Проблеми с дисциплината- приемам съвети

  • 19 902
  • 211
  •   1
Отговори
  • Мнения: 11 870
Решението да пусна нова тема дойде от тази:


http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=640783.0
 в която споделих моите затруднения с отглеждане на "дете по френски".Съветите на авторката съм ги прилагала без да подозирам, че са характерни за френското възпитание, но за съжаление не особено успешно.

Детето ми е твърде динамично, палаво по обща оценка.Когато отида да го взема от ДГ почти всички деца ме посрещат с информацията "Той пак не слуша, пак не слуша"
По време на занятия става и се разхожда.
Разсмива децата по време на занятия, а понякога и по време на градинско тържество
Когато легнат да спят пак маймунджилъци като хвърляне на пижами и др.Но най-притеснително е честият отказ да се занимава с поставените задачи и отвличане на вниманието на децата

Когато е с нас се държи нормално, но на почивка, където има пак по-голяма публика е твърде непослушен.В другата тема ставаше въпрос за задължението детето да седи на масата с родителите си- това за нас е наистина почти непостижимо.

Когато беше по-малък се е тръшкал, лягал на земята на което съм се противопоставяла, като директно го отнасях до първото такси.Тръшкането е свързано с желание да е повече време на открито, ако може безкрайно.Никога не се е тръшкал за храна, играчка или нещо материално.Сега този период е отдавна отминал, но например по никакъв начин не мога да го извадя от водата, когато сме на плаж, не мога и пет минути да го държа на хавлията седнал.

С баща му сме абсолютно единодушни по въпроса за възпитанието, участваме и двамата, двамата сме почти еднакво време с детето.Самите ние сме твърде еднакви, близки по възраст, образование, семейна среда и сме били "примерните деца", "отличниците на класа" , без никаква свян споделям, че сме били деца- мечта.

Всичко правя както другите, но на мен не ми се получава.
Така и не схващам в какво греша.
Детето ще тръгне в първи клас, опасявам се, че и там ще му излезе име на "Клоунът" ,на "Невъзпитаният", а там нещата са сериозни


Приемам съвети всякакви, но предварително ще споделя:
При детето ми наказанията, поне по-популярните нямат т. наречения очакван "възпиращ ефект"Няма нещо любимо-незаменимо, винаги и при всякаква ситуация се забавлява.

Въобще има една нагласа за "безкраен празник", която като цяло не намирам, че е толкова лоша, но би трябвало да осъзнае, че това поведение е неприемливо винаги и навсякъде.Само че затрудненията ми в тази посока са твърде сериозни

# 1
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 851
Светкавица, четох и в другата тема с интерес.
Не мисля, че съм от позицията да давам съвети, защото от мен самата има какво да се желае по отношение на възпитанието на дъщеря ми, така че ще следя развитието на темата.

# 2
  • София
  • Мнения: 11 884

Когато е с нас се държи нормално, но на почивка, където има пак по-голяма публика е твърде непослушен.В другата тема ставаше въпрос за задължението детето да седи на масата с родителите си- това за нас е наистина почти непостижимо.

А искате ли да постигнете такова нещо реално? От разговора в другата тема останах с впечатление, че не ви пречи, че на закуска става и отива да си играе.
Ако е често се опитвате да налагате правила, които не са нужни за вас или за повече неща, които искате от него го оставяте да ви откаже може в това да е причината.

# 3
  • Мнения: 10 547
Аз така, бам, бум, тряс, прас, но с психолог консултирали ли сте се?
Неизчерпаемата енергия е чудесно нещо, но тя трябва да се канализира от рано, още по-добро от преди отиването на училище. Защото, ако днес, в детската градина някак по-безразлично се приема поведение като описаното от теб, то в училище същите тези деца вече биват третирани по-различно и им биват лепени доста неприятни етикети. Не говоря наизуст, имам два примера за първолаци с буйно и невъздържано поведение още от яслена възраст.

# 4
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 851
Не мен ми се струва адекватно предложението от другата тема за спорт. Хем ще изразходва енергия, хем ще се понаучи на дисциплина.  Thinking

# 5
  • Мнения: 11 870
Аз така, бам, бум, тряс, прас, но с психолог консултирали ли сте се?


Аз и в другата тема писах- ходили сме и на психолог, и на специален педагог за проверка за хиперактивност, няма обяснение.

За закуската да обясня пак.Поначало имаме затруднения с храненето на детето.Може и да е правилно да го оставя нищо да не яде, но напр. на планина обикновено сутрин закусваме/ само аз и детето, мъжът ми никога не закусва/, после пътуваме за някъде или правим преходи в планината или
се разхождаме край някое езеро, язовир .Т.Е. времето за следващото хранене се отлага в часовете.Освен това, виждам как другите деца чинно сядат и започват да закусват, а моето търчи нагоре-надолу, защото обикновено когато сме на планина, на нашите любими места до мястото за хранене- дали на открито или на закрито винаги в непосредствена близост има интересни неща- полянка, водопадче, място за бягане.

Забравих да напиша - когато хукне да бяга, аз наистина не успявам да го стигна, а съм също твърде динамична и с добра двигателна култура.той, виждайки, че не го стигам го приема за игра, весело му е , приема го като игра на гоненица.

Най-много се притеснявам за училище, да не реши да става и да се разхожда в час , а и не зная какво мога аз да направя по въпроса.

# 6
  • София
  • Мнения: 11 884
Възможно ли е преди закуска на такива места да го оставиш да потича и да поиграе, да огладнее и след това да отидете на закуска?

# 7
  • Мнения: 10 547
Каква е тази така особена важност на закуската?

Светкавица, аз бих отишла още веднъж при специалист, не за друго, а за съвети, които търсиш тук.

# 8
  • Мнения: 11 870
Възможно ли е преди закуска на такива места да го оставиш да потича и да поиграе, да огладнее и след това да отидете на закуска?

Затова отиваме възможно най-рано.Но винаги ни е изпреварило някое по- ранобудно и закусило дете, на което също му се играе.

На три години беше детето ми, когато направи преход от с.Г.Арда до извора на р. Арда.Който е запознат, знае че макар и красив, пътят е достатъчно дълъг, разбира се правихме си почивки.Едва след като го минахме обратно/ не бяхме преценили да си носим храна, защото очаквахме да е по-кратък/ седнахме в селото да обядваме около 15часа.Тогава детето си изяде без роптаене супата с филийка хляб.След общо 4 часа вървене, разбира се с почивки .На три години.По пътя нямаше никакво мрънкане, беше му за първи път, но нямаше уморен съм, топло ми е, напротив беше на върха на щастието си.Не се сети да каже гладен съм.вода имахме достатъчно.И аз го разбирам, че детето си е такова, колкото и зле в този форум да звучат подобни съждения.Но от друга страна не мога да му осигуря такъв обем движение през останалата част на годината, в ДГ пък- никак.И не искам таз му потребност да го превръща във вечния нарушител на реда.

Да го пускам в гората ли, какво

 

# 9
  • Мнения: 3 715
Моят съвет е работа със специалист по концентрация, спазване на правила и граници. Много добре знам за какво става въпрос, проблемът е, че резултат от работата има, но нещата стават много бавно.

Не бива да се пренебрегват и другите фактори, проблемът според мен е основно психологически.

Толкова тук засега.

# 10
  • Мнения: 11 870
Освен да търся друг психолог и други специалисти.С тези, с които досега се консултирах не виждат проблем, който биха коригирали.Казват- работа на учителките е да го научат да работи в група.

Същите неща, които правят в градината, у дома сяда и си ги прави, даже му е интересно.Но у дома няма публика, няма и много място за разхождане, поне не толкова, колкото в по-обширните пространства.

# 11
  • Мнения: 304
Нямам дете на тази възраст, едва ли ще съм много полезна, но ако детето закусва по принцип, не мисля, че ще ще му се развали дисциплината, ако в извънредни ситуации, като отиване на хижа,  се пропусне обичайната закуска. Аз бих взела на детето сандвич и плодове, които да може да яде в движение.

Не че това е решение за цялостния проблем, може би наистина трябва да се потърси друг специалист.

# 12
  • Русе
  • Мнения: 7 765
Все едно си писала за моето говедо. Да не казвам че даже е по-зле а е вече втори клас. Ни спорт помага (тренира карате и по състезания ходи), ни наказания, ни лишаване от каквото и да е. Човечето си живее живота според собствените си правила и хич не му дреме за обществените такива.Иска да е център на внимание и клоун. Вдигнала съм ръце от безсилие  Embarassed
При нас единствено психоложката удържа положението. Предната година я посещава три месеца и имаше ефект. За съжаления се наложи да прекъсне посещенията. Сега очаквам с нетърпение да се затопли малко и пак ще го заведа. Най-важното беше че той много я харесва и с голямо удоволствие ходи при нея. С първата не беше така.

# 13
  • София
  • Мнения: 2 300
За закуската да обясня пак.Поначало имаме затруднения с храненето на детето.Може и да е правилно да го оставя нищо да не яде, но напр. на планина обикновено сутрин закусваме/ само аз и детето, мъжът ми никога не закусва/, после пътуваме за някъде или правим преходи в планината или
се разхождаме край някое езеро, язовир .Т.Е. времето за следващото хранене се отлага в часовете...

"Не ме гледай какво правя, слушай ме какво говоря"...Значи таткото не закусва, но за момчето това е задължение. Родителите възпитават най-вече със собственото си поведение, а при вас тук се получава явно разминаване...
Не е ли по-лесно в багажа да се сложи плод или/и сандвич и когато огладнее да спрете за кратка почивка...какво значи следващото ядене се отлага с часове...не мога да си представя, че ще отида на преход в планината и няма да взема нещо дребно за хапване...

А ако толкова държиш на закуската - предупреждаваш, че следващото ядене ще е след 3, 4 или 5 часа и не се занимаваш повече. Като постои гладен няколко дена и накрая сам ще започне да пита за закуска.

# 14
  • Мнения: 3 715
Имам още пет минути за споделяне на още малко опит Simple Smile
Как процедираме ние.
Групови занимания и спорт - не. Напълно безсмислено е, предвид това, че целта му е да забавлява другите и освен, че нищо не прави, но и пречи, а все пак това са платени занимания, на които целта е да правят нещо конкретно, а не да се занимават с моето дете. Насочили сме се към друг тип занимания. Желанието да изпъкваш и да си в центъра на вниманието си остава като навик от това, че е било начин за оцеляване. Има го и при нас, но започна да се канализира и не е винаги.

Не съм привърженик на въпросния метод за отглеждане на деца по отношение на големия ми син. За малкия ми син става, но при големия води до пълен хаос и съответно - задълбочаване на проблемите. Много пъти съм била обвинявана, че съм строга майка, обаче при най-малкото разсейване от моя страна и "изпускане на юздите" се стига до някой Simple Smile катаклизъм:), затова непрекъснато съм нащрек и внимавам, за да не спира да се самоконтролира. Изключително трудно и изтощително е, но резултат има. Не ми се навлиза в подробности, много няма да ме разберат, но се опитвам да дам обща идея на Светкавица, говорили сме и друг път. Не говорим за хиперактивност, а за желание и стремеж към пълна свобода без абсолютно никакви граници за нищо.
Работата с добър специалист е важна, но трудно ще намериш някой, който наистина знае за какво става въпрос.

За закуската в този случай правилото "остави го гладен, ще прояде" не действа. И три дни да го оставиш гладен, пак няма да яде ако не поиска.

Общи условия

Активация на акаунт