Първо искам да пожелая късмет на всички в новата година и сбъдване на най-съкровеното желание!
Радини вълнения – който е чел класикът Вазов, знае откъде идва заглавието...
Знам, че има най-различни теми в подфорума “Проблемно”, но аз лично имам нужда от тази тема, за да кажа, че на моменти изтрещявам.
Да, имам приятели, с които мога да споделям терзанията и болката, но само който е вътре в джаза, знае всъщност колко много са притесненията, колко тежка е болката, колко помага една виртуална прегръдка тук във форума, от хора, които са в подобно на твоето състояние и са съпричастни с твоята емоция.
“Радини вълнения” не засяга конкретно изследване, болест, начин на лекуване .... а душевното състояние и всички емоции клонящи от минус до плюс безкрайност.
И след като нахлух не просто с коментар по някоя тема, ами направо с цяла тема, да взема да се представя
Тити, на 37 г. (ще станат след 23 дни)
Запознах се с темите тук в не толкова далечната 2008 г., поради диагноза на тогавашното ми гадже олигоастенозооспермия. Четох и се консултирах около година и поне научих, че съществуват инсеминация и инвитро като вариант за сбъдване на мечтата наречена дете. Разделихме се с човека , няма да изпадам в подробности.
2010 г. срещнах човекът, с когото съм в момента. През цялото време до момента сме искали да си имаме малко сладко бебче, но не се получава. Аз реших, че до нова година ще се носим по течението и после ще му мислим. И ето цъфна новата 2012 и аз започнах с изследванията.
Цито + микробиология = перфектни
Яйчников резерв = чакам си диагнозата евентуално утре
Прогестерон - в норма
СГ – лошааааа, цели 3 % по Крюгер, ама и другите показатели са направо трепач
Преглед при Кацаров миналата седмица – диагноза варикоцеле. Остави ни да избираме или фертилайд 3 месеца или операция. Голям избор!
И да си дойда на думата за Радините вълнения
Вълнение 1 - Милият се тръшка, че не ми стигал един преди години с тази диагноза, ами сега и той. Аз мълча... боли ме ... не знам как да го успокоя ... Мълча... Не знам какво да кажа ...Мина тази треска – той започва да говори , аз го подкрепям. Единственото, което можех да кажа е “Нямам идея през какво ще минем, но искам да знаеш, че те обичам и съм до теб!”
Вълнение 2 – имам записан час при д-р Владимиров, решила съм ще си взема отпуска, защото не знам колко ще кибича пред кабинета. Е, да ама се разболявам миналата седмица. Вземам отпуска за да се лекувам 1 ден + събота и неделя и ето ме в понеделник на работа. Да, ама в четвъртък трябва да си взема пак отпуска. Шефа гледа накриво и пита “Не ти ли омръзна?”. Боли ме душата и искам да му фрасна един и да му изкрещя, че не си вземам отпуска да ходя на ски, а за да разбера резултата от изследванията си , за които съм се ръснала с порядъчна цифра.
Вълнение 3 ... ще споделя утре като се прибера от първия си преглед при д-р Владимиров.... и като чуя колко е цветна цялата картинка .
Опитвах се да не говоря много по темата тези дни , за да не нагнетявам излишно обстановката....да, ама почнах да сънувам, че съм в клиника, че ми вливат някакво синьо вещество , колкото и да е смешно, изглеждаше като течност за чистачки, а в стаята бяхме аз и едни мои приятели, които са женени от 10 години, нямат деца , но и никога не сме говорили по тази тема с тях. И ако това не е пълно изтрещяване!?
“Поради икономии, настъпили в следствие на икономическата криза, се спира светлината в края на тунела” – това го прочетох в подписа на някое момиче тук във форума, но не си спомням името. Адски много ми хареса, но искам да го допълня така: Но аз имам достатъчно фантазия и продължавам да виждам светлината
Момичета, благодаря че бяхте търпеливи, но имах нужда да си покрещя на воля, поради липса на боксова круша