Как се възпитават деца по френски

Заемам се с четенето. Благодаря!

А какво правим, когато му четеш, храниш го както трябва, казваш не, а то пак ти се качва на главата? Доколко може да се подтиска едно дете? Доколко може с директни възпитателни методи да се въздейства върху характера?

Ще заема една метафора- въздействието върху дете е като въздействието върху вода. Само с огромен натиск може да промениш водата, но съвсем малко и с големи рискове да направиш гейзер. Въздействието трябва да е заобиколно- и вярвам, че дори един импулсивен и нахален американец може да стане успешен възрастен- ако преди това не се убие с алкохол., наркотици и фруктозен сироп.

За съжаление в 21 век вече няма възрастни, а добре възпитани деца, които са пораснали.

Единственото френско нещо, което работи, е да даваш на детето масло- като е нахранено, е по-спокойно. За разлика от американските деца, хранени с царевици.

И после кога пропушват Gauloises малките франсета?

Това за всички ли важи или само за французите?

Това важи за най-цивилизованите индустриални общества на Запада. Е, и на Изток има детински народи. Човек, който вместо личен морал има правила, не е възрастен.

Едно е сигурно, с такова възпитание войни не се печелят. Човек от дете свиква да търпи поражение и да е втора ръка.

Обаче явно децата разбират, че ако сега се държат добре, после ги чака Chateau d'Yquem и foie gras. Американчетата какво ги чака? Кола и бургери...

Обаче американската слободия е много полезна за академичната дейност. Във Франция ги лъжат разни постмодернистични измамници и пишат нечетима литературна философия. Американците пък нямат никакво уважение към авторитета и там глупостите по-трудно оцеляват.

Всъщност си мисля, че от тези френски деца стават уравновесени хора, защото после имат добра традиция, в която да израснат. Знаят си мястото, полагащите се удоволствия и последствията.

Иначе аз съм от научените на търпение и отлагане на удоволствието. Това може да е предимство, но може да се превърне в много неприятен личен ад.

Ще ти се качи, ако му позволиш.  
Отделно, че има качване и качване. За някои родители това може да означава, че детето си позволява да има претенции какво да облече, за други - съвсем различни неща.
Не виждам връзката с "потискането", за мен главният въпрос е дали възпитаните и послушни деца ти се падат от тотото, или си ги възпитаваш собственоръчно. Че всяко е отделна личност със свой характер, спор няма. Че всяко иска отделен подход във възпитанието - също. Но и никак не мога да се съглася с ширещия се възглед "падна ми се буйно/лошо/лидер дете, затова нищо няма да правя по въпроса, който иска - да го възпитава, аз само го родих и си измивам ръцете от цялата тази работа". И че на другите "им се падат" добрите деца. Познавам семейства с по 3-4 деца, все от "добрите модели", та тази версия нещо не се връзва с Теорията на вероятностите. Иначе хората нямаше да имат нужда да работят, щяха да карат само на печалби от хазарт.  
Отделно, че има достатъчно много буйни деца, които, въпреки темперамента си, от малки знаят как да се държат в обществото.
За това става въпрос (според мен) - за най-обикновената социализация на индивида. Да се научиш, че има и други хора около теб, с които трябва да се съобразяваш, а не си пъпът на Вселената, която съществува само заради твоето удоволствие.
И че родителят също е човек със своите нужди, и фактът, че е снесъл златното яйце, не го обрича автоматично на доживотно прислужване (да не използвам разговорната дума) на "чудото", което е родил на държавата, на света или на който там му го е поръчал.  

Разбира се, и аз мисля, че каквото си го направиш, такова ще е. Не разбирам за няколкомесечно бебе да се казва, че такъв си му е бил характера. Дори и за по-голямо дете да е, характерът се изгражда, не се придобива с раждането.

Абе, че всяко дете си върви с характера и си е чешит по своему, е факт. Не вярвам някой да е успял да промени характер.
Тук става въпрос за друго - как характерът на индивида да се впише в общата картинка и да не пречи на останалите. На това му се казва социализация, а не пращането на детето на ясла, за да може мама да си пие кафето на спокойствие.
А, и за егоизма - трябва ли детето от малко да расте с убеждението, че трябва да получава всичко сега и веднага, или да бъде приучавано на търпение и подтискане на първосигналните изблици.

Няма да се съглася. Характер се придобива, но има и нещо, наречено темперамент и той може само да се укроти, не и да се промени. Неща като виталност, сили, чувствителност- това са все вродени елементи. Наистина може едно бебе да е по-спокойно или да има предпоставки да е по-нервно и плашливо, вкл. и биологични.

Колкото до "качването на главата"- състои се в това, че иска да готви и меси. Ама истински неща- кекс, палачинки. Не търпи отказ, увещания. Като реши, че ще се правят палачинки, се качва на стол и с асистенция прави палачинки. Е, не ги пържи той, щото няма три годинки. И други такива работи: има си план-програма за деня човека и не го интересува, че пия кафе. Разбира се, виновна съм, че аз му подавам яйцата за палачинките, но не ми пука: има един момент, в който спирам да натискам и го оставям да прави това, което иска. Но пък се опитвам да го науча да иска хубави неща.

Сладур, да ти е жив и здрав!
А компромис? "Сега мама пие кафе, след 5/10/15 минути ще дойда да направим палачинки. Дотогава можеш да приготвиш нещата/да си прибереш играчките/да си измиеш ръцете..."
Правенето на компромиси също е едно полезно качество, което децата би трябвало от малки да овладеят. Ако искаме да им е по-лесен животът, де. 

Хубава статия!

Още преди седмица-две, когато започнаха да шумят около книгата, бях сигурна че ще се появи хвалебствена тема и тук.
Майката-тигрица продължава да ми е по-интересна, пък.  

Заключенията на статията са безумни дори и приети като чиста монета.

Обаче. Говорим си тука по повод статията с един приятел, работил като дипломат във Франция. И той ми цитира примери на френски родители - с имена и адреси, нали, да не кажем, че е градска легенда - които си дават най-спокойно транквиланти на децата от нулева възраст. Нещо като "попарка с вино", само че съобразена с местната практика. Разлаят се съседите, че детето пищи през нощта - бум, сънотворно. Та... всеки въпрос има няколко гледни точки, да знаете

Извън личните спомени, Франция е също една от страните, в които децата се оставят най-рано на ясли (на 3 месеца) и европейската страна с най-малък брой и най-кратко кърмени деца. Там просто има традиция децата да се захвърлят, за да не пречат на кефа на родителите - и затова няма нужда от лични наблюдения.

Смятам, че родителските грешки на авторката са много по-безобидни и заслужаващи разбиране

Майчинството във Франция, както и в редица западноевропейски държави е много кратко. Затова децата се дават на ясли толкова рано. Краткото майчинство и необходимостта да се върнеш на работа не опират до ничий кеф.

Французите са големи ... немци. Но е добра идея да се разомагьосат ползите от лъжелибералното възпитание. Децата имат нужда от ред, освен от любов и всичко останало.

Параход Агенцията "една позната на една позната" както винаги предизвиква само смях. Яслите във Франция главно се състоят в това една жена да гледа две до три деца в дома си срещу заплащане. Много жени в провинцията не работят по начало или поне през първите години на децата си. А там по никакъв начин не можеш да купиш дори антибиотик без рецепта, какво остава за транквиланти. "Приказки под шипковия храст" /наскоро ми припомниха този лаф и не мога да му се нарадвам, извинете/