Не се решавам

Притесненията ти са основателни. Сега си на 30 год. - чудесна възраст до 1-3 години да си родиш детенце. Мислила ли си до кога си готова да го чакаш този твой мъж да се реши на дете? Дете се гледа и с 500 лв и с 1500 лв - всичко зависи как ще си подредите приоритетите.
Първо си дай сметка и честно сама за себе си си отговори това ли е мъжа от когото искаш да имаш дете.
Сядате и открито си говорите кой какво иска в тази връзка и какви са ти очакванията и намеренията.
Успех!

Аз разбрах, че той иска, но авторката не се чувства готова? ...или бъркам...

Katencetoo  Ами може и аз нещо да не съм разбрала...

Ако той иска бебе, тогава защо ще казва на авторката:

""Да изчакаме да отпаднат 1-2 плащания." и накрая"Ти не искаш бебе". ...Мъчно ми е, че той не ме разбира и мисли,че не искам бебе и, че няма и да поискам, защото представите ми за възможност били недостижими..."

А иначе тя за себе си пише: "Аз искам бебе" и после споделя за страховете си.

Виждам, че ви обърках. То и аз съм объркана,защото с тези наши разговори става и за двама ни така "искаш, ама не искаш.".
Но докато за мен е "искам,но мисля, че няма да се справя финансово".
За него е: "да финансово е трудно сега", "не си права финансово ще е трудно винаги" и накрая неговото обвинение едва ли не "ти не искаш да имаме  бебе".От различните неща, които казва в един момент излиза, че причината да нямам бебе е в моето нежелание. Все едно той го иска, но се въздържа заради моите страхове и несигурност.
Аз мисля, че не бива да си правим някакви обвинения, а трябва,когато говорим да помислим, как да направим да се чувстваме по-сигурни. Съгласява се с мен, а после пак обвинение "ти никога няма да се чувстваш сигурна".
От другата страна е страха, че времето ми ще мине.
Този път дали стана по-ясно 
А дали той е мъжа. Няма как да е друг . Аз досега не съм имала друга връзка с мъж,който да отговаря на чувствата ми, т.е. мисля, че няма кой друг да ме обича и иска  щом никой не е за 30 г. Значи не виждам как ще се разделим примерно и аз ще тръгна да търся финансово стабилен татко за моето бебе. И тук навярно се преплитат моята обич и страх. Аз  го обичам, защото за пръв път някой се осмели да обича мен и се страхувам, че ако го изгубя оставам пак сама може би за винаги.
Относно   при мен след плащането на наеми месечни разходи (наем, сметки за мен) остават реално 400 лв. Той плаща своят телефон и кредита и ... другите изброени негови неща и остават 0 при него.

От мен да знаеш - Никога не става подходящото време за бебе.
Вечно има плащания, кредити, не стигат парите и има какво още да се купи.
Като по-млада - учиш, после пък градиш кариера, или тъкмо си намерила мечтаната работа.
И идеалният момент за бебе все не идва.
Решаваш и го правиш!Ще се справите.Д`пе знае и две и двеста.
Всичко е въпрос на желание и приоритети.

Абсолютно подкрепям този пост . Има истина в нещата които казваш, но според мен - ти не си готова и си търсиш причина (не искам да те засегна). Аз бях в същото положение, винаги нещо не беше както трябва - нека да мине сега това, после това и т.н.....след време всичко което исках се нареди и като забременях пак не се чувствах готова  .

Ти не се решаваш, ама и той не се решава... И двамата сте несигурни изглежда.
Вярно е, че може с 2 и 200, но ако бъдещият татко остава на 0 сега, какво ще стане, когато бъдещата майка спре да работи дори само за няколко месеца, да не говорим за 1 или 2 г.?
Ти имаш пълни основания да изчакваш (но колко, няколко месеца, няколко години?!) да отпаднат някои негови разходи или да говориш с него да ги компенсира с допълнителни приходи, ако му е възможно.

Според мен прекалено много мислиш и премисляш.Никога няма да дойде идеален момент за дете,а живота си тече.Най-важното е да има здрава семейна среда и любов.А,за парите-ще се справите с толкова,колкото имате.Има колички за 200 и за 1000 лева.Всеки се простира според чергата си.

Като иска дете и от неговата заплата остава 0, да си  намери по-добре платена работа. Аз не мисля, че е нормално жената да издържа мъжа и да тънат в мизерия с 400 лв. Може постът ми да звучи грубо, но за мен си е самата истина.

 Наистина не съм убедена, 400лв ще са достатъчни да гледате себе си и едно бебе. Но от друга страна и годините си вървят, така че време за размисли и страсти няма. Говорете с мъжа ти, направете някакъв относителен план за следващата 1 година. Ако в рамките на тази 1 година ви отпадат някои от кредитите, защо пък да не започнете с бебеправенето още сега. Добре би било и да помислите за допълнителна работа на мъжа ти. Ако може да си намери няколко допълнителни часа на седмица и спечелените пари да влагате във фонд бебе.

Навремето имах преподавател, който казваше "Момичета и момчета, винаги и за всяко нещо, включително и в личен план, гледайте дали има потенциал". Съветът ми е да направиш преценката дали тези отношения имат перспектива, дали този човек може да даде това, което очакваш.
С 400 лв. не може да се плаща наем, да се гледа бебе и да живеят двама възрастни. Може да звуча грубо, но това обрича на мизерия всички. Ако няма кой да помага, ще сте затруднени с парите. Прецени дали човекът има потенциал да постигне нещо повече. Детето не е дело само на единия родител, другият също трябва да направи нещо. Той готов ли е на допълнителни натоварвания, смяна на работата? Има период, в който жената малко или много е зависима от мъжа, той способен ли е да поеме тежестта?

Благодаря на всички за написаното.
Мненията са разнопосочни, както и моите мисли по въпроса.
Прекрасната свинарка много ми допадна написаното от нея е най-близо май до моите заключения.
400 лв.  ми остават за пазаруване след наема и месечните ми сметки. Той работи 6 дни седмично по 8-10 часа и не мисля, че има шанс за допълнително работа просто си е натрупал плащания преди да се познаваме. Аз такива плащания и кредити и т.н. нямам и в моите очи те са, като огромни страшилища, особено като видя как след преводите остава без лев.
Мразя и не приемам идеята да моля родителите си или неговите родители за финансова помощ за да направим ние семейство.
Разговорите ни често са затруднени от прекомерно влагане на емоции от моя страна, но най-честото негово мнение е, че тази година ще видим как се подреждат нещата ще мислим за брак и дете ... края на годината да започнем да мислим  Страхувам се обаче, че ще започне отлагане и ... ще се проточи, т.е. нищо няма да се е променило лятото или есента.
И това, което ме ядосва щом е, защо трябваше обвинително да ми казва "Ти не искаш бебе и живееш в свят на илюзии, че трябва първо да имаш огромни възможности."

Истината е, че дори и да започнете да планирате бебе, невинаги става веднага. Животът е динамичен и винаги изниква нещо ново, което да промени плановете, да внесе новости и пр. Хубаво е да говорите, когато и двамата сте спокойни, за да сложите картите на масата и да видите реално как стоят нещата. Ако на него отпаднат някои плащания, видите какво остава и сметнете евентуално майчинство, ще прецените как сте финансово. Ако живеете отделно, сега и двамата плащате режийни, наеми, това също ще отпадне. Прозвуча малко като бакалска сметка, но човек има нужда и от това. Важното е да сте спокойни и да го обсъдите човешки, без излишни обвинения и емоции.

Аз останах с впечатлението, че живеят заедно, но тя плаща наема, понеже на него не му остават пари след погасяването на кредити и след плащане на издръжката за неговото дете.