото никой не бяга зорлем!!!  Peace

# 6
  • Мнения: 0
На въпроса дали ме обича,отговарям че явно ме обича, защото проблемът който имам не всеки би го приел.
А за умората наистина е много уморена.Всеки ден се влачи до работа и обратно.Отдавна я мъчи това че не шофира, иска аз да шофирам ( нямам книжка).Тъпото е че всички около нея са с коли, и се дразни че трябва да се мъкне по няколко часа докато отиде на работа и обратно. Знам че й е трудно,опитвам се да й помагам с каквото мога.Нея питането я дразни най-много. Не обича да се пита за явни неща, за които не би трябвало да питам,но какво да правя като не съм живял по този начин и много неща са ми били уредени от семейството ми.
Имам чувството че ще я изпусна.Много съм търпелив по принцип и не се цупя за глупости.Животът е твърде кратък и не си струва да й се сърдя за дреболии.Но тя май не го разбира така.Амбициозна е много и иска всичко да е наред.Не знам накъде ще ме отведе това....

# 7
  • Мнения: 8 905
И все пак ми се струва, че някои погрешно разбирате проблема...
Авторът сам казва, че не иска да прави нищо вкъщи и все иска съвети от жената. Не знам защо си правите изводите, че той  й прислужва като някакъв роб и се е нагърбил с всичката домакинска работа, а тя все недоволства.  Rolling Eyes Аз лично, а сигурна съм, че и повечето жени, мъж, който не иска да прави нищо вкъщи, не бих търпяла. Що пък жената да е длъжна да се обръща на прислужница???? Не искам никой да ми слугува, но не съм съгласна и аз да върша всичко, а мъжът ми да лежи на дивана и да си гледа Тв-то. Ми аз не съм ли човек, не ходя ли на работа, нямам ли право и аз да си почина за някоя минута?! Смятам, че най-разумното и нормално решение е двамата партньори да си поделят по някакъв начин домакинските задължения.

skywalker2012, относно задаването на глупави въпроси с очевиден отговор - ами всеки би се подразнил. Не знам какви са ти въпросите и колко често ги задаваш, но ако има възможност обръщай се примерно в повечето случаи към някой друг - родители, приятели, ако щеш и към форума.
И може би имаш нужда малко повече да вярваш в себе си и в способността си да се справяш сам. Сам казваш, че питаш за явни неща. Правя си извода, че знаеш как да действаш в определената ситуация, но просто не си сигурен.

# 8
  • Winterfell
  • Мнения: 590
Авторе,поклон ти правя,че мислиш по този начин.Ако и моят мъж мислеше така щяхме да си запазим семейството.Не е лесно да дърпаш сам каруцата,че и другия вол да возиш в нея.Ти очевидно го разбираш и се мъчиш да решиш проблема.Действай,за да не я загубиш наистина.Каза ли и това,което споделяш тук?
Колкото и да не ви се вярва (мъже),има жени,на които като има дадеш малко дават всичко от себе си. След като не се е пльоснала да чака не теб,ами драпа,предполагам,че спада към този вид.
От личния ми опит на великомъченица  Mr. Green ти казвам,че ако моя беше седнал и казал това,което ти пишеш в първия пост,щях света да обърна,че и да потрая още време,само и само да решим проблема и да останем заедно.Сега,друг е въпроса,че не му пука.Ако си траеш и се опитваш тихомълком,ще излезе пред нея,че и на теб не ти пука.Така че-действай,говорете.Според мен е много важно.
И да попитам-толкова ли голяма жертва и компромис със себе си правите мъже,като взимате "крава с теле"? Втора ръка жена ли ставам,като зарежа мързеливия си мъж?

# 9
  • Мнения: 0
За мен никакъв проблем не беше детенцето,аз го имам за свое.То ме прие много добре и се радваме един на друг.В началото не ми беше лесно, защото много неща ми бяха нови, защото едно е да мислиш за себе си а друго и за дете, но с времето свикнах,започнах да й помагам, да го вземам и водя на градина,да го разхождам.Говорим си двамата.Според мен е тъпо да не искаш да приемеш партньор с дете.Пък ако искаш да има свое ако тя иска още деца, би било още по-хубаво.
А на въпроса дали говоря с нея, наистина може би не говоря достатъчно.От предишната си връзка свикнах да не говоря, защото там просто ме угнетяваше жената със налагането си и свикнах да не говоря.Но сега не искам да се получи така.

# 10
  • Мнения: 2 510
Само ще кажа че жена с дете.. трябва на ръце да те носи.. и не да ти се нерви, ами правилно да те носочи как точно иска да и помогнеш skywalker2012 .
Защо? Не бих носила още един заради "хубавите му очи".

# 11
  • Мнения: 0
И аз не мисля, че е тъпо да ме носи на ръце само защото съм я приел с дете.Нали сме се събрали, за да сме заедно и да делим всичко.Така че не бих й се натресъл и мен да ме гледа.

На utro77 ще кажа, че не съм казал, че не искам да правя нищо вкъщи.Не е изобщо близо до истината.Просто изглежда така.За човек, който от години е сам и си има стереотип на живот и знае всичко кое къде му е и как да го прави е лесно да си изпълнява ежедневните задачи,но за мен който тепърва почва, е малко трудно.Но искам и се уча.

# 12
  • Мнения: 741
На въпроса дали ме обича,отговарям че явно ме обича, защото проблемът който имам не всеки би го приел.
Ето това "явно" мен ме притеснява. Не видях достатъчно любов, не видях достатъчно доказателства за любов (само едно, което споменаваш, но за мен е спорно дали е доказателство), а изисквания, претенции, очаквания и пак очаквания...  Сякаш тя повече те приема като изход и решение за проблемите си...
Не знам дали създаване на ваше дете ще ви реши проблемите и разминаванията в личните ви взаимоотношения. Помисли, дали после и ти няма да си част от подфорума за самотни родители (защото и бащи има там).

utro77, не мисля, че skywalker2012  не иска да върши нищо вкъщи, както предполагаш.
Ето:
В началото не ми беше лесно, защото много неща ми бяха нови,  ...  с времето свикнах,започнах да й помагам

skywalker2012
, любовта трябва да е взаимна, а когато е взаимна, партньора се приема такъв какъвто е. Нали точно в това което е, си се влюбил?! И си решил да живееш с него, точно заради това което е, защото така се чувстваш пълноценен и щастлив?! И ако бъдеш приет такъв, какъвто си, също се чувстваш щастлив?!

# 13
  • Мнения: 2 510
И аз не мисля, че е тъпо да ме носи на ръце само защото съм я приел с дете.Нали сме се събрали, за да сме заедно и да делим всичко.Така че не бих й се натресъл и мен да ме гледа.

Ще трябва да говориш с нея.
Наистина по- добре е да си намериш друг източник за задаване на въпроси. Никой не се е родил научен. За някои едни въпроси са тъпи за други сложни.
Но все пак трябва да си изясниш докъде се простират надеждите й за теб. Някои хора си мислят, че могат да променят всеки и да го направят свой идеал.
Дано жената не е от тези, а просто да е много уморена. Когато човек е уморен, когато е възлагал прекалено много на някой друг, наистина в един момент му кипва.
Хубава е, че се разбирате с детето. То може да ти бъде солидна подкрепа.

# 14
  • Мнения: 741
Не бих носила още един заради "хубавите му очи".
Е, изразът си е такъв. Големи, интелигентни хора сме. Трябва ли да си обясняваме какво означава?! Аз съм съгласна със Соте. Уважение, уважение и пак уважение. Защото от там се тръгва, за да бъде успешно партньорството.
Само тази причина дори, че мъжът ми проявява грижите, отговорността и любовта към деца, към които друг е длъжен да ги проявява, но е решил да не го прави, ме кара да го боготворя. И това няма нищо общо буквално с носене на ръце, т.е. да му бъда майка и на него или нещо подобно, както някои разбират този израз.

Общи условия

Активация на акаунт