момичета, пишете тези от вас за които е имало висок виск при БХС и нормални бебета? чудя се доколко е верен този апарат в майчин дом, смао стрсират майките......напоследък на доста момичета се случва и само ги препращат към генетичката и им вземат 15 лева за консултация, която агитира за амнио, струващо 160 лева!!!!!!!!!!
- Публикувана: 7 ян. 2006, 00:15 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2006, 21:53 ч.
ВИСОК РИСК ПРИ БХС И НОРМАЛНО БЕБЕ?
При мен реултатът беше на границата. Страшно се паникъосах и ходихме наистина при тези генетички , но мъжа ми беше категоричен ,че нама да правим амнио, защото при мен имаше много висок процент от евентуалнен аборт при тази процедура.На мен пък те ми дадоха телефона на д-р Димитрова която "имала най-страхотната техника и да отида да ме прегледа на триизмерен видеозон".Там прегледа струваше около 70 лв.Аз отидох в АГ " Св.София( където раждах) , там също имат такъв апарат, гледа ме д-р който е ембриолог и човека ме успокои и каза ,че за него всичко е нормално и не вида причина да правя амнио-то, но все пак остави аз да преценя.Не я направих .Родих ,живо и здраво момченце. Според мен винаги един такъв преглед може да успокои майката и да отговори на нейните въпроси и тревоги.Има добри триизмерни апарати и спесиалисти и едва след тяхното мнение ,ако има опасноат и основателна причина,може да се пристъпва към другата процедура.Но това е въпрос на избор на всяка майка.Тя трябва да реши и прецени.Не може да се дават съвети за това.Но знам ,че има 4 основни белега , които се следят на триизмерния ехограф и се вижда чрез тях има ли или няма проблем с бебеце.А, и винаги още едно мнение на специалист е задължително.
Това е поне трета или четвърта тема за БХС и вътре става дума все за едно и също. Имам чувството, че много хора си казват мнението, без да четат какво са написали другите. Не че е проблем, но мисля, че няма особена полза от такива теми. Синдром на Даун се случва веднъж на 700 раждания. Ако прочетете 699 постинга, че няма такова нещо като синдром на Даун (понеже на авторките на постингите това не им се е случило), това не значи, че синдром на Даун не съществува и че не може да се случи точно на вас.
На първата ми бременност имах висок риск за синдром на Даун (нормални алфафетопротеини и висок ЧХГ) и дъщеря ми се роди наистина със синдром на Даун. Аз тогава също не пожелах да направя амниоцентеза, за да не рискувам бременността си, а и защото не вярвах, че може да ми се случи. На сегашната ми бременност БХС показа още по-висок риск за Даун (ниски алфафетопротеини и висок ЧХГ), но амниоцентезата показа, че бебето няма забележими генетични аномалии, т.е. няма Даун.
Дали има или няма нещо, се разбира САМО с амниоцентеза. Разберете, че 3 и 4 мерни видеозони НЕ РАЗПОЗНАВАТ всички случаи на генетични аномалии, а само тези с най-тежки и забележими физически дефекти. Ако специалистът твърди, че само с гледане може да разбере има или няма синдром на Даун, значи просто е имал късмет да не попада на бременности със синдром на Даун с незабележими дефекти, а това са по-голямата част от случаите при Даун. По-голямата част от случаите със синдром на Даун НЕ СЕ ВИЖДАТ НА споменатите видеозони.
В този форум сме две майки с деца със синдром на Даун, и двете сме гледани от най-добрите софийски специалисти, на най-добрата техника, и двете получихме документ в ранните срокове на бременността, че децата ни са добре. И двете не направихме амниоцентеза. А накрая след раждането се оказа, че децата имат синдром на Даун, макар че не вярвахме, че ТОЧНО на нас ще се случи.
Въпросът с амниоцентезата при висок риск от БХС има няколко аспекта:
- риск от самата амниоцентеза (аз лично реших въпроса при втората бременност, като направих амниото на частно при познат лекар, а не при анонимен лекар от МД, просто за мое спокойствие, че ще се постараят, а няма да бъда поредната на конвейра)
- риск резултатът от амниоцентезата да е лош. Тогава ще трябва да избирате: живота на детето (въпреки че е с генетична аномалия) или вашето спокойствие - дали сте способни да поемете тази съдба на родител с дете с увреждане или предпочитате да загубите бебето в 5 месец, което както и да го погледнеш, си е голяма трагедия.
Ако имате висок риск от БХС и не направите амниоцентеза, имайте едно на ум за риска да бъдете неприятно изненадани след раждането. Колкото и да е неприятна тази идея, все пак се свиква и накрая човек си казва, че по-важното е, че ще дари един живот на едно малко невинно същество, независимо с или без генетичен проблем.
В заключение нека да кажа и още нещо. Когато се роди дъщеря ми и ми казаха, че се съмняват, че има синдром на Даун, аз знаех за този синдром съвсем малко и си мислех, че е най-голямата катастрофа в живота ми. Малко е да се каже, че изплаках очите си... по-скоро изплаках душата си... Успях да се стегна само защото като ме изписаха от болницата:
- прочетох в американските и руските сайтове, че такива деца далеч не са безнадеждни, а тяхното развитие силно зависи от средата и усилията, които се полагат за тях.
- гледах очите и усмивката на дъщеря си, виждах в нея част от себе си и знаех, че тя като останалите деца се нуждае от една силна мама, която много да я обича и да се грижи за нея. Все пак животът е дар - веднъж е дар от Господ, и после още един път е дар от мама, която е решила да запази живота на детето.
Моето лично мнение е, че ако трябва да се избира между живот изобщо без дете и живот с дете със синдром на Даун, второто е безкрайно повече за предпочитане. Второто го казвам най-вече за по-възрастните мами, които за първи път ще имат дете. Децата с този синдром правят живота на родителите си така пълноценен, както и всички останали деца.
Съжалявам, че стана толкова дълго...
На първата ми бременност имах висок риск за синдром на Даун (нормални алфафетопротеини и висок ЧХГ) и дъщеря ми се роди наистина със синдром на Даун. Аз тогава също не пожелах да направя амниоцентеза, за да не рискувам бременността си, а и защото не вярвах, че може да ми се случи. На сегашната ми бременност БХС показа още по-висок риск за Даун (ниски алфафетопротеини и висок ЧХГ), но амниоцентезата показа, че бебето няма забележими генетични аномалии, т.е. няма Даун.
Дали има или няма нещо, се разбира САМО с амниоцентеза. Разберете, че 3 и 4 мерни видеозони НЕ РАЗПОЗНАВАТ всички случаи на генетични аномалии, а само тези с най-тежки и забележими физически дефекти. Ако специалистът твърди, че само с гледане може да разбере има или няма синдром на Даун, значи просто е имал късмет да не попада на бременности със синдром на Даун с незабележими дефекти, а това са по-голямата част от случаите при Даун. По-голямата част от случаите със синдром на Даун НЕ СЕ ВИЖДАТ НА споменатите видеозони.
В този форум сме две майки с деца със синдром на Даун, и двете сме гледани от най-добрите софийски специалисти, на най-добрата техника, и двете получихме документ в ранните срокове на бременността, че децата ни са добре. И двете не направихме амниоцентеза. А накрая след раждането се оказа, че децата имат синдром на Даун, макар че не вярвахме, че ТОЧНО на нас ще се случи.
Въпросът с амниоцентезата при висок риск от БХС има няколко аспекта:
- риск от самата амниоцентеза (аз лично реших въпроса при втората бременност, като направих амниото на частно при познат лекар, а не при анонимен лекар от МД, просто за мое спокойствие, че ще се постараят, а няма да бъда поредната на конвейра)
- риск резултатът от амниоцентезата да е лош. Тогава ще трябва да избирате: живота на детето (въпреки че е с генетична аномалия) или вашето спокойствие - дали сте способни да поемете тази съдба на родител с дете с увреждане или предпочитате да загубите бебето в 5 месец, което както и да го погледнеш, си е голяма трагедия.
Ако имате висок риск от БХС и не направите амниоцентеза, имайте едно на ум за риска да бъдете неприятно изненадани след раждането. Колкото и да е неприятна тази идея, все пак се свиква и накрая човек си казва, че по-важното е, че ще дари един живот на едно малко невинно същество, независимо с или без генетичен проблем.
В заключение нека да кажа и още нещо. Когато се роди дъщеря ми и ми казаха, че се съмняват, че има синдром на Даун, аз знаех за този синдром съвсем малко и си мислех, че е най-голямата катастрофа в живота ми. Малко е да се каже, че изплаках очите си... по-скоро изплаках душата си... Успях да се стегна само защото като ме изписаха от болницата:
- прочетох в американските и руските сайтове, че такива деца далеч не са безнадеждни, а тяхното развитие силно зависи от средата и усилията, които се полагат за тях.
- гледах очите и усмивката на дъщеря си, виждах в нея част от себе си и знаех, че тя като останалите деца се нуждае от една силна мама, която много да я обича и да се грижи за нея. Все пак животът е дар - веднъж е дар от Господ, и после още един път е дар от мама, която е решила да запази живота на детето.
Моето лично мнение е, че ако трябва да се избира между живот изобщо без дете и живот с дете със синдром на Даун, второто е безкрайно повече за предпочитане. Второто го казвам най-вече за по-възрастните мами, които за първи път ще имат дете. Децата с този синдром правят живота на родителите си така пълноценен, както и всички останали деца.
Съжалявам, че стана толкова дълго...
До Мария:
Браво на теб! Възхищавам се на своята сила да приемеш съдбата си и да видиш нещата откъм положителната им страна! Това наистина е героично според мен, не всеки е способен на такова нещо!
Браво на теб! Възхищавам се на своята сила да приемеш съдбата си и да видиш нещата откъм положителната им страна! Това наистина е героично според мен, не всеки е способен на такова нещо!
prisaediniavam se i az!
bravo , Maria!
Всяка година в България се раждат около 70 деца с Даун.
Малко ли ви се струва?
Радвам се, че Мария се е постарала да напише така добре нещата и се надявам повече хора да ги прочетат, защото да се гледа дете с генетична аномалия не е хич лесно и е хубаво човек да си даде сметка преди това дали иска да го направи (ако аномалията е таква, която може да бъде хваната навреме).
Дори да дадете 160 лв....помислете....има за какво!
Малко ли ви се струва?
Радвам се, че Мария се е постарала да напише така добре нещата и се надявам повече хора да ги прочетат, защото да се гледа дете с генетична аномалия не е хич лесно и е хубаво човек да си даде сметка преди това дали иска да го направи (ако аномалията е таква, която може да бъде хваната навреме).
Дори да дадете 160 лв....помислете....има за какво!
аз имам позната, която имаше много висак риск от БХС, а беше на 25г. Направи амниоцентеза и докато излезе резултата й "побеляха косите". Той беше мн. добър и тя роди напълно здраво бебе.
Знаете, ча БХС е чисто статистическа стойност с 30% вероятна грешка, което е доста високо. Същевременно то положителните резултати едва около 30% дават положителни амниоцентези.
Знаете, ча БХС е чисто статистическа стойност с 30% вероятна грешка, което е доста високо. Същевременно то положителните резултати едва около 30% дават положителни амниоцентези.
Подкрепям с две ръце постинга на Мария! Към него добавям :
Първо: не е чак толкова страшна амниоцентезата, нито чакането на резултатите! Правете си!
Второ: като искате да научите нещо първо го потърсете с търсачката! На седмица се разписвам поне в две теми за амниоцентезата а колко още пропускам не знам. Кому е нужно да дъвчем едно и също и да затрупваме форума?
Първо: не е чак толкова страшна амниоцентезата, нито чакането на резултатите! Правете си!
Второ: като искате да научите нещо първо го потърсете с търсачката! На седмица се разписвам поне в две теми за амниоцентезата а колко още пропускам не знам. Кому е нужно да дъвчем едно и също и да затрупваме форума?